За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате.
Вход | Регистрация
За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, влезте в профила си. Вход | Регистрация
*****
НеутралноЕнергийната ефективност на българската нисковолтова електроенергетика
Част 1
1. Въведение в темата
Пред българската енергетика, пренос и разпределение на електроенергия отдавна стоят проблемите за чувствително подобряване на тяхното качество и ефективност. Тези проблеми не са решени, не се решават и си остават в нерешено състояние от години, независимо от това дали и доколко в тях вече са смесени и ще продължават да бъдат смесвани и за в бъдеще различни видове на собственост и управление. Проблемите на ефективността на българската енергетика, разбира се, неизбежно се заплащат чрез повишаването на цената към крайните потребители, защото цената на електроенергията пряко зависи и постоянно нараства заедно с коефициента на инфлацията, а тази инфлация ... няма с какво друго да бъде компенсирана, освен с подобряване на въпросната ефективност на производството, преноса и разпределението. Тоест, както е добре известно, когато ефективността на енергетиката не се подобрява, цената на енергията безусловно расте.
А може ли ефективността на българската енергетика да се подобри и какво, всъщност, би могло да означава това в конкретни числа за нейните потребители? Това е основният въпрос, върху който в настоящата публикация ще се опитаме да хвърлим малко светлина от нетрадиционната гледна точка на възможностите за качествена промяна на сегашното положение на нещата, които може да даде един системен подход, основан върху постиженията на съвременните компютърни технологии.
Настоящият анализ ще остави настрани производството на електроенергия, чиято ефективност е по принцип зададена още в процеса на проектиране, финансиране и изграждане на съответните мощности. Спазването, поддържането или подобряването на проектно-зададената мощност и ефективност при производството на електроенергия е отделен голям проблем и въпрос на друг вид изследване и анализ, за което, като правило, е необходима дълбока, така да се каже – чисто енергетическа, професионална компетентност. Още повече, че в това отношение е налице драстично лошият пример на Чернобилската катастрофа, която, за съжаление, се оказа едно рязко загубило своята управляемост следствие на ... насилствените и безразсъдни опити на местните производственици да постигнат зададените (според някои, може би, неправилно) проектни мощности. Следователно, мястото на такова изследване по-скоро е в някоя чисто вътрешно-отраслова полемика, предназначена само за професионалисти и поради това се е наложила практиката проблемите на достигането на заложените в проектите на енергетиката мощности и ефективности да не бъдат обсъждани от неспециализирана публика. Най-добре е да се оставят този вид полемики на онези, които наистина си разбират от това.
Тук ще се съсредоточим само върху онова, което става с вече произведената (с една или друга степен на полезно действие) електроенергия, след като тя е постъпила в преносната и разпределителна мрежа на държавата. Защото:
– новите строежи и качествените модернизации на съществуващите енергетически производствени мощности (на които през годините на реформите се набляга като на едва ли не единствено възможното лекарство за качественото подобравяне на ефективността на българската енергетика), разбира се, ще допринесат съществено за подобряване на положението, но това ще стане в сравнително дългосрочен план и при относително големи инвестиции,
– докато в краткосрочен план и при в пъти по-малки инвестиции (на които очевидни факти отдавна не се обръща почти никакво внимание) подобряването на ефективността на преноса и разпределението на електроенергията в мрежата чрез премахване на недопустимо големите технически загуби и огромните кражби може да даде краен резултат равнозначен на относително „безплатно” построяване на нови производствени мощности от порядъка на стотици мегавати.
Колко голямо е сумарното ниво на достижимите по този начин нови производствени мощности ще бъде показано в гранично възможния случай при сравнителния анализ в края на тази публикация, но така или иначе – липсата на полемика и независими анализи от гледна точка на техническите загуби и кражбите за ефективността на българската електроенергетика е един съществен недостатък на нейното развитие, който е редно да бъде във възможно най-скоро време отстранен.
2. Основни принципи и изходни положения
Както е добре известно, преди да се премине към подобряването на ефективността на каквото и да било в техниката и индустрията, трябва първо да се установи състоянието на въпросната ефективност към текущия момент. След това трябва да се направи сериозен и задълбочен анализ на определящите това състояние фактори и параметри, които подлежат или не подлежат на регулация и от които по един или друг начин зависи установеното текущо състояние. И чак накрая, при наличието на такъв анализ, се определят възможностите за успех при извършването третата стъпка, която трябва да намери отговорите на следните два въпроса:
– какво трябва или би могло да се направи по принцип
– и какво е реално възможно да се осъществи на практика към дадения момент
по отношение факторите и параметрите за подобряване на въпросната ефективност.
Как би проработил този тристъпален подход по отношение на българската електроенергетика?
Сложен въпрос, защото, за да се направи каквото и да било в която и да е от трите фази на подхода, трябват данни, които никога не са били публично достояние. Ефективността на българската енергетика винаги е била една скрита тайна на този отрасъл, която никога не е била разкривана публично. Нещо повече – така, както изглеждат нещата отвън, има всички основания да се мисли, че дори и вътре в отрасъла никой не се е интересувал трайно, сериозно и задълбочено от тази тайна. Защото данните за енергийната ефективност на българската електроенергетика, които отвреме-навреме се просмукват в някои печатни интервюта или изказвания навън към простосмъртните потребители и независими анализатори, очевидно са плод на реактивно предизвикани кампанийни проверки и откъслечни импровизации за задоволяване на текущи потребности с косвено отношение към случая. Нещо повече, тези данни очевидно са плод на принудително груби икономически анализи, а не на точни технически експертизи на енергийните баланси на всички точки на присъединяване и във всички нива на разклонение в твърде сложната и широко мащабна българска електроенергийна мрежа.
