От пет години българските съдии, прокурори и следователи рискуват да бъдат уволнени, ако накърнят престижа на съдебната власт. С тази формулировка конституцията описа хилядите възможни неетични действия или изказвания, които може да направи един магистрат и които преди това оставаха ненаказани. И докато в началото почти нямаше санкционирани, през последните месеци броят им бързо расте. Всяка седмица Висшият съдебен съвет (ВСС), който единствен има право да наказва магистратите, се произнася по един или два случая.

Един от последните беше с председателя на районния съд в Бяла Росен Тодоров, който беше уволнен за нарушаване на етичните правила. Съветът установи, че той се е отнасял грубо към съдиите и служителите, извършвал е финансови злоупотреби и е имал прояви на ексхибиционизъм. На два пъти преди две години Тодоров се разхождал из входа на блока, в който живее, само по тениска и без слипове. Магистратът звънял по вратите на съседки, които се оплакали, че са стресирани след случката. Преди година пък Тодоров изблъскал от кабинета си съдия с думите "Вън! Марш!" пред очите на граждани. За четирите години, докато е ръководил съда, той незаконно е получавал пари за пътни, защото твърдял, че живее в Русе и трябва да идва на работа в Бяла. Забавил е с месеци и 88 дела. Казусът "Тодоров" на практика обединява доста от прегрешенията, които може да извърши един съдия. За щастие той не е типичният магистрат, но за нещастие не са единици колегите му, които с действията си позорят тогата.

Проблемите с употребата на алкохол, дори и в работно време, не са чужди на съдебната власт. Даже може да се каже, че извън нарушенията на преките задължения на магистратите това е най-честото им прегрешение. За шофиране пиян преди месец беше уволнен председателят на районния съд в Плевен Любомир Кръстев. Той е спиран два пъти от КАТ. Първият път е през 2005 г., когато магистратът е заловен да кара пиян и е осъден на 500 лв. глоба. Миналата година пък решил след почерпка с приятел да го закара и бил спрян от полицаи в центъра на Плевен. На стоп палката на униформените съдията реагирал само с приятелско помахване и затова те тръгнали да го гