Дикран Тебеян: В интернет форумите и в медиите съществува заблуждение, че липсват висшисти. Основният недостиг е на работнически професии в почти всички отрасли - строителство, металургия, химическа и шивашката промишленост, машиностроене, туризъм. Има отлив на млади хора от професионалните училища. Намалява желанието да се учи някаква професия. Във Великобритания например младежите от общообразователните училища един ден седмично изучават професия, което е резервен вариант, ако не успеят да влязат в университет. Нашите младежи от тези училища стават само да мият чинии в чужбина или да берат ягоди. Всички искат да учат в университет и да получават някакви 400-500 лв. заплата. Много от тях биха се замислили, ако разберат, че като заварчици ще вземат около 3 хил. лв.

Евгений Иванов: От 2-3 години у нас има истински пазар на труда. Нито ние, нито правителството знаем точно какъв е недостигът по категории, професии, региони и квалификации. Затова възложихме на Световната банка да изготви доклад за състоянието на пазара по нейна методология. Решенията очевидно са или квалификация и преквалификация на наличния ресурс, или внос.

Кремена Кралева: От гледна точка на целия пазар има недостиг на по-ниско квалифициран персонал. В строителството и туризма търсенето на хора е по-високо от готовността на пазара и образователните институции да го осигурят. От гледна точка на компания като нашата липсват по-висококвалифицирани специалисти. Те предпочитат да се реализират в чужбина и губим обучени хора. Нямаме и готовност да ги заменим бързо и затова имаме пример на внос на висококвалифицирани специалисти.

Дикран Тебеян: Около 95 хил. от безработните са със средно или висше образование. Проблемът е за съответствието между тяхната квалификация и търсенето. Не може от безработна учителка да се направи например инженер. За големите инфраструктурни проекти ще са нужни особено заварчици и аз не виждам друг начин освен вноса.

Евгений Иванов: Позицията ни е абсолютно същата. Икономическият растеж не търпи отлагане. Само АЕЦ ще иска 10 хил. строители, монтажници, заварчици. Подготовката на един заварчик от VI-VII разряд е дълга. Миналата година от компанията AES, която строи "Марица-изток", поискаха 3 хил. Как ще намерим тези хора - естествено с внос.

Димитър Димитров: Действително 66% от безработните са с ниско ниво на квалификация и за тях трябват усилия. Тези със средно и висше образование обаче искат мотивация, обучение и условия. Част от работниците за АЕЦ вероятно ще се наемат отвън, но никога България и бизнесът не са разполагали с повече средства за обучение и квалификация, отколкото сега. Защо част от среднистите или не влизат в конкретна професия, или влизат за малко в нея. Става дума за мотивация, условия на труд и ниво на заплащане. Смятам, че тази година е възлова, защото държавата рязко свива защитните мрежи, необходими при висока безработица, и увеличава възможността за обучение, квалификация и адаптиране.

Кремена Кралева: През последните 2 години много активно се разработват кариерни центрове. Чрез тях информираме студентите за възможностите, за потенциалните нива на заплащане. Ако има такива и в средното образование, ще помогнем на учениците да се ориентират. Тук виждам връзката между образователните институции, държавата и бизнеса.

Светлозар Петров: В момента се обучават около 800 кариерни консултанти за средното образование, а около 100 вече са дипломирани. Целта е те да станат към 3000, за да се покрие всяко училище. Ние сме сред малкото фирми, които публикуват информация, свързана със заплащането. Сега най-модерното е да си висшист и всеки, който поиска, може да следва. Малко говорим с хората, които си вадят хляба с ръцете.

Димитър Димитров: Проблем е как да бъдат ефективно изразходвани тези 200 млн. лв., които само за 2008 г. ще дойдат в бизнеса за обучение и квалификация по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". Средствата трябва да се употребят така, че поне 20 или 50 хил. души да са обучени и да стигнат до конкретния работодател.

Светлозар Петров: Усвояването на средствата трябва да става на базата на готово работно място. Не с някакви безумни проекти от по 200 страници, а с нещо по-простичко. Предвид административния капацитет, отиващ за спечелване на повечето от проектите, накрая ще ми излезе по-евтино, ако ги обуча сам.

Евгений Иванов: Работодателите не чакат, а директно започват да учат хората и да се борят със закона. Ще го кажа открито - трета година настояваме бизнесът да бъде равнопоставен с държавата при изготвянето на поръчка за университетите. Ние не можем да си поръчаме продукт, не можем да контролираме производството му и да налагаме програми за обучението.

Светлозар Петров: Ако аз съм работодател и платя за магистърски курс по някаква специалност, университетът не може да ми гарантира, че всички студенти ще са мои служители.

Дикран Тебеян: От наемните работници и служители 48% работят в микро- и малки предприятия. Малкото предприятие има ограничени възможности и не може да осигури заменяемост на работника, който се обучава. Дали да се подпомага създаването на браншови професионални центрове в отраслите, в които преобладава малък бизнес, трябва да е въпрос на държавна политика.

Димитър Димитров: Въпросът не е за или против вноса, а в баланса. В националната стратегия за миграция са предвидени стъпки към българските граждани, които живеят в чужбина, към чужди граждани с български произход и за отваряне на пазара на труда за граждани на трети страни. Друго решение са двустранните спогодби. При сегашното заплащане прогнозата за внос на квалифицирани кадри не е оптимистична. Фирма, която работи с Виетнам, беше подготвила оферта за внос на 20 шивачки, а това ще й струва 700 лв. Заплатата на българите в нея е 450 лв. и не са им предложени повече, тъй като у нас нямало подобна заплата.

Светлозар Петров: В хотелите в чужбина работят много българи, които преди това са работели на нашето Черноморие. Тези хора са заминали, защото там им дават по-добри пари. Това означава, че топката е в работодателите.

Димитър Димитров: Проучване сред български студенти в ЕС показва, че на въпроса "При какви условия бихте се върнали в България", те поставят заплатата на трето място. Първо, те искат гаранции за кариерно развитие, след това - условията на труд и естеството на работа. Затова не можем да кажем, че те не биха се върнали. Друг е въпросът колко българските фирми имат стратегия за развитие на кадрите си.

Кремена Кралева: Вносът е неизбежен и това е единственото решение за проблема ни сега, но трябва да използваме хората, които са в държавата. Образователните ни институции трябва да имат по-активна политика за привличането на студенти от чужбина, които са от български произход.

Евгений Иванов: За първи път заплатата не е решаваща. Вече говорим за пакет.

Димитър Димитров: Динамиката на пазара на труда вече предполага увеличение на заплащането. Въпросът е да не я нарушим с непредпазливи действия в една или друга посока. Но абсурд е при това ниво на ефективност, на производство и конкурентоспособност на част от бизнеса увеличаването на заплащането да е безкрайно.