Последните са просто невъзможни, защото никога в отрасъла не са били правени сериозни измервания и многогодишни статически натрупвания на подробни данни за цялостното състояние на мрежата. По всяка вероятност, може би има някакви данни само за най-горните нива от йерархията, но енергийната ефективност на енергетиката съвсем не се определя само от най-горните нива на мрежата, защото кражбите и загубите в по-ниските нива, особено при съвременното състояние на енергопотреблението, имат очевидно решаващо значение.
Освен, разбира се, ако не допуснем, че на горните нива на мрежата се краде не по-малко, отколкото на долните. Всъщност, защо не? Това нито е толкова трудно, нито е толкова невероятно. На електропроводите с високо напрежение, които излизат от страната, например, няма никакви гранични или митнически контроли и не случайно по хората, които си пъхат носа или се опитват, без да се приети или поканени, да отиграват високите топки в този вид търговия, се стреля без предупреждение. Последното, разбира се, е само косвено потвърждение за подобна вероятност, но, както е прието да се казва в такива случаи – мълчанието по въпроса е един много ясен отговор. Едно основно нещо, обаче, все пак никак не е сигурно в този ясен отговор, а именно – колко точен е той. И дали е точен въобще. Защото, за да има сигурност, трябва да има данни от измервания, а не изводи от умозрителни анализи. Такива данни, разбира се, няма. Може би случайно.
Но, нека да не гадаем – това, което със сигурност можем и трябва да направим, е най-после да започнем да мерим, за да стъпим на точни числа, от които да разберем какво трябва да направим по-нататък. За да стане това, обаче, трябва първо да се изгради специална измервателна и съпътствуваща я информационна мрежа, каквито не са съществували никога, макар че съответните технически възможности за това, поне през последните най-малко 10 години, изобщо не са липсвали.
3. Измерването, като единствено реална и меродавна основа за подобряването на енергийната ефективност
Само при наличието на точни технически данни за енергийния баланс във всяка точка от мрежата, и то данни от режимите на експлоатация през различните годишни сезони, измерени при различно натоварване в продължение на години, може да се прави сериозен анализ и да се търсят тесните места и ключовите параметри за подобряване на енергийната ефективност. При липсата на натрупани точни данни от измервания, сериозният и подробен градивен анализ на загубите и тесните места в мрежата е невъзможен в обозримо близкото бъдеще от една или две години. При това състояние на данните, на този етап е възможно да се говори само по принцип. Което, никак не е маловажно, разбира се, защото, както е добре известно, в публичното пространство такова нещо никога не е било правено с необходимия мащаб и задълбоченост. Ако, обаче, някой към днешна дата се опита да придаде реални технически измерения на най-важния параметър в българската електроенергетика – нейната енергийна ефективност – той ще бъде безпомощен или най-малкото поне, ще срещне огромни затруднения. Защото в най-добрия случай ще може да разполага само с косвени и твърде груби икономически анализи, които са принудително приблизителни и плаващи по отношение на времето и баланса между потоците на входящата и изходящата енергия в отделните възли на мрежата. После, такива икономически анализи със сигурност не съществуват за всички възли на мрежата или пък за случаите на различно сезонно натоварване на един същи възел в мрежата. Да не говорим за разликата между технически загуби и кражби, която икономическите анализи не могат въобще да забележат, а точно там са най-големите резерви за подобряване на ефективността. Така, че на практика, от много дълги години в българската енергетика е напълно очевидно, че годни за техническа експертиза и градивен анализ, точни технически данни няма, никога не е имало и може би никак не би било далече от истината да се допусне, че някои хора никога не са искали да има такива данни въобще. Независимо за колко високи или за колко ниски нива или напрежения става дума.
Добре, и какво от това? Ще помогнат ли с нещо тези точни данни и анализи, ако и когато се получат? Да, много, защото:
- Първо, още в изходната формула за изчисляване на цената на електроенергията е заложен така нареченият коефициент за подобряване на енергийната ефективност, чиято роля е да компенсира коефициента на инфлацията, благодарение на който цените непрестанно растат.
- Второ, крайно време е най-после кражбите и техническите загуби да почнат да бъдат различавани и да престанат да бъдат събирани в един общ куп и да бъдат стоварвани на гърба на редовните платци, които от години и години изнемогват, за сметка на редовните крадци, които нагло са ги яхнали по друга една, ужким „неподлежаща на регулация”, формула известна само от приказките – „болен здрав носи”.
Да, но, както е добре известно, в българските реформи много лоши неща от приказките и от безпросветните фантазии на лековерниците вече съвсем реално са се сбъднали. Въпреки това, нека все пак да се опитаме да видим какво може да се направи днес на практика с горните две, макар и твърде различни като вътрешно съдържание и механизъм на действие, формули, от които по същество зависи бъдещето на цените в българската електрическа енергетика.
4. Лекарството срещу инфлацията при определянето на цената на тока
Що се отнася до коефициента за подобряване на енергийната ефективност, за него може да се каже съвсем малко и то е само следното:
– да, той действително присъствува във формулата за цената на тока с равна тежест и обратен знак на коефициента на инфлацията, но,
– не, той въобще не може да бъде използуван, защото никой не знае как се изчислява в цифри неговата стойност.
В този смисъл, хората от регулационния орган са прекопирали досущ идеята на автора на Рибния буквар, който, когато обяснява най-елементарно простите аритметични действия (по време, когато Гаус, Риман и Лобачевски са били вече история, а Айнщайн е бил на път да се роди), казва на края на своята аритметическа екскурзия горе-долу следното – а бе, има и още едно действие, което се нарича деление, но ... то не е за всички глави. Така, че може би според традицията на тази очевидно необходима за времето си природосъобразна предпоставка – днес също няма (и според някои – очевидно не трябва да има) други глави в българската държава, освен тези на регулиращите цените на тока, които да знаят как се изчислява коефициентът за подобряване на енергийната ефективност. Този коефициент регулаторите са го засекретили от публиката.
