Преди време журналист беше изчислил, че при сумиране на отчитаните от МВР проценти повишена разкриваемост на престъпления за период от няколко години се получава обща разкриваемост от над 120%. В очите на четящата публика подобен извод би се третирал като парадокс, но е факт непрекъснато обявяваният от полицията ръст на процента разкриваемост, съответно спад на неразкритите престъпления. Едновременно с това вътрешноведомствени проучвания ще покажат, че полицаите сами не вярват на собствената си статистика.

Няма да бъде пресилено обобщението, че наред с официалната полицейска статистика съществува паралелна, която отразява реалните усещания на гражданите за извършени посегателства срещу тях. Двете статистики са не просто успоредни, а понякога и перпендикулярни помежду си. А е добре известно, че лошият емпиричен материал неминуемо води до погрешни изводи и неадекватни управленски решения.

Всъщност статистическите отчети на полицията разкриват един от дълбоките вътрешни функционални пороци на системата - оперативно-издирвателната дейност и придобитата на нейна основа емпирична информация във висша степен съществуват като самоцел и не обслужват социалната реалност, наречена гражданско общество (граждани, бизнес, медии, НПО), която всъщност ги е създала и финансирала.

Свидетел съм на продължителни опити на научната и приложната мисъл да дефинира понятието разкрито престъпление. Ето някои от обсъжданите варианти - престъплението се счита за разкрито, когато: а) е образувано досъдебно производство срещу известен извършител; б) в хода на разследването дознател издаде постановление за привличане на обвиняем; в) в края на разследването дознател състави обвинително заключение; г) прокурор внесе обвинителен акт; д) подсъдим е осъден на първа инстанция и т.н. Всъщност това са безсмислени упражнения. Не е случайно, че НПК никъде не споменава за разкрито престъпление, защото от годините на Френската революция съществува единствен универсален принцип - престъплението е разкрито, когато спрямо извършителя има влязла в сила присъда. Това е така, защото наказателната процедура е постепенно опровергаване на вероятности, за да се стигне до единствения сигурен извод за наличие на престъпление и престъпник - с присъда с осъдителен диспозитив.

Но според полицейската статистика не е така. Има много подзаконови нормативни актове (методически указания, инструкции), които въвеждат други критерии за разкрито престъпление: а) извършителят се е явил със самопризнание (!); б) извършителят е установен от полицията чрез ОИД; в) материалите от проверката са предадени на прокурора с мнение за дело срещу известен извършител и пр. Да не говорим за това, че се откриват юридически бисери от сорта на "липса на вменяемост на обвинения като извършител" и т.н., и т.н. Ами следното пренаписване на НПК чрез инструкция: досъдебното разследване започва "не по-късно от 3 дни за градските райони и 5 дни за извънградските"?!

"Отпорът" на полицейската статистика срещу реалните жалби от престъпления започва още от входа на съобщенията. Гражданите едва ли подозират, че в полицията по този повод се водят два основни регистъра. Единият е Общ входящ дневник, в който се регистрира цялата текуща поща. А вторият регистрира прословутото ЗМ (заявителски материал). Той е по-важен, защото само регистрираните тук сигнали служат за основа за т.нар. разкриваемост. Т.е., ако сигналът е заведен само в общия дневник и по него не се работи, няма проблем с нивото на разкриваемостта, защото няма ЗМ. И нищо не пречи преписката да се регистрира като ЗМ едва когато извършителят се открие. Тогава набързо след картона за СИП (съобщение за извършено престъпление) се регистрира картонът СУИП (съобщение за установен извършител) и разкриваемостта естествено скача. Пък като прибавим, че и критерият за установен извършител е разтеглив... Понякога може с един извършител да се регистрират и разкрият много престъпления. Ще цитирам методическите указания: "в общия брой ОБВИНЕНИ ЛИЦА се включват и ДЕЦАТА под 14 години, както и тези, които не могат да бъдат привлечени към наказателна отговорност поради болест...". Не е тайна, че полицейските ръководители в някои региони са се превърнали във фокусници, които се промъкват покрай разпоредбите на инструкциите с единствената цел да увеличават процента на разкриваемостта. В резултат се натрупва обем от информация, който не е нищо друго освен една колосална фикция, а рядко някой се интересува каква е наказателно-процесуалната съдба по отчетените картони!

Всъщност нека не обвиняваме прибързано полицейските служители. Трагичното е, че в тази ситуация всеки е прав сам за себе си. Оперативните работници работят под пара, но не за да изправят дееца пред съда, а за отчетат въздесъщото картонче. След това хвърлят преписката на дознателя, който трябва да се оправя както с нея, така и с надзора на прокурора. Ами полицейските началници на различни нива? И те са прави за себе си. От нивото на разкриваемост зависи професионалната им съдба, защото не се знае кога някой ръководител ще запее пред тях мантрата "разкриваемост" с едничката мисъл за кадрова рокада. Затова ежемесечно следят на кой оперативен работник му куца разкриваемостта, сравняват своя показател с този на другото РПУ, ОДП и т.н.

Очевидно е, че тази огромна главоблъсканица е изолирана от обществените потреби. В същото време тя е толкова порочна, че може да бъде реформирана само радикално. За целта е необходимо цялата полицейска дейност да бъде категорично подчинена на обективните критерии, дефинирани в НПК, а преди това бъдат изхвърлени от употреба неясните понятия (липсващи в НК и НПК) като ЗМ, разкрито престъпление и пр. Например чрез възприемането на следните ясни критерии: а) на територията на ОДП (Областна дирекция на полицията) за определен период има подадени 1000 съобщения за извършено престъпление по смисъла на чл.209 НПК; б) по този повод има образувани 500 досъдебни производства и 500 отказа; в) в хода на разследванията има привлечени като обвиняеми 400 лица; г) 300 досъдебни производства са приключили с обвинителни заключения от дознатели; д) внесени са 250 обвинителни акта, някои дела са прекратени, а други - спрени; е) постановени са определен брой осъдителни и оправдателни присъди (в съответните инстанции); ж) определен брой дела са приключили в съда с административно наказване, със споразумание или съкратено съдебно следствие.

В подобна последователност на емпиричната подредба не виждам нищо страшно. Защото (от една страна) такива са обективните нужди на обществото, а (от друга страна) полицейската дейност ще бъде подчинена на интегрираните усилия на прокуратурата, дознателите и оперативните работници и по този начин - на наказателната политика на държавата. Само така гражданите ще усетят някаква промяна дори и без грандиозни структурни или кадрови реформи в МВР.

И нещо много важно - в МВР основно четиво трябва да станат не инструкциите, наредбите и правилниците, а НК и НПК.