По-високите доходи в големите градове и София, присъствието на по-млади и активни потребители там, както и постоянно нарастващите възможности за пазаруване предоставят възможност за по-гъвкав модел на потребление. Потребителят на големия град обича своите квартални магазини за хранителни продукти, но все по-често си ги набавя и от големите супермаркети. За дрехи и други стоки за дома предпочита магазините в центъра и новопостроените молове. Младите хора в големия град вземат по-спонтанно решенията за покупки и използват "седмичния пазар", за да отидат на кино или разходки с приятели.

Потребителят в малкия град, обратното, все още разчита почти изцяло на своя квартален магазин за хранителни продукти. Когато купува други стоки, е склонен да обмисля своите разходи и предпочита отново кварталните магазини или сергиите в града. Пазаруването си остава изцяло делово занимание, което не е свързано с някакви други социални дейности.

Ежедневното или почти ежедневното (до четири-пет пъти на седмица) пазаруване на хранителни продукти остава предпочитаният модел за почти половината българи. Той е най-разпространен в по-малките населени места и сред хората с по-ниски доходи, като вероятните фактори, обуславящи това поведение, са свързани със сравнително по-малкият брой големи супермаркети извън София и големите областни центрове, както и с необходимостта от по-активно търсене на изгодни търговски предложения. Едва 8% са възприели трайно практиката на еднократното, голямо пазаруване, което все повече се налага в София и сред по-заможните прослойки.

Потребителите са разделени между разума и емоцията, когато решават какво да купят. Леко надделява групата на предварителното обсъждане в семеен кръг. Тя обхваща в по-голяма степен хората над 40 години, по-притеснените материално, семейните, живеещи в малките градове и селата. Спонтанността преобладава при по-младите и по-заможните, живеещи в градски центрове, които предлагат голямо и разнообразно предлагане на стоки, подтикващо към покупка ad hoc.

Търговските улици и комплекси в градските центрове са най-предпочитаните места за пазаруване на дрехи, нехранителни артикули и ползване на услуги. Градските сергии и квартални магазини все още запазват значението си като места за такива покупки, но с постепенно намаляващ обем. Макар и най-отскоро появили се като тип магазини, моловете печелят популярност, особено сред по-младите и активни потребители, съчетаващи пазаруването с развлечението и срещата с приятели.

Голямото мнозинство българи се отнасят делово към покупките на дрехи и стоки за дома. Над 65% се прибират директно у дома след тяхното приключване, докато едва 23% използват повода за виждания с приятели, посещение на кино и други. Ограничените възможности и по-ниските доходи в малките градове и селата предполагат по-целенасочено потребителско поведение. В същото време по-младите, активните и живеещите в големите градове и София са далеч по-склонни да съчетават пазаруването с активни социални и културни контакти.

Пазаруването в България е предимно самостоятелно занимание. Половината потребители правят своите покупки сами. Прави впечатление, че този начин на поведение надделява дори сред семейните хора. Една трета от хората все пак пазаруват със своя съпруг/а, докато едва всеки десети използва този повод за разходка със семейството. Пазаруването сам е разпространено извън столицата, сред по-възрастните и хората извън пазара на труда. В същото време пазаруването със съпруг/а се среща най-често в София, сред по-активните и заможни хора.

Макар и изглеждащ делови в покупките, българският потребител по-бавно придобива "деловитост" в процеса на търсене на правата си. Все още липсват изградени навици за контрол над купувания продукт още на равнище магазин. Най-голяма част от интервюираните обръщат внимание на срока на годност, но всеки пети купувач не проверява дори и него. Съставът на продуктите пък е обект на внимание за едва един от всеки трима.

Оказва се обаче, че доминираща част от българите имат свое особено мнение за това кой е главният проблем в защитата на правата на потребителя у нас. И че той не е само в липсата на култура за търсене на правата. Налага се мнението, че системата за защита на потребителя у нас е дефектна на много по-базово ниво - слабият или лисващ контрол преди излизането на стоките на пазара (при производство и внос), както и последващ контрол и реакция след поява на некачествените стоки на пазара.

Според интервюираните липсват три основни предпоставки, без които не могат да се преодолеят проблемите на потребителите в страната, напротив, решаването им се върти в омагьосан кръг:

1. липса на строга нормативна база, която да направи защитата на потребителя приоритет, като в същото време даде и

2. значими правомощия на органите за защита на потребителя, които не само да контролират, но същевременно да разполагат и с правомощия за определяне и налагане на санкции над нарушителите;

3. липса на елементарна култура на потребителя за търсене и защита на собствените права.

Все още една трета от ощетените по един или друг начин потребители не протестират пред никаква институция. За доверието към Комисията за защита на потребителя пък ясно говори фактът, че към нея са се обърнали едва 0.4% от ощетените в страната.

Именно поради тези причини, когато става въпрос за решаване проблемите на потребителите в България, интервюираните акцентират на четири, взаимно свързани според тях фактора:

· По-добра законова и нормативна база, съобразена с базата в ЕС, където този тип проблеми са успешно решени;

· Значително засилване на прекия контрол на всички нива - от производител до търговец;

· Увеличаване правомощията на организациите, защитаващи правата на потребителя;

· Ограмотяване на потребителя, информационна работа с цел изграждане на култура на активност и готовност за "търсене на правата".