Защо ли? Очевидното, първосигнално възникващо, обяснение на тази скалъпена мистерия е, че няма измерени и натрупани бази от точни данни, с чиято помощ да се изчисли коефициента на подобрението. Тази писта вече я пробягахме преди малко. Но нека на финала, преди студения душ в съблекалнята, която, между другото, също е под попечителството на регулаторите, да зададем един въпрос на господата – а защо търпите в продължение на толкова много години да ги няма точните числа за скритата от вас формула? И нека поне веднъж, излизайки от поредния студен душ с отново повишените цени, да си зададем един въпрос и на себе си – не са ли тези два факта със скритата формула и неустановените числа за борба срещу инфлацията ясно и категорично доказателство за това, че назначените ужким в наша полза регулатори очевидно не искат да имат каквато и да било работа с каквито и да било фактори, които да намаляват постоянно повишаваната от тях „според инфлацията” цена на тока?
5. Ролята на енергийния регулатор започва още с изискванията към подбора и натрупването на данните за състоянието и енергийния баланс на мрежата във всички нейни нива и разклонения
Защото измерването на точните данни също е изцяло под контрола на регулаторите – каквото те си го поискат, такова то ще им бъде направено. Между другото, съвсем наскоро регулаторите приеха нови правила мерене на количеството на електроенергията. Но, ... , те още не са приели каквито и да било правила за мерене на качеството на тази енергия. Въпреки отдавна извършеното задължително обявяване на съответния международен стандарт за валиден в държавата. Може би, регулаторите още не са приели правила за качеството, защото то също би могло да бъде фактор при намаляването на цената на тока, а тях самите, както е добре известно от практиката, въобще не ги интересува намаляването, а само повишаването на тази цена? Може би, също така, нашите родни, ужким независими, регулатори ще приемат правила за измерване на качеството, чак след като вече бъде изградена мрежата за измерване на количеството? И вследствие на това, паралелно на изградената вече мрежа за количеството, ще трябва да се изгради още една нова мрежа за качеството? Колко познато звучи всичко това. Софийските тротоари, които всеки си разкопава от много десетилетия наред колкото, когато и за каквото си поиска, цял живот са носили белезите на този вид безкрайно далновидно, типично по нашенски българско, напредничаво мислене.
Да не говорим, че качеството на енергоснабдяването, освен редицата по-сложни неща от висока категория, които изискват специална техника, за да се измерват и регистрират, каквито са например:
- реактивните изкривявания и загуби на енергия, сумарните хармонични изкривявания, наличието на нечетни хармоници с малки номера, кратковременните импулсни високоволтови наслагвания (т.н. фликери, от които неусетно мига осветлението и хората после ги заболяват главите) и други подобни неща,
съдържа и две съвсем прости изисквания – честота и продължителност на прекъсванията на електроснабдяването и честота и продължителност при преминаването на допустимите, съгласно стандарта, горни и долни прагове на подаваното напрежение. От липсата на хигиена по отношение на тези две елементарни изисквания българското нисковолтово електроразпределение боледува отдавна, особено извън големите населени места. Никога, обаче, тяхното нарушаване не е било фактор за намаляване на цената на енергията за пострадавшите потребители. Тези нарушения не се измерват и не се регистрират, въпреки че нормалните електронни електромери за отчитане на количеството на изразходваната от потребителите енергия могат спокойно да правят това, стига някой да го поиска. От много години наред, обаче, в държавата няма нормативни правила за тези неща и никой не иска да се погрижи за тяхното създаване, въпреки че те са повече от прекалено елементарни. Нещо повече – стигна се дотам, че липсата на такива правила доведе до закупуването на милиони (ужким нови и модерни, но всъщност - абсолютно остарели като функционална концепция) електронни копия на старите механични електромери, които не могат да регистрират прекъсванията на електрозахранването, пренапреженията или недостатъчно високите напрежения при потребителите. Нито пък могат да бъдат включвани в информационни мрежи за дистанционен контрол, управление и отчитане на енергопотреблението.
Как при това положение регулаторите си позволиха (макар и с недопустимо голямо закъснение – едва преди около една година) да въведат отдавна известното европейско правило абонатът да не бъде оставян без електрозахранване за повече от 140 минути сумарно през цялата година, след като в цялата държава изобщо няма уреди, които да отчитат спазването на това правило? Що за правило в името на подобряването на качеството на услугите към потребителите е такова правило, чието спазване не може да бъде контролирано от тези, за доброто на които то е въведено?
Новите електроразпределителни собственици (също както и държавата, която беше собственик преди тях) нямат никакъв интерес да въвеждат съответните потребителски уреди за употреба на това правило (тоест – да изхвърлят току-що новозакупените електромери и да купуват нови за втори път), защото наличието на такава отчетност и такива данни за всеки от абонатите автоматично ще ги задължи към следващата крачка – да направят огромни инвестиции за подмяна на остарялата електрическа мрежа, за да влязат в нормите. Точно в името на които инвестиции, между впрочем, на новите приватизатори им беше разрешено да закупят на такава ниска цена държавните електроразпределенителни дружества. Разбира се, сега, след като станаха собственици, те вече по никакъв начин вече не искат да се охарчват толкова много за подмяна на мрежата. Така, че – кръгът се затваря и състоянието на нереализираните мероприятия по качественото подобряване на услугите в мрежата пак се връща на изходната си позиция, въпреки извършената ужким в негово име смяна на собствеността. Всичко трябва да се промени, за да си остане пак същото – казват французите. Е, сега това вече е доказано също и от немците, чехите и австрийците в България.
