Кризата с недостига и недостъпността на основни храни като ориз и жито заради тяхното поскъпване накара правителствата в Африка и Азия да посегнат към едно често използвано в такива случаи средство - държавен контрол над цените. Принудителните спирачки върху покачването на цените на хранителни продукти се наблюдават в много бедни страни с висока инфлация. Но икономистите често посочват, че подобен контрол има повече негативни, отколкото благоприятни последствия върху националната икономика, посочва Ройтерс.

Този вариант не е най-удачният и страните, които желаят да го въведат, трябва да си вземат поука от историята. Емблематичен е случаят с Перу, където опит за фиксиране на цените направи през 80-те сегашният президент на страната Алан Гарсия. В крайна сметка той се оказа неуспешен, а поради него и други допуснати грешки Перу навлезе в тежка финансова криза.

"Правителствата трябва се концентрират върху болните места - да отпускат субсидии само на бедните вместо за цялото население", твърди икономистът от Световната банка Дон Мичъл. "Парични помощи и храна за тези, които се нуждаят от тях - това ще бъде много по-полезно от всеобхватни субсидии на национално ниво", казва още Мичъл.

Поскъпването на храните не е нещо от последните месеци - процесът се наблюдава от началото на десетилетието.

Тя е, което тревожи правителствата. Затова много от тях са избрали най-лесния начин - контрол върху цените, за да се справят с този бум. В Китай, където инфлацията е най-голяма от 11 години, властите са ограничили поскъпването на дълъг списък от хранителни продукти. Същата практика следва и Тайланд, а Русия контролира цените на млякото, хляба и яйцата. В Малайзия дори се обсъжда възможността да се управлява цената на... солта. По данни на Световната банка 21 страни от цял свят са наложили ограничения върху цените на основни храни, посочва Ройтерс.

Много икономисти предупреждават, че всеки ценови контрол дава предпоставки за нестабилност на пазара. В такава среда производителите нямат стимул да произвеждат повече, а това води до недостатъчно предлагане. Обикновено такива решения се вземат само за краткосрочен план. До тях се стига по-често в бедни страни, като Йемен например, която е силно зависима от вноса на храни и всяко повишение в цените трябва да бъде неутрализирано по най-бързия възможен начин.

поддържат британецът Алън Уинтърс от университета в Съсекс и австралиецът Ким Андерсън от университета в Аделаида. Двамата професори откриват в свое изследване, че ако пазарът се либерализира, доколкото е възможно - вместо да се поставя в ценови рамки - това ще облагодетелства световната икономика със 120 млрд. долара годишно. Уинтърс и Андерсън стигат до извода, че правителствата трябва да прекратят всички видове субсидии и такси и да оставят пазара да се саморегулира. Така ще се увеличи конкуренцията и ще се ограничи увеличението на цените. Едновременно с това пазарът ще отсее "най-ефективните" производители и ще извади онези от тях, които са му тежест.

"Имиграцията също е полезен процес", казват пред Ройтерс Уинтърс и Андерсън. Те прогнозират, че през следващите 25 години имигрантите ще осигурят на световната икономика ръст в паричен еквивалент между 13 и 39 трлн. долара. Учените призовават още за успешно приключване на кръга от преговори Доха, което според тях ще даде огромни ползи за световната търговия. За осъществяването на тази стъпка настоява и президентът на Световната банка Робърт Зелик.

Дни преди общия форум на Международния валутен фонд и Световната банка Зелик подчерта нуждата от свободна търговия и премахване на регулациите. "Отворена глобална система за търговия със земеделски култури ще насърчи фермерите от развиващите се пазари да произвеждат повече", коментира Зелик, цитиран от Ройтерс. "Нужно е да сменим изцяло политиката си - да се съсредоточим повече върху проблемите на гладуващите и достъпа им до храна", казва той. "Решението на всички проблеми се съдържа в приключването на преговорите от Доха."

вече е глобален и не може да бъде решен на национално ниво, смята банката. Това се дължи на постоянното разширение на кризата, което засяга и поскъпването на горивата. Самата енергийна индустрия вече се обръща към употребата на земеделски култури, с което дефицитът на зърно става още по-голям и раздува цените.

Робърт Зелик предлага богатите страни да направят първата крачка към промяна на политиката за доставяне на храни за бедстващите райони. "САЩ, Япония и Европейският съюз трябва да запълнят дупката в бюджета на Световната програма на ООН по прехраната, която възлиза на над 500 млн. долара", категоричен е Зелик. Световната банка също трябва да действа активно и да удвои размера на заемите за африканските страни до 800 млн. долара. Организацията вече има изготвен бизнес план за стимулиране на частната инициатива на континента. Дневник