Обучението на персонала е като храненето - гладът за него може да бъде залъган набързо с нещо попаднало подръка, като в кафене. Но може и като от ресторантско меню да се избере едно от десетките предложения на обучителни фирми. Друг подход е да се поръча нещо изтънчено и рядко като висшата френска кухня. Или всичко да бъде предварително разчетено и претеглено, сякаш е подчинено на принципите на здравословното хранене. Сравнението е на консултантската компания за професионално обучение "Заедно", която наскоро отбеляза петата си годишнина.

Едва четвъртият модел за анализ на потребностите - "здравословната храна", намира реалните потребности от обучение във фирмата, казват експертите. Въпросът е не само в това хората да кажат какъв курс биха искали да преминат. Диетологът - тренинг специалист, анализира настоящите нужди и според конкретната ситуация преценява какво обучение е необходимо и как то да бъде представено, казват консултантите от "Заедно".

Същевременно и четирите подхода играят своята роля в процеса на обучение.

се прилага с успех при създаването на дизайна на обучението - какви слайдове да се поръчат, какви учебни игри да се разработят, какви упражнения да се изпробват. Това прави тренинга развлекателен и помага на ученето. Подходът "ресторант" гарантира, че клиентите ще знаят отделните съставки от "менюто" на програмата за обучение, в решението за избор могат да участват и мениджърите, и бъдещите курсисти, но все пак се "сервира" нещо, което си стои в офертната листа. Подходът "кафене" ограничава до качеството на едно "заведение" с предварително приготвена и "еднообразна" храна. Плюсът му е, че гарантира - потенциалните участници в обучението знаят за съществуването на "заведението" (в случая обучаващата фирма) и са наясно какво могат да очакват.

Въпросът за това кой подход да изберат, изглежда, е встрани от вниманието на повечето български предприемачи. Използвайки ресторантьорския жаргон, може да се каже, че те не ценят глада за знания, камо ли да избират дали да се доверят на верига за бързи доставки, или да се обърнат към специалист по балансирано хранене.

По думите на Драгомира Шулева, учредител на "Заедно", работодателите у нас в мнозинството си все още не разбират, че

по-евтино е да се инвестира в собствените работници

отколкото да се "крадат" кадри от други фирми или да се внасят от чужбина. По данни от последното общоевропейско изследване на "Евростат" за степента на инвестициите на фирмите в обучение на персонала България е на предпоследно място в Европейския съюз. Страната изпреварва само Гърция по този и по още един показател - брой работници, обхванати в курсове.

От данните, събрани от Националния статистически институт за изследването, се вижда, че само 7 хил. работодатели са организирали някакъв курс или друга форма на обучение за персонала си.

Освен че е на опашката по инвестиции в знания на работещите, България не е показала и напредък от времето на предишното изследване през 1999 г., коментира Шулева. Сравнението показва, че в Румъния делът на фирмите, които предоставят различни курсове на персонала си, е нараснал от 11 на 40 на сто през шестте години между двете изследвания, докато в България той е "замразен" на 27-28%. Средният процент за Евросъюза е 60 на сто.Резултатите от анкетите с работодатели сочат, че в България те не осъзнават нуждата от "здравословно хранене" или преведено на езика на обучителите - учене през целия живот. Осем от всеки десет предприемачи са на мнение, че уменията на работниците им са достатъчни за задачите, които изпълняват. Други 78% смятат, че ако им потрябва някакъв специалист, ще си го намерят на пазара.

и особено тези с чуждестранни инвеститори, което е и нормално, защото разполагат с планирани корпоративни бюджети за тази цел. Делът на тези, които предлагат различни обучения сред компаниите с над 250 души персонал, е 23 на сто. Наблюденията на експертите сочат, че най-активни са банковите институции, фармацевтичният сектор, туризмът, информационните технологии. Напоследък се активизират и производствените предприятия. Над 70 процента от тях все пак предпочитат да провеждат курсовете на място, в работна среда или, ако използваме алегорията, предпочитат столовото хранене пред високата кухня.

Според зам.-председателя на Българската стопанска камара Дикран Тебеян една от причините за този резултат е, че в България 48% от работните места са в микро- и малки предприятия. Точно в тях работодателите имат по-малка финансова възможност да правят обучения, особено по-скъпи. Друг съществен проблем за малките фирми е липсата на възможност да намериш заместник за работника, изпратен да повиши квалификацията си.