Но, да оставим измерването на качеството и да се фокусираме само върху количеството на електроенергията. Дават ли новите правила на регулаторите за мерене на количеството ясни насоки за изграждането на специалната измервателна и съпътствуващата я информационна мрежа, които най-после да позволят снемането на ясни, пълни и точни енергийни баланси по всяко време във всеки възел на всяко ниво от мрежата? Всичко друго, само не и това. Защото понятието енергиен баланс изобщо отсъствува от новите правила. Те са просто пореден опит да се изпее наново старата фалшива песен, която от много години наред изобщо не се интересува нито от определянето на размерите и разделянето на техническите загуби от кражбите, нито от точното определяне на енергийната ефективност на системата.
Нещо повече, след приватизацията на електроразпределителните дружества вече сме свидетели на едни твърде невероятни в началото на приватизацията, но постепенно и упорито внедрени в днешната практика качествени изменения – новите собственици:
- не само напълно са засекретили всякакво изтичане на информация за кражбите на електроенергия и обсъждане на въвеждането на енергиийни баланси на ниско ниво,
- които бързо биха разкрили картината, точно биха оразмерили проблемите и ясно биха определили начините за решаването им,
- но вече започват да публично да твърдят, че ... при тях кражби няма – с някаква магическа пръчка те са си били решили проблемите ...
Защо е всичко това ли? Естествено защото никой в държавата не би обърнал никакво внимание на постоянните им искания за повишаване на цените на електроенергията, ако в същото време те декларират големи загуби и кражби на собствената си територия. Ето защо – кражби вече няма, според новите собственици – с някаква, неизвестно каква, магическа пръчка изведнъж те се оказват отстранени. Ама няма никакво значение, че на хората са отдавна добре известни доказано добре работещите предложения за намаляване на регистрираното и подлежащо на заплащане потребление от сорта на – примерно 300 лева за 30%-но намаление и 500 лева за 50%-но намаление. Няма такова нещо – официално казват новите собственици. И човек започва да се чуди, също както едно време при предишната държава, на кого да вярва повече – на това, което вижда всеки ден с очите си или на приказките на партийните секретари по събранията и вестниците. Дотам сме я докарили наистина – да започнем вече да вярваме в приказката, че всичко трябва да се промени, за да си остане пак същото.
Но фактът си е факт и той е неоспорим – като оставим настрана приказките и интересите на новите собственици, държавата отдавна вече не се интересува от загубите и кражбите на електрическа енерегия.
6. Недопустимо големите технически загуби и огромните кражби – прикритият, но „де-факто” легитимиран, разрушаващ фактор в цената на тока
И защо ли трябва да се интересува – нали всичките видове загуби, барабар с кражбите, така и така винаги са се плащали от редовните платци? Защо, при това положение, трябва излишно да се създават финансови и организационни проблеми на електроразпределителите, които, за разлика от потребителите, винаги са били скъпи колеги само на една ръка разстояние от регулаторите. Още повече, че, както изглежда по резултатите отвън, скъпите на сърцата на регулаторите, колеги от дружествата за разпределение на електрическа енергия
(които дружества първо бяха държавни, но после, поради все по-нарастващата горещина на трудния за преглъщане картоф с цените – зорлем приватизирани)
никога не са се интересували от нищо друго изобщо, освен само и единствено от поредните възможности за ново повишаване на цените на тока? Разкриването на резерви за намаляване на цените ще помогне ли на някого другиго, освен на редовните платци, които, обаче, така или иначе няма къде да мърдат и затова ще продължат да си плащат безропотно колкото трябва на разсипниците?
Може би добрият български „социален” президент, ако той наистина иска да бъде такъв, също би могъл да помогне? Защото има ли нещо по-антисоциално от това насила да караш, и то в продължение на толкова много години – почти от самото начало на реформите в държавата, обикновените, честни и редовни платци да плащат за недопустимо големите загуби и очевидно огромните кражби, към които те не са съпричастни отникъде?
Що се отнася до реалните възможности не за увеличаване, а за намаляване на цените на тока, на практика излиза, че са обездвижени изцяло всички нормативно предвидени лостове и стимули за повишаване на енергийната ефективност на енергетиката и по този начин цените са оставени безконтролно да нарастват заедно с коефициента на инфлацията, срещу която никой да не може да се изправи с нищо въобще. Предвид на досегашния отрицателен опит, изглежда е напълно безсмислено да се очаква и за в бъдеще от регулаторите каквато и да било активност в обратно (тоест, в истинския смисъл на думата – регулиращо) направление. Погледнато отвън, те, като че ли, не искат (или не могат) да противопоставят на инфлацията повишаването на енергийната ефективност. Защото нямат нито формула, нито данни за такова противопоставяне и казано директно – сами са си отрязали всякаква практическа възможност за борба срещу злото.
Исторически погледнато, впрочем, такава е била винаги исконно българската, безпросветно-сиромашка съдба на срамуващия се от самия себе си обект на порицание на някогашния отец Паисий. Следователно твърде трудно е сега да се надяваме, че и днес също няма да се намери кой да направи такава и нашата собствена съдба на безропотни платци на постоянно повишаваните цени на електроенергията, въпреки че на нас самите това може и никак да не ни харесва. Особено, ако се погледне обективно на фактите, свързани през последните години с разумно възможното им активно регулиране.
