Национално представителни работодателски организации подложиха на остра критика предложението на социалния министър Емилия Масларова трудовите договори да се регистрират задължително и в Главната инспекция по труда (ГИТ) освен в Националната агенция за приходите. Преди дни тя обясни, че така част от сивия сектор на пазара на труда ще бъде изваден на светло. Идеята е обсъдена с бизнеса и синдикатите, но не е срещнала одобрението на работодателите.

Главният секретар на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ) Евгений Иванов каза, че регистрирането на договорите и в ГИТ ще е в голяма тежест за фирмите. Не възразяваме срещу мярката да се засили контролът върху сивия сектор, но сме срещу това административната тежест да се стоварва на гърба на работодателите, каза Иванов. Според него регистрацията трябва да стане на едно гише, за да не се налага работодателите да чакат два пъти за едно и също нещо. Той добави, че от КРИБ са поставили искане работодателите, които изрядно изпълняват задълженията си, да ползват данъчните облекчения, които се предоставят на големите данъкоплатци.

Зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Дикран Тебеян също смята, че правомощията на контролните органи трябва да бъдат разширени. Според него обаче е необяснимо две държавни институции да не могат да организират обмена на информация помежду си. Все пак сме в XXI век и не може между двете институции да няма интернет връзка, добави той. Тебеян посочи, че предложението на Масларова противоречи на Закона за електронното управление, който влиза в сила от юни. Според неговите текстове различните администрации нямат право да изискват една и съща информация от гражданите и фирмите.

Според представителите на бизнеса предложението на Масларова глобите, наложени от ГИТ, да не подлежат на обжалване, противоречи на принципите на правовата държава и е противоконституционно. Иванов подчерта, че не може да бъде отнето правото на българските граждани и инвеститори да защитават правата си. Така по думите му се изземват и функциите на съда.

Зам.-председателят на БСК предложи борбата със сивия сектор да става не чрез постоянно въвеждане на нови изисквания, а чрез засилване на контрола върху сегашните правила. Наскоро Европейският парламент гласува до 2012 г. да се намалят с 25% регулациите пред малкия и средния бизнес, напомни Тебеян. В същото време при нас постоянно се трупат нови изисквания, които създават условия за административен рекет, каза той.