Глобалната криза, която тласна икономиката на САЩ до ръба на рецесията, тръгна от финансовия сектор. Откъде обаче тръгна историята, която доведе до практическото национализиране на две банки бяха на практика национализирани, срив в цените на жилищата и невъзможност да се вземе ипотечен заем в развитите икономики?

Преди осем години в луксозно имение във Франция високопоставен финансов мениджър призна че някои от сложните финансови инструменти, структурирани и предложени от американските банки, са потенциално "токсични", пише "Гардиън". След двудневната си среща на високо ниво управителите на регулаторите по света още тогава нямаха без съмнения по отношение на опасностите и рисковете, скрити във финансовата система. Предупреждението се оказа основателно. Преди почти година, една от тези "токсични бомби" експлодира. Последвалото свиване в кредитирането доведе до изцяло преначертаване на финансовата карта на света и дори вещае края на глобализацията.

Токсичните финансови инструменти, които бяха визирани на срещата преди осем години, са вторични дългови облигации (collateralized debt obligation или CDO). Това са инструменти, които позволяват на банките са "продават" заемите си. Дълго време инвеститорите ентусиазирано купуваха тези книжа. Те подхраниха истински кредитен бум и бърз икономически растеж в много развити страни. Милиони американци с лоша кредитна история, които трудно биха си позволили жилище, получиха вторични ипотечни заеми.Когато обаче балонът се спука през лятото на миналата година, хаосът на Уолстрийт предизвика шокови вълни, които заляха всички международни финансови пазари.

Според теория, която вече набира популярност, предлагането на CDO и други хитро структурирани инструменти във финансовата система всъщност е увеличило рисковете. На практика обаче те просто направиха изключително трудно предсказуемо дали и къде ще има срив. До август продажбата на риска беше толкова лесна, че инвестиционните банки разхлабиха значително критериите си. Собствените им модели за оценка на риска не успяха да идентифицират CDO като опасни. Причина за това до голяма степен е и грешка на мениджмънта, който обикновено е фокусиран върху големите рискове и не обръщат внимание на по-дребните в дъното на списъка, където са и големите позиции на CDO. Причината е, че модерните системи за оценка на риска отчитат промяната в стойността на дневна база, а тези изменения при CDO са минимални, което ги класифицира като сравнително слабо волатилни и съответно по-малко рискови.

Затова днес банките могат да винят само себе си за липсата доверие помежду си, пише още "Гардиън". Никой не знае какви позиции и с какво количество CDO (на практика кухи активи) разполага конкуренцията. Всичко това ги кара да разчитат на собствените си при справянето с кризата. Много от банките не отпускат заеми на конкурентите си, защото се нуждаят от парите, за да извършват собствената си дейност а несигурността, че ще получат заема си обратно, е много голяма. Освен това финансовите институции се готвят и за промени от законов характер, повишени изисквания за резерви и провизии и тотално различни пазарни условия.

Най-сериозната промяна след случаите "Нордърн рок" и "Беар Стърнс" сега все по-често се говори за връщане към старомодното банкиране, когато банките отпускат заеми само на клиенти, които вече познават, и с ресурсите, с които разполагат.