Енергийната ефективност на българската нисковолтова електроенергетика
Част 2
7. Дискриминация на българските възможности
Ама, трудно, тежко и скъпо било да се изгради пълна мрежа за постоянен енергиен контрол във всички възли от всички нива на мрежата. Нищо подобно. Благодарение на възможностите на съвременните компютърни технологии през последните най-малко 10 години това съвсем не е така. От друга страна, още доста преди да се стигне до това състояние на технологията, в България бяха създадени няколко частни фирми и държавни академически колективи, които могат постоянно да поддържат едно съвсем близко ниво до върха на вълната във въпросните съвременни компютърни технологии и тези фирми и колективи непрекъснато продължават да правят това, въпреки пълното безхаберие на държавата. Предназначението на тези фирми и колективи е точно за решаване на подобни значими, мащабни и важни държавни задачи. Защото, ако се върнем 20-ина години назад, може да се окаже, че още на времето при социализма „критичната многоядрена маса от специалисти” на въпросните конструкторски отбори е била заредена с достатъчно висока технологично-мотивационно-
И сега какво? Няколко недовършени ахмака, издигнати случайно като началници някога и заобиколили се с подобни на себе си при огромното кадрово разместване на пластовете в началото на реформите, изхождайки най-вероятно от скромните възможности на собствените си личности, са си присвоили правото да направят преценката, че на българските електронни специалисти щяло било да им бъде твърде трудно да се справят с някакво дистанционно отчитане на количеството и качеството на енергийните потоци във всички точки на мрежата. Как ли пък не. Защото, дори и без да се връщаме толкова много назад, ако се вгледаме малко по-обективно в реално развиващата се днешна местна околна действителност, може би ще забележим, че някои от наследниците на едновремешните много успешни конструкторски отбори вече шеста година подред, например, получават наградата на подделението за пощенска автоматизация на Сименс за най-добър поддоставчик на софтуер за годината. И това, след повече от 12 години на много сериозно съвместно сътрудничество със Сименс и между близо 100 други конкурентни фирми от цял свят. Значи, да се работи много добре в България за германския Сименс може, но за българската енергетика и електроразпределение ... сакън, не. Абсолютно ясно е, следователно, за какво на практика става въпрос.
8. Дискриминация на българските фирми
Очевидно поради същите съображения всички български фирми бяха дискриминационно отстранявани в продължение на дълги години наред от всички търгове на НЕК за измервания и дистанционно отчитане в мрежите за високо и средно напрежение, като редовно им бяха поставяни очевидно непреодолими за тях препятствия по отношение на обема на годишния оборот и количеството на произведените изделия. Максималистично грандомански препятствия, които могат да бъдат прескочени само от най-големите гиганти в бизнеса. Нещо повече – за повече от 10 години в НЕК не са закупили за изпробване дори и само един български електромер или средство за дистанционна комуникация и нагло твърдят, когато стане дума за това, че ... не били познавали добре българската продукция. Като в същото време, обаче, в същия този фамозен и префърцунен НЕК най-безхаберно си седяха много години наред, заедно с всичките си, прескъпо новозакупени, маркови електромери, без работеща информационна мрежа и система за дистанционното им отчитане. Защото ... софтуерът на гигантите в отрасъла им бил много скъп. Или по някакви други неясни причини – едно от възможните обяснения, например, е дадено в края на точка 2 по-горе. Защото – може ли сума от порядъка на 1 милион долара да бъде някакво кой знае колко непреодолимо препятствие пред огромния оборот на всемогъщия НЕК? Впрочем, именно в тяхната доказана от годините (може би, разбира се – случайна, но, за сметка на това – пълна) незаинтересованост, се крие обяснението защо в българската електроенергетика продължава да бъде невъзможно да се обсъжда с точни цифри и отдавна натрупани бази от данни енергийния баланс, загубите и кражбите във всички точки на присъединяване към всички видове напрежения и нива на йерархия в българската преносна и разпределителна мрежа.
Що се отнася до измерванията в електроразпределителните дружества, както преди, така и след приватизацията, положението с информационните мрежи за дистанционно отчитане е почти същото – с много малки изключения там се наблюдава почти пълно безхаберие по отношение на наличните местни технически възможности. Като в същото време е напълно ясно на всички от целия бизнес, че само енергийният баланс в реално време на енергийните потоци е начинът да се разделят техническите загуби от кражбите и като следствие от това, да се предприемат ефективни и целенасочени мероприятия да се откриват и да се отстраняват всички кражби. В българската индустрия отдавна съществуват няколко технологии за моменталното откриване на всяка кражба на ток още при нейното възникване и ключът към това винаги е бил в дистанционното отчитане и постоянния енергиен баланс на всеки трансформаторен извод и на всички негови по-големи разклонения. Нещо повече – не някъде другаде, а именно в българската измервателна индустрия, поради характерната специфика на нейните практически приложения, отдавна съществува технология не само за моментално откриване на кражбите във времето, но и за точната им локализация по мястото на тяхното извършване. Което, обаче, никой никъде не прави и въобще не възнамерява да прави на практика, защото, както вече беше посочено, отникъде няма създаден никакъв стимул за това.
10. Дискриминация на българската специфика
Друг ярък пример за пълното безхаберие към спецификата на меренето в България, който си заслужава да бъде специално отбелязан, е неудържимият стремеж на новите чехски собственици на двете Софийски и на Плевенското електроразпределителни дружества да наложат и на българска почва собствените си провинциални навици да отчитат и да събират плащания за битовото енергопотребление по един път на всеки три месеца, независимо от това, че месечният бюджет на българина е свикнал на точно обратното и че ще му бъде крайно неудобно да се пренастройва (като по всяка вероятност няма и да може въобще да го понесе). Очевидно тежкият проблем, който чехите, като нови собственици, искат лесно да си решат, е големият и сравнително скъп ръчен труд при ежемесечното отчитане, защото доскоро в структурите на предишните електроразпределителни дружества в цялата страна работеха около 3 000 инкасатора, обслужвани допълнително от големи обработващи данните звена и изчислителни центрове. Може би, при това положение, трябва наистина да започнем да съчувствуваме на нашите чехи и дори да се съгласим с тях?
