Загуби за трилиони долари в световен мащаб, скована ликвидност, топящи се финансови и имотни пазари, мощни финансови корпорации, рухващи като кула от карти - това са само част от мрачните новини, с които ни залива всеки ден кредитната криза. Те обаче са само едната страна на монетата. От другата са бързи, агресивни и находчиви инвеститори, които правят огромни пари от спекулации или заемане на ниши, носещи дългосрочни солидни печалби.

Те надушват веднага, щом някъде замирише на кръв. Нахвърлят се най-вече по закъсали фирми или хора в САЩ, но кръжат дори и около фермерите в Индия.

Стотици хиляди американци, които изостават с изплащането на ипотеките си, са мишена на компании, предлагащи краткосрочни заеми с главоломни лихви. Обикновено става дума за заем от едва няколкостотин долара със срок на погасяване две седмици, но лихвата може да достигне 800%. Гаранцията при отпускането им е само постоянен доход, като работа вършат и социалните помощи.

Празникът на т.нар. кредитни акули вече

След като банките започнаха да блокират кредитните карти и да отказват финансиране и на клиентите си в Лондон, те отвориха златна ниша за фирмите, които чукат на вратите, спират закъсалите за пари в бара или на улицата и предлагат светкавични заеми срещу съответната огромна лихва (обикновено над 100%). Вноските се събират всяка седмица от специални агенти на тези фирми - по традиция "на ръка", но някои приемат и електронни преводи.

Излишно е да се уточнява, че голяма част от тези кредитори са нелегитимни и дейността им е наказуема според европейските и американските закони. Това обаче се оказва без значение за клиентите, които отдавна са закъсали с обслужването на ипотеката си и много други сметки, отказан им е достъп до редовните банкови заеми и са готови на всякакви начини, с които дори временно да спасят положението си. Пред възможността да загубят дома си хората се паникьосват и така стават жертва на хищническо кредитиране. Това не спират да предупреждават британските власти, които виждат в кредитните акули още по-голяма опасност от задълбочаване на кризата и неутрализиране на мерките им за облекчаване на закъсалите обикновени хора.

Ако това е проблем в 60-милионна Великобритания, представете си какво се случва в едномилиардна Индия. Мегабизнесът на тези фирми там е засегнал почти всеки земевладелец и фермер в затруднение и заплашва да предизвика една от най-тежките селскостопански кризи в страната от десетилетия. Дейността на хищните кредитори е незаконна и в Индия, но глобата при залавянето им е едва 25 долара.

В България подобни практики почти нямат значим размах, защото броят на необслужени кредити е пренебрежимо малък, за да се говори за криза. Но и тук се отварят ниши, които могат да донесат печалби в трудни времена.

Засега почти липсват признаци за предстоящи сериозни забавяния в икономиката, което не означава, че българските банки не са усетили на собствен гръб промяната в пазарните условия. Затегната глобална ликвидност, поскъпналият ресурс, с който работят, ги накара да преосмислят стратегията си и да преоценят рисковете си. От това страдат например инвеститорите във ваканционни имоти, които на практика вече не могат да изтеглят банков кредит.

В последните месеци управлението на кредитния риск и всички видове консултации, свързани с него, частните кредитни бюра (частни кредитни регистри) станаха много обсъждан и модерен бизнес. Досега той оставаше в сянката на трескавото кредитиране и на моменти дори агресивната борба за пазарен дял между финансовите институции. След като през миналата година обемът на раздадените заеми в България реализира рекорден ръст от над 64%, сега тенденцията постепенно се обръща и банките фокусират вниманието си върху привличането на ликвидни средства, а не в раздаването им.

В момента дали поради липсата на ликвидни средства или заради психологическия ефект от кризата банките вече са и по-предпазливи при раздаването на заеми, а пазарът се балансира. Нормално е в тези условия да изплуват и компаниите, специализирани в кредитното консултиране, частните кредитни бюра, събирането на вземания, кредитното рейтинговане и различните видове финансово застраховане.

В България в момента тази ниша е представена основно от поделението на френската "Кофас", германската "ЕОС Мартикс", частното кредитно бюро на "Експириън" и др. Освен тях част от банките в България също имат собствени звена, занимаващи се с т.нар. факторинг. Този бизнес печели популярност не само сред финансовите институции, но и сред по-малките и средните фирми. За разлика от банките те нямат международен опит и специално разработени системи за оценка на риска на клиентите и контрагентите си. Затова все повече такива компании ще изнасят тези дейности и ще ги възлагат на този вид специализирани компании, прогнозират експертите от бранша.