Когато Москва тепърва се заражда в средата на XII в., този град съществува вече повече от век, а основателят на руската столица - княз Юрий Дългоръки, е негов управител от двайсетина години. Става дума за Суздал, средновековната столица на мощното Ростовско-Суздалско княжество в Киевска Рус.

Ако подобно въведение за съвременен руски град изглежда най-малкото странно, бързо ще промените мнението си, щом се озовете там. Защото тук посрещат не сиви панелни блокове, задръстени улици и избелели табелки тип "Универмаг", а дървени къщи (изби) с богато украсени рамки на прозорците, живописни църкви от XIV в. и манастири, скрити зад стени с бойници. С една дума, Суздал е успял да направи това, което много други руски градове с не по-малко богата история не можаха - да запази, доколкото е възможно, древното си богатство, без да го помрачи с унили остатъци от близкото пролетарско-колхозно минало на страната.

Суздал се намира буквално на самия праг на Москва - според руските стандарти, разбира се (на около 220 км североизточно всъщност), и е част от прословутия "Златен пръстен" - туристически маршрут, обхващащ десетина от най-известните средновековни градове в Русия като Владимир, Ярославъл и Сергиев посад.

Първото нещо, което хваща окото, когато се доближава Суздал на фона на класическия руски пейзаж от стройни брезови горички и зелени поля, са бляскавите църковни куполи. Само по себе си това е достатъчно обичайна гледка и за останалите прочути средновековни градове. С наближаването обаче количеството и разнообразието на куполите не спират да се множат - изникват

многостенни конусообразни, с опасващи ги малки прозорчета, както и най-старите "люспести" луковични куполи от дърво. Такава гледка разкрива уникалността на Суздал - тук на площ от едва 15 кв. км са побрани над 50 църкви и манастири - надали друг руски град може да се похвали с подобна църковна концентрация.

Разхождайки се из суздалските улички, буквално на всяка крачка се натъквате на нова и различна от останалите църкви - и така е било през последните шест столетия, след като градът заменя политическото си значение с това на духовен център. И макар трескавата в миналото религиозност на местните жители да е поизбледняла с годините, днес немалка част от суздалските храмове функционират, а по улиците често може да се разминете с някой свещеник или монахиня.

Всичко обаче е започнало от Кремъл. Но не онзи, до Червения площад, до храма "Св. Василий Блажени" и мавзолея на Ленин, а суздалският, който е не по-малко достолепен и датира от XI в. Днес при думата кремъл асоциацията е единствено за московския, но през средните векове всеки град е имал свой кремъл или укрепление, зад стените на което са се намирали най-важните съоръжения.

Някои от оцелелите постройки в суздалския кремъл стоят още от времената на Иван Грозни. Изключение не прави и църквата с най-приказните куполи в града - над яркобелия събор "Рождество Богородично" се извисяват пет яркосини луковици, украсени със златни звезди и завършващи с изящни кръстове. В слънчев ден ефектът е неповторим.

За съжаление самата църква в момента не е в особено цветущо състояние и затова е затворена за посещения. Панорамата, която се разкрива отвъд кремълските стени, ще ви накара да забравите за това. Сред ярка зеленина се простира живописната река Каменка, която криволичи из целия град и около чиито брегове през пролетта се разнася оглушителен жабешки хор. Тук-таме се виждат и отделни църкви, изработени и украсени изцяло от дърво и сякаш кацнали на поляните - това е, защото са били специално пренесени тук от съседни села, за да не бъдат разрушени.

По-надолу край реката, надеждно скрит зад солидни бели стени с бойни кули по краищата, се намира Покровският манастир. Освен че е действащ - за което веднага напомня табелка при входа

и величествено красив, манастирът всъщност може да приюти туристи - разбира се, ако се спазват строгите правила на вътрешния ред. Религиозният сан не е необходим, защото на спретната поляна около храмовите постройки има 11 дървени къщички, построени в духа на ХІХ в. Славата на манастира, в който между другото се намира и Зачатиевска църква, е, че избавя от безплодие.

Най-любопитен около Покровския манастир обаче е фактът, че в отминали векове зад неговите стени са чезнели не една и две съпруги, разочаровали големите владетели на Русия. Първата да бъде насилствено превърната в монахиня, и то заради безплодие, е Соломония Сабурова, жената на Василий ІІІ. По-късно неговият син Иван Грозни сторил същото с четвъртата си жена Анна Василчикова, а през ХVІІ в. тук е изпратена и първата съпруга на великия реформатор Петър І.

Другият манастир, който абсолютно не е за пропускане (разбира се и по тълпата нетърпеливи японски туристи, скупчени на входа), е Спасо-Евфимивият, основан още през XIV в. и внесен в списъка на ЮНЕСКО. Тук вече няма монахини, а само туристи, защото комплексът сякаш съдържа неизчерпаемо количество църкви, музеи, китни овощни градини и поляни с пчелни кошери, сред които е грехота да не се разходи човек. Цялата тази прелест е обградена с мощни тухлени стени със солидни кули, най-величествена сред които е входната - свидетелство за бойното минало на манастира, който по съвместителство е функционирал и като укрепление.

Ако се уцели удачен момент в централния Спасо-Преображенски събор, при малко късмет може да се чуе изпълнението на църковния хор, чиито гласове само ще засилят завладяващата красота на изографисаните от пода до тавана стени на храма. Ако пък не - няма страшно, на всеки час високата и тясна камбанария огласява манастира със звън от най-различни камбани, събирани от околността.

Както и Покровският, Спасо-Евфимивият манастир е служил и за затвор още от времената на Екатерина Велика, където са затваряни предимно душевноболни и всевъзможни еретици. Днес дори може да се надникне в една от запазените килии, която съдържа и правдоподобно копие на затворник. Манастирът обаче е преживял и далеч по-мрачни времена - през 30-те и 40-те години на миналия век той е бил наказателен лагер към НКВД и затвор за военнопленници.

На излизане от манастира най-вероятно ще се сблъскате с баби с детски колички, от които не се чува детски плач, но пък се долавя приятен аромат - тук ще е удачният момент да опитате любимите на повечето руснаци пирожки със зеле, ориз и гъби или картофи. Ако пък искате похапване, съчетано с красива гледка - минете покрай редиците сувенири, наредени до стените на манастира, и ще стигнете до приятно кафене с тераса. Поръчайте си класическите руски пелмени, които отдалечено наподобяват италианските равиоли, но са несравнимо по-вкусни от тях, и ги запийте с

Това е слабоалкохолна напитка, по вкус напомняща сайдера, която идва в поне десетина разновидности и се пие с опасна лекота.

И за да не останете с впечатлението, че Суздал е единствено калейдоскоп от църковни куполи, камбанен звън и монашески раса, се насочете към Търговския площад в центъра на града. По периферията на площада са наредени безкрайни редици от местните предимно дървени сувенири, а наблизо има и различни заведения в традиционен стил като например "Погребок", където можете достойно да завършите вечерта.