11. Дискриминация на световния технически прогрес
Да, но само при положение, че те не са чували нищо за дистанционно отчитане и откриване на кражби и загуби. Чували са, обаче, но това, като че ли, не ги засяга изобщо. При това именно тяхната Софийска област преди приватизацията беше пословично известна с рекордните си загуби в цялата страна. Въпреки това и напук на всичко, на големия миналогодишен търг, на който се предполага че са били обявени всички количества, които ще им трябват през следващите години, чехите си поръчаха няколко стотици хиляди електромера (около 70% от цялото количество) с максимално нисък клас на точност и без никаква възможност за комуникационна връзка. С други думи казано – електромерите, с които възнамеряват да мерят новите чехски електроразпределителни лидери през новия 21 век в България, са просто ... едни елементарни във всяко отношение електронни копия на старите механични електромери. Погледнато отвън, от гледната точка на техните потребители – в тяхната функционална концепция няма внесено нищо различно и нищо ново, все едно, че не живеем във времето на повсеместната компютеризация, която е успяла да направи качествена революция буквално във всяка една област на човешкия живот, където е започнала да навлиза.
Не – нашите чехи искат да си я карат пак по старому, само че на нов „електронизиран” глас.
12. Новите европейски изисквания за енергийна ефективност при крайния потребител
Впрочем, има и още една много важна причина за негодувание срещу много добре известния, типично чехски, инат да не признават никого другиго, освен себе си. В европейската директива по проблемите на енергийната ефективност при крайния потребител има един специален член, посветен на измерванията на енергия. Той задължава за следното:
- Първо, измерването на консумацията при потребителите да бъде правено така, че потребителят веднага да може да получава непосредствена информация за своя разход на енергия по времето на действителното използуване на тази енергия.
- Второ, заплащането на базата на действителното потребление на енергията да бъде правено достатъчно често, така че да позволи на потребителя също така достатъчно често да може да регулира своята енергийна консумация.
Според общоприетите правила, тази европейска директива трябва да бъде внедрена на практика от страните членки в срок не по-голям от две години, от които повече от една вече е минала. Разбира се, развитите европейски държави сериозно и отдавна се готвят за това. Но какво да кажем за България, която, заедно със своите нови чехски, водещи в техническия прогрес на планетата електроразпределители, ще вземе да изостави себе си недопустимо назад в това отношение?
Защото, ние съвсем наскоро се сдобихме с един много ярко уродлив пример за действия, които са точно противоположни на европейските директиви, като атаката в името на тези действия беше започната и поведена именно от новите чехски електроразпределителни собственици. Става въпрос за последното отстъпление на регулаторите пред натиска на новите приватизатори за въвеждането на удобното за тях правило – отчитането на уредите за измерване на консумираната енергия и изравняването на сметките да бъде извършвано веднъж на три месеца, като плащането през другите два месеца да бъде извършвано на базата предишното потребление.
Как, при това положение, един потребител би могъл чрез акта на самото плащане на енергията, която той вече е употребил, да регулира, примерно – зимната си консумация? Или пък лятната, ако интензивно ползува климатици в жилището си? Нали, когато дойде времето да си плаща за преразходите, сезонът ще е вече изтекъл? Що за представи за държавна икономика и политическа география имат хората, които са поискали и са наложили това? Може би, те си мислят, че са дошли да работят някъде в Африка?
Защото, съгласно европейските директиви за енергийна ефективност при крайния потребител, няма никакво значение, че отчитането и заплащането на енергопотреблението в Чехия или в Германия е все още същото, както и на остров Тамбукту. Последното не може да бъде основание в България да се внедрява техният лош пример. Казано е вече как това трябва да се прави в Европа и който е имал удоволствието да поеме на изключително ниска цена договорното задължение да модернизира услугите по българската електроразпределителна мрежа, трябва да прави това, именно както е казано в европейските директиви, че то трябва да бъде направено, а не така, както на него ще му излезе по-евтино.
Нека да видим на края на тази точка, все пак съвсем ясно, кратко и конкретно какво ние в България изпълняваме от енергийна директива 32:
- Първо – има ли при нас потребителят непосредствена информация за своя разход на енергия по времето на нейното действително използуване?
- Да, ама ако:
o всеки път, когато поиска да види тази информация, си направи труда да излезе от жилището си навън на улицата,
o да отвори един голям, грозен и ръждасял железен шкаф
o и да занича в него с фенер и чадър,
o ако навън вали сняг или дъжд или пък става дума за по-високите тарифи по време на вечерното натоварване.
- Тоест, на практика – не, защото това е положението отпреди директива 32 и тя точно за това е написана – за да промени това положение, като даде на потребителя възможност за постоянна обратна връзка и непрекъснато регулиране на консумацията.
- Второ, има ли при измишльотината на ДКЕВР за „тримесечно отчитане с едномесечно прогнозно плащане” изпълнение на изискването плащането да бъде извършвано само на базата на действително консумираната енергия?
- Всичко друго, само не и това – това си чисто прогнозно плащане, което е абсолютно забранено.
- Трето, има ли при измишльотината на ДКЕВР за „тримесечно отчитане с едномесечно прогнозно плащане” изпълнение на изискването плащането да бъде извършвано толкова често, че със самия акт на това плащане потребителят да може да регулира консумацията си?
- Отново същият отговор – всичко друго, само не и това – и тази възможност, предвидена от директива 32, е абсолютно пренебрегната.
Тоест, абсолютно нищо (!) от основната идея на директива 32 за осигуряване на допълнителни възможности за подобряване на енергийната ефективност чрез изграждането на обратни връзки за постоянно и непрекъснато потребителско регулиране на енергийната консумация не е изпълнено. И трябва да си абсолютен гьонсурат, следователно, за да твърдиш, че в България ти работиш по европейски, като в една европейска държава.
