През януари тази година професор от университета в Брайтън привлече вниманието на медиите с решението си да забрани на своите студенти да използват в работата си "Гугъл" или "Уикипедия".

След като й втръснало от банални фрази и елементарни заключения в техните работи, тя ги уведомила, че през първата година от следването си ще могат да основават разработките си само на списания с доказан авторитет и на реално отпечатани книги.

Какво е това? Някаква остаряваща и мърмореща останка от миналото? Някой, който отказва да приеме дигиталната епоха?

Едва ли, пише онлайн изданието "ИЮ обзървър". Професор Тара Брабазон е на възраст малко над 30-те, специалист по медийни изследвания, започнала академичната си кариера в зората на епохата на новите медии.

"Всичко, което преподавам, го прекарвам през цифровизацията в образованието. Впечатляващо е да гледаш как се променят студентите", споделя тя пред лондонския в. "Таймс" в разговор за необичайната й забрана.

"Студентите живеят в информационна епоха, но това, което им липсва, е коректната информация. Те се обръщат безкритично към "Уикипедия" за справки. "Гугъл" пък им предлага лесни отговори на иначе трудни и сложни въпроси. Но студентите не знаят как да обяснят кое идва от сериозна разработка или от нещо, сглобено от парчета плиткоумни идеи, от наскубана с бързо сърфиране информация или подвеждащи заключения."

Брабазон вярва, че "Гугъл" е добро допълнение, но търсачката не дава много, когато стане дума за съдържание. Тази й загриженост е изложена в заглавието на лекцията й "Гугъл: Лесно смилаема храна за ума".

Професор Брабазон не е единственият разтревожен специалист. Миналата година друг британски преподавател и ветеран от дотком бума - Андрю Кийн, предизвика фурор с книгата си "Култът към аматьора". В нея той описва как интернет в действителност произвежда чудовищно количество от наистина отвратително аматьорски писания, филмчета и музика и в същото време унищожава "старото" качествено съдържание.

Създаваното от потребителя съдържание всъщност се кланя на креативния аматьор, писа той в консервативното списание "Уикли стандарт". Самоукият кинаджия, музикантът от колежанското общежитие, писателят, който никой няма да публикува - това са героите на новата епоха. В нея буквално всеки - дори най-необразованият и посредственият - може и използва дигиталните медии да изкаже на всеослушание позицията си и да се реализира във виртуалното и реалното пространство.

Форумите и блоговете по повод книгата му направо го разкъсаха на парчета. Пишещите в тях откриха недопустими грешки в неговото внимателно редактирано и препроверявано като факти произведение с твърди корици. Нападнат бе и неговият консервативен елитизъм.

Но дори такъв негов съперник, защитник на гражданските свободи в интернет и критик на авторските права като Лоурънс Лесиг призна, че в книгата "има доста неща, над които ние - привържениците на аматьорите - трябва да се замислим." "Как можем да изградим доверие към структурите на познанието в интернет (като "Уикипедия", блоговете и др.)? Как да гарантираме, че добавките помагат за по-доброто му разбиране, а не за объркване? Това са тежки въпроси. И е вярно, че в "Уикипедия" има още много неща за вършене - всеки миг и всеки ден."

Ник Дейвис, ветеран разследващ журналист от авторитетните британски вестници "Гардиън" и "Ообзървър", публикува книга с разкрития как се занижават стандартите в англоезичните медии, които бързо вървят към мултимедийност и закриване на кореспондентските си бюра, т.е. към отказ от черпене на информация от мястото на събитието. Книгата му "Новини от плоската земя" предизвика вълна от коментари и анализи относно това защо се е стигнало до такова понижаване на качеството в медии, претендиращи да са водещи в света.

В книгата си той дава за пример случаят с Y2K (известен преди десетина години като "проблемът на хилядолетието" и "бъг на хилядолетието"), подет от световните медии и раздухан в безброй публикации, за това как при преминаването към 2000 г. всички компютри ще блокират и ще има глобална технологична катастрофа. В действителност не се случи нищо.

Използвайки данни на университета в Кардиф, Дейвис анализира съдържанието и източниците в качествената британска преса. Той установява, че в повечето случаи журналистите имат малко време за сериозна работа и проверка на фактите и вместо това разчитат на съобщения за пресата или направо копират и публикуват новини на агенции като Ройтерс, Асошиейтед прес и Прес асосиейшън. Така подобни истории като Y2K или разни твърдения за оръжия за масово унищожение и "еди-кой си казал еди-какво си" без реално съдържание зад тях се преповтарят безкрайно от "фабриката за стадна журналистика".