Изчезващ вид ли са фермерите? Този въпрос вече е на дневен в ред във Великобритания. Според проучвания на Съвета за квалификация в областта на околната среда и аграрния и животновъдния сектор "Лантара", цитиран от вестник "Гардиън", 38% от хората, заети в селското стопанство, ще се пенсионират в следващите 10 години. Проучвания показват, че всяка година селскостопанският сектор на Острова се нуждае от поне 21 хил. работници, което се дължи на все по-ниската квалификация на заетите в производството. Причината е, че селскостопанските специалисти с добро образование и умения напускат бизнеса.

Доскоро английските ферми наемаха работна ръка от Полша. Според изпълнителния директор на "Лантара" Питър Мартин обаче притокът на емигранти от тази страна намалява драстично, а сезонните работници от България и Румъния са достатъчно квалифицирани, за да ги заместят. Мартин предупреждава, че ако правителството и индустрията не вземат спешни мерки за подобряване на положението, вносните храни ще увеличават дела си на английския пазар. И сега по-малко от 60% от храната, която се консумира във Великобритания, е произведена в местните ферми.

Отливът на кадри от земеделието приема застрашителни размери и за българските стопанства и преработвателни предприятия, които все по-трудно задържат не само неквалифицираните работници, но и добрите си специалисти. Проблемът се изостри от миналата година и това се усеща не само в малките населени места, но и в големите градове, където трудовите борси предлагат сравнително разнообразие от квалифицирани кадри. Дори утвърдени компании в хранителната индустрия, които предоставят сравнително високо заплащане на служителите си, са застигнати от текучеството и спешно търсят алтернатива за попълване на персонала. "Хората напускат не защото намират по-добри условия при конкурентите ни, а за да търсят по-високи доходи извън България. Растящата инфлация изяжда и малкото средства, с които те разполагат, а мениджърите са затруднени да вдигат безконтролно заплатите." Така собственикът на месопреработвателното предприятие "Тандем" Кирил Вътев обобщава причините, предизвикващи нова вълна от емиграция и стопяващия се трудов ресурс в страната.

Въпреки че правителството назова проблема още преди две години, а просветният министър предприема амбициозна програма за преструктурирането на образованието, което да бъде в услуга на бизнеса, реалният сектор изпитва все по-остра нужда от професионалисти.

Годишно 97-те средни училища и техникуми, които подготвят кадри за селското стопанство, произвеждат около 6500 специалисти. Половината от тях завършват със специалности "Механизация", "Ветеринарна медицина", "Растениевъдство", "Горско стопанство" или "Цветарство". Проблемът е, че след завършването си малка част от младите хора започват работа по специалността и причината е не толкова в непрестижността на професията, колкото до ниското заплащане, обясняват експерти. "Когато пусна обява за счетоводител, на интервю се явяват поне десетина души, но когато търся тракторист или механизатор, чудо ще бъде да се яви дори един специалист", обясни крупният зърнопроизводител от Търговище Божидар Митов.

Подобно е положението и в животновъдството, където кадрите предпочитат да се хванат в строителството. "Средните заплати в свиневъдството се движат от 450 до 600 лв., допълнително осигуряваме безплатна храна, но хората не се задържат", обяснява и собственикът на един от големите свинекомплекси в Шумен Румен Караманов.

Условията за работа в сектора все още са непривлекателни, защото повечето дейности не са механизирани и това продължава да отблъсква младите хора, смятат мениджърите. Годишно средните училища "произвеждат" близо 1000 аграрикономисти, 800 специалисти по хранителни технологии и около 1300 специалисти по дървообработване, електротехника, топлотехника или туризъм. Едва една трета от тези кадри обаче се реализират професионално, сочи статистиката.

От няколко години мениджърите въвеждат собствена система за обучение и преквалификация на кадрите, но в повечето случаи се действа поединично. "Важно е да се въведе системен подход за обученията, който да бъде обвързан с практика в реалния сектор", обясни още Румен Караманов.

Специалисти с висше образование в областта на селското стопанство се подготвят основно в Аграрния университет в Пловдив и в Аграрния факултет към Тракийския университет в Стара Загора. Според ръководствата на двете висши училища интересът към предлаганите от тях специалности се увеличава напоследък. Годишно двата университета приемат по около 1000 аграрни специалисти. При нас за едно място в агрономическите специалности се борят по 4-ма души, казва ректорът на Аграрния университет доц. Димитър Греков. Най-голям обаче бил напливът в икономическите програми "Аграрна икономика" и "Туризъм". Част от студентите в университета заявяват, че са решили да кандидатстват там заради възможността за платени летни стажове в стопанства в чужбина, които им осигурява висшето училище. Част от бъдещите специалисти използват лятната работа, за да емигрират завинаги.

"Търсенето на квалифицирани кадри напоследък се увеличава. Все повече фермери изпращат децата си да учат при нас и след това се връщат да помагат в семейния бизнес", казва ректорът на единственото изцяло аграрно висше училище в Пловдив. Те обаче трябва да се конкурират с аграрните бизнесмени от Англия, Дания, Холандия, Кипър, Гърция, Германия и САЩ. Това са страните, за които заминават аграрните специалисти, а заплатите им достигат 10 хил. евро. Поне 1/3 от студентите ни заминават да работят в чужбина, каза деканът на аграрния факултет към Тракийския университет доц. Радослав Славов. Той допълва, че тези, които остават в България и работят по специалността, са наемани от големи ферми и водещи фирми в бранша, а заплатите им в повечето случаи са по-високи от тези на преподавателите от университета. Деканът смята, че практическата подготовка все още е слабото звено в обучението на студентите.