13. Мракобесието на остарелите мероприятия от миналия век
Нека, обаче, да бъдем достатъчно обективни и справедливи – не само чехското, никое от новите български електроразпределителни дружества няма да може да отговори никога на тези нови европейски изисквания. И то не след две или три, а дори и след пет години. Защото практиката да се изнасят електромерите навън от жилищата на хората и да се заключват, без никаква комуникационна връзка, в огромни, грозни и скъпи метални шкафове, окачени по външните лицеви стени или по оградите на хората, е точно обратна на последните европейски изисквания. Пишман-експертите, които са измислили и са наложили това навремето, очевидно никога не са имали и не са поискали да имат реален допир с постиженията на съвременната електроника. Те завинаги си останаха в границите на отдавна остарялото „механическо” мислене от миналия век, колкото и да им се говореше и да им се демонстрираше обратното. Най-положителната оценка, която редовно упорито и постоянно твърдоглаво се чуваше от техните уста за дистанционното отчитане на електромерите и информационните мрежи от измервателни средства, беше, че ... ние не сме били дорасли за това. Ами, като не си дорасъл, ходи си бе, да растеш някъде другаде и остави другите, които са дорасли, да се занимават с това! Ама, йок – не. Никой не се мръдна на никъде, нито послуша някого за нещо. Е, и сега резултатът от това безпросветно дебелоглавие е, че голямата част от това, което е вече направено при изнасянето и заключването на електромерите в големите и грозни кутии навън от къщите, ще трябва да се изхвърля на боклука. А то струва много пари и тези пари са платени не от някой друг, а пак от ония честните и редовните. И сега пак те ще трябва да плащат за втори път пак същите големи пари. Защото няма никакво съмнение, че и новите инвестиции отново ще им бъдат включени в цената на новия ток.
С изключение на североизточните краища на държавата, където собственици са немците от Е.ОН, днешните български електроразпределители не дават никакъв вид, че дори се замислят над това положение. Да не говорим за така наречения регулативен орган или пък за държавата, която, като „еднотретинен” собственик във всички приватизирани електроразпределителни дружества, отдавна я няма никаква.
14. Ролята на държавата
Впрочем, същото си беше и преди приватизацията – за многото години на реформите държавата никога не утореби в необходимия мащаб ръководната си и отговорна роля и остави „на самотек” електроразпределенията сами да решават стратегическите въпроси на техническата си политика. За разлика от нормалните държави в Европа, както и от съседните държави наоколо, в новата българска реформираща се такава никога не бяха обявени дори и един ред общи изисквания към нищо и във всяка местна „задунайска” електроразпределителна губерния си съчиняваха абсолютно каквито им се прииска тръжни изисквания за всичко. Всъщност, и повечето от търговете, разбира се, също бяха толкова истински, колкото и изискванията. Днешното положение, естествено, няма как да не бъде същото – българската държава трайно е изгубила навиците си да управлява и да определя събитията и всички държавни или ужким независими от държавата регулиращи органи си завират някъде дълбоко надолу главите и си правят пълни оглушки, както винаги. Като в конкретния случай, например – за европейската директива за енергийна ефективност при крайния потребител.
15. Промяната наложена от Европа
Що се отнася до нейното бъдещо нормативно определящо влияние върху политиката на непосредственото електроразпределение към крайните потребителите, новите европейски изисквания за осигуряване на възможности за пряко и непосредствено наблюдение на консумацията изискват задължителна комуникационна връзка в реално време с всеки потребителски електромер, независимо колко далече от жилището на потребителя е изнесен и в колко здраво заключен метален шкаф е поставен той. От тези изисквания очевидно няма да има мърдане, защото те са първоприоритетни за цялата европейска общност и съвсем не случайно една от първите европейски енергетически директиви е посветена именно на проблемите с енергийната ефективност при крайния потребител. Така, че – в този ред на мисли и действия в най-близко бъдеще трябва да се очаква интересен обрат и развръзка. Нищо, обаче, не може да се предскаже със сигурност в България и тепърва предстои да видим какво точно и как ще се случи.
16. Събираемостта на плащанията
Що се отнася до пряко свързаната с ефективността на българската енергетика, така наречена, събираемост на плащанията за консумираната енергия, трябва да се каже следното – според просмукалите се косвени свидетелства в печата, тя е около 80 до 85%, при нормална европейска практика на събираемост от 95%. Нека, след като сме започнали тук да се занимаваме с всички страни на енергийната ефективност в българската електроенергетика, да посочим един драстичен пример в това отношение. Става въпрос за събираемостта на плащанията и кражбите в циганските райони. Защото в българската електроразпределителна практика има няколко многохилядни пилотни проекта на няколко фирми с много добри крайни резултати в това направление. Те, обаче, през последните години вече не интересуват никого. Въпреки това, за пълнота на изложението и защото по тази актуална тема са изприказвани много празни приказки в публичното пространство, а успешните пилотни проекти в това направление не са известни почти на никого, освен на тесните кръгове от специалисти, свързани с тях, тези проекти си струва да бъдат специално отбелязани. В района на софийското село Ботунец, например
(в бившите кремиковски общежития, които са като една малка софийска Младост или пловдивско Столипиново, защото обхващат над 25 големи панелни жилищни блока с по 6-7 етажа и по 3-4 входа във всеки блок),
където сега живеят около 2 500 предимно цигански семейства, един такъв пилотен проект вече втора година дава следните резултати:
– редовна събираемост на плащанията – над 95% и
– събираемост на старите дългове към момента – над 70%.
Тези учудващо добри резултати са постигнати чрез централизирано дистанционно отчитане и моментална, дистанционно управляема реакция на изключване или включване на напрежението към нередовните платци. Самите електромери (които са оборудвани със специално вградени в тях, дистанционно управляеми прекъсвачи на тока към потребителя) са изнесени в здрави метални шкафове пред всеки от входовете на блоковете, имат много сериозна алармена инсталация и се охраняват постоянно от 24 часова подвижна въоръжена охрана. Абсолютно ясно е, след толкова окуражаващо силно положителните икономически резултати от протеклото дълго време на редовна експлоатация, че няма да има никакъв проблем с циганските кражби никъде, ако тези пилотни проекти се внедрят повсеместно в цялата страна. Очевидно, обаче, никой не иска да прави това. И защо да го прави и да харчи излишни пари, след като и циганските кражби също влизат в цената на тока, заедно с другите загуби? Впрочем, нека да не преувеличаваме – далеч не циганските кражби, които са напълно излишно преекспонирани в публичното пространство, са основният проблем на ефективността в българската енергетика. Защото, ако всичко друго беше наред, циганите нямаше и да помислят да крадат изобщо. Да не говорим, че нямаше да могат, дори и да помислят.
17. Проблемът погледнат отвън
Нека накрая да се върнем отново към заглавието и да погледнем на целия проблем отвън, вместо отвътре, както правихме досега, с изложението на всички вече разгледани (може би малко прекалено подробно) части от общата картина. В много от сложните за разглеждане случаи не съсредоточаването върху детайлите, а именно погледът отвън върху цялото може да даде истинската представа за проблема. В случая с енергийната ефективност на българската електроенергетика, положението е точно тaкова.
По-точно, в този случай става въпрос за следното – според някои от промъкналите се неявни свидетелства в пресата, като обща сума техническите загуби и кражбите в българската енергетика са някъде от порядъка между 20 и 25%, при допустими, според добрите европейски държавни практики, чисто технически загуби между 5 и 10%. При това положение, простата обратна сметка показва, че недопустимите технически загуби и кражбите на електроенергия в България са фактически на обща сума някъде между 10 и 15%. Обикновените редовни платци, които постоянно покриват от джоба си тези недопустими в нормалните държави кражби и загуби, трудно биха могли да си представят какво, всъщност, представляват такива огромни числа на практика. Нека да им помогнем със следните много прости и добре известни изчисления. След като:
- при средногодишна използуваемост от около 70%, общата сума от наличните в страната електрически производствени мощности може да се приравни на приблизително около 6 гигавата,
то едно намаляване от 10 до 15% на загубите и кражбите в преносната и разпределителната електрическа мрежа на държавата означава:
- получаване 600 до 900 мегавата нови, свободни производствени мощности!
Тези така евентуално освободени нови мощности биха били от порядъка на ... 1,5 до 2 средно големи атомни реактора, като тези в Козлодуй (които са по 440 мегавата единия), които съвсем наскоро бяха затворени.
Толкова много се оказва, че тежи на практика понятието от заглавието на тази статия, тоест – реално постижимата енергийна ефективност на българската електроенергетика. Няма никакво съмнение, следователно, че постигането на толкова огромно по своите мащаби подобрение на сегашната ефективност, колкото са двата средни, вече затворени, Козлодуйски реактори, трябва да стане първоприоритетна основна цел на всички ръководни и регулативни, държавни и частни организации и структури, които са заети в отрасъла. Числата от горните съвсем прости сметки напълно обосновават и мотивират това.
18. Строгите приоритети на националните програми
При това положение на нещата, ако някой от старите или нови големи участници, определящи енергийната ефективност на отрасъла, не може да бъде накаран много бързо да разбере, че само и единствено повишаването на енергийната ефективност е възможният и допустим за българските потребители начин да се печели в българската енергетика, той не може да има място в този бизнес и трябва да бъде категорично отстранен от него. С усилията на цялото общество и държавата това е напълно възможно. Защото, при наличието на такива огромни загуби от кражби и от лоша техника, никой в този бизнес не може да смята, че само непрекъснатото повишаване на цените за потребителите е начинът продължително да се извлича печалба от него. Повишаването на енергийната ефективност на българската енергетика чрез свалянето на нейните загуби под 10% трябва да стане основната и първоприоритетна цел на цялата българска държавна и обществена мощ и никой, който не иска, не може да го направи или създава пречки за постигането на тази цел, не трябва да бъде оставян да работи там.
Преди, обаче, всички реформи и мероприятия за свалянето на загубите в енергетиката под нормалните 10%, трябва да се започне с изграждането на пълна измервателна и информационна мрежа за натрупването на бази от данни за точни технически експертизи на енергийните баланси във всички точки на присъединяване и на всички нива на разклонение в твърде сложната и широко мащабна българска електроенергийна мрежа. С това трябва да се започне веднага и преди всичко, защото бъдещите мероприятия по подобряване на ефективността биха постигнали необходимото драстично намаляване на загубите само въз основа на точни данни от измервания.
jordanka.dimitrova
Рейтинг: Неутралноседнете и си пресметнете- колко като цена би излязъл един кредит от банка по линията на Енергийната ефективност за осъществяване на проекта от посочените в одобрения списък на фирмите-контрагенти- и таксите които следва да се платят на банката-кредитор по тази кредитна линия При тази ппроверка ще видите че е по изгодно да си вземете обикновен потребителски кредит сами да си закупите дограма изолация котел радиатори климатици слънчеви инсталации и сами да си заплатите монтажа ми Някой ще каже че по този начин няма да получи отстъпката освобождаване от данък сгради за пет или десет години но не забравяйте че тези подобения на жилищата вдигат данъчната оценка на сградата а набаза тази данъчна оценка освен данък сгради се опредля и таксата за смет която като промил е от два до четиир пъти повече в азличните общини а като реолно платена сума пари стига и до осем пъти сумата която се плаща за данък сгради оставям всеки сам де си пресметне индивидуално за неговото си жилище кой вариант е по изгоден