Сезонът на археологическите разкопки наближава и навярно отново ще сме свидетели на интересни открития, защото страната ни е една от най-богатите откъм археологическо наследство като обем и стойност на запазени останки от древността. В това отношение преди България са само известните с паметниците си Италия и Гърция, където опазването, проучването и използването на археологическото наследство са част от държавната политика. В тях се влагат значителни средства, които дават и бърз приход.

За разлика от тях у нас

както и механизъм за намирането на необходимите средства от държавния бюджет дори когато става дума за сравнително малки ежегодни суми. Въпреки поетите задължения от страната ни по международни договори и конвенции държавата не е регламентирала засега механизъм за финансиране от различни източници и особено от частния капитал на археологическите проучвания, научните изследвания, консервацията, реставрацията и социализацията на паметниците. "В дълго готвения Закон за паметниците на културата се предвижда да се включи целево финансиране на археологически разкопки по национална програма за най-значимите дългосрочни обекти в страната", каза Борислав Абаджиев, директор на отдел "Недвижими паметници на културата" в културното министерство. Законът ще се обсъди по гилдии и до края на годината вероятно ще бъде факт, добави той.

Но засега този сезон все още няма регламент за финансирането на разкопки на новооткрити и оказващи се много важни археологически паметници. Такъв например е случаят с най-стария в Европа солодобивен център Провадия-Солницата. Миналата година голям екип от археолози под ръководството на проф. Васил Николов от Националния археологически институт и музей на БАН откри за първи път праисторически солодобивен център, където солта се получава по метод, превърнал се в основен за хилядолетия напред на европейския континент. Става дума за изваряване на водния разтвор на солта, който бликал от намиращите се там солени извори, в специални керамични съдове и получаването на калъпи сол за търговска размяна. През късната праистория, когато земеделието и скотовъдството са вече основен поминък на хората, необходимостта от добив на сол става

абсолютно наложителна. Ето защо

единствената по това време. Само населението на Тракия например се нуждаело от поне 500 тона сол годишно. Археолозите разкриха сензационни данни за най-ранното солодобиване на континента именно край Провадия и за свързаната с богатството, натрупано от солодобиването и търговията със солта, сложна отбранителна система, която огражда средно- и къснохалколитното селище от средата на петото хилядолетие пр.Хр. През последните години проучването на селищната могила Провадия-Солницата се оказва най-перспективният праисторически обект в България, чието интензивно проучване трябва да продължи, казва проф. Васил Николов.

Но към момента държавата финансира по изключение проучвания на отделни археологически паметници като Перперикон, Плиска и Преслав, отчасти Велико Търново. При това всяка година опасността от силно намаляване на тези средства е реална. А проучваните обекти в България ежегодно са повече от 250. На голяма част от тях заради ограничените средства се правят нищожни по обем разкопки.

Всъщност през последните 10-12 години основната част от средствата за разкопки идват от инвеститори на инфраструктурни проекти, т.е. извършват се спасителни проучвания на десетки археологически обекти, които ще бъдат засегнати при строителството на магистрали, обяснява проф. Николов. Става дума главно за магистрала "Тракия", както и на големи пътища като този през прохода Маказа в Родопите, както и при строителството на газопроводи.

Но в комплекса "Марица-изток", където има заплашени от разрушаване обекти, осигуряваните от инвеститорите годишни средства са минимални. Частното финансиране, обикновено при строителството в градовете и курортните комплекси по Черноморието, пък е свързано с чести спорове за сроковете на изпълнение на археологическите проучвания. Изобщо начините на финансиране на археологическите разкопки у нас съществуват по-скоро по лична воля, поради което

чрез проучването на определени паметници.

След като беше установено огромното научно значение на Провадия–Солницата и дори от Париж специално пристигна единственият археолог в Европа, специализирал праисторическо солодобиване, стана ясно, че няма механизъм за намирането на необходимите средства от бюджета, макар че в случая става дума за не особено голяма сума. Ако не се намерят необходимите средства през тази година, това ще означава да пропуснем възможността да презентираме по убедителен начин направеното вече откритие на центъра на най-ранното производство на единствената за VІ хилядолетие пр.Хр. в Европа стратегическа суровина – солта, каза проф. Николов.

"Община Провадия изплаща заем и тази година не може да отдели пари за разкопките на двата проучвани обекта на нейната територия. Но ще съдейства на екипа с всичко останало, което е по възможностите й", каза новият кмет на града инж. Георги Янев.