Рисковете пред икономиката на Латвия нарастват, защото след две години с растеж от по 10% последва забележимо забавяне. Това предупреди миналата седмица рейтинговата агенция "Муудис", цитирана от "Блумбърг". Според анализаторите на агенцията през 2008 г. растежът ще е 3.8%, а догодина ще падне още повече - до 2.5%. В добавка, инфлацията за тази година се очаква да е 11.5%.

Засега агенцията не променя оценката си за Латвия - рейтинг А2 (шестият по сила инвестиционен рейтинг) и стабилна перспектива. Тази позиция ще е трудно да бъде удържана, ако последват още лоши новини. И трите балтийски икономики изпитват затруднения, а Латвия отчете за първото тримесечие ръст от 3.3%, при положение че през първите три месеца на 2007 г. нарастването бе от 10.2%. Ефектът е очевиден и на фона на 8.1% ръст през последните три месеца на 2007 г.

Рисковете пред икономическата перспектива се увеличават. Комбинацията от фактори, които движеха растежа в продължение на няколко години, в момента са в отстъпление и

се казва в съобщението на "Муудис".

Агенцията прогнозира, че бързо ще расте и бюджетният дефицит - през 2008 г. се очаква той да е 1% от БВП, а догодина да се удвои до 2.1%. Официалните прогнози на латвийското правителство обаче са за излишък от 163 млн. лати (почти 200 млн. евро).

"Историята е показала, че не е лесно и често е съпроводено с бурни процеси завръщането на една икономика към устойчив растеж след период на особено бързото й нарастване, комбинирано с експлозивна експанзия на вътрешното кредитиране и значителни икономически дисбаланси", уточняват от агенцията.

След съобщението финансовият министър Атис Слактерис заяви, че правителството трябва да намали разходната си част, ако иска да постигне прогнозния бюджетен излишък.

нужно е да се открият начини за намаляване разходите от бюджета и тези на министерствата", настоя Слактерис. Той изчислява, че постигането на заложения 1% излишък може да стане със спестяване на 263 милиона лати (над 300 млн. евро), а за балансиран бюджет сумата е 106 млн. лати (142 млн. евро). Премиерът Иварс Гудманис обясни, че публичните разходи са за над 825 млн. лати и това не може да продължава. След срещи с ръководствата на министерствата той съобщи, че първата мярка е ликвидиране на бюджетното перо за резервни бройки по ведомствата - пари, които в края на годината обикновено се раздават като премии на реалните служители.

Ден по-късно националната банка съобщи, че се свива дефицитът по текущата сметка. През април той е бил 227 милиона лати (около половин милиард долара), докато през март дупката е била 235.6 милиона лати. Въпреки това страната остава с най-лошия резултат по този показател в ЕС - 17.7% от БВП в последното тримесечие на 2007 г.

През май Латвия се записа с още един мрачен европейски рекорд - най-високата инфлация. За този месец тя е била най-високата от 12 години насам - 17.9% на годишна база или 0.9% спрямо предходния месец. Това почти на 100% се покри с очакванията на анализаторите за 18% инфлация, стъпващи на наблюденията им, че поскъпването - пет пъти над средното за еврозоната, вече свива потреблението. За същия период европейският рекордьор по поскъпване на храните е България, но и тук не отстъпват много назад. На годишна база цените на храните са скочили с 21.6%, на транспорта - с 12.7%, на бензина - с 4.4%, а на дизела - с 6.4% спрямо предходния месец.

При такава серия от лоши новини изниква въпросът

и ще влезе ли в рецесия. Според бившия управител на централната банка на Швеция Бенгт Денис този момент наближава. "Корекцията в Латвия ще е доста болезнена. Прогнозата ми е, че потреблението ще се забави много рязко и е вероятно дори да се мине в рецесия", заяви Денис пред латвийския в."Диена".

Той посочи още, че сериозно се разминават прогнозите накъде отива Латвия. Според него икономиката е много близо до най-ниската точка и заедно с Естония е учебникарски пример за това как правителствата не искат да предприемат действия за избягване на подобна ситуация, а централната банка не може да стори нищо, понеже е ограничена от валутния борд. Мисля, че Латвия трябва да забрави за темпове на икономически растеж от 10-11% годишно и да се стреми в най-добрия случай към 6-7%, допълва Денис.

"Ако допуснем 7% ръст и ниска инфлация, това означава, че след 10 години БВП ще се е удвоил, а това е фантастично темпо - три пъти на това на еврозоната. Но ако планирате 10-11% растеж, рано или късно пак ще се изправите пред сегашния проблем. Хората, и особено политическият елит, трябва да осъзнаят, че подобно темпо не може да се поддържа в дългосрочен план и неизбежно ще ви докарва трудности. Разходите ще бъдат под непрекъснат инфлационен натиск, растежът на производителността ще е недостатъчен, а конкурентоспособността ще намалява - все проблеми, от които страдате през последните години", разясни бившият шеф на шведската централна банка.

Денис посочва още, че едно от решенията за охлаждане на потреблението е

и затягане на условията за отпускане на кредити, но Латвия е закъсняла за тази мярка. Инфлацията тук бе започнала да набира скорост още преди сегашната глобална ситуация със скъпи горива, храни и суровини. Всички - от бизнеса, през инвеститорите до домакинствата - имат високи инфлационни очаквания. В допълнение, дори с болезнени мерки, за които най-скъпо ще платят социално слаби групи като безработните, пенсионерите и самотните родители, много е трудно свалянето от 15-16% до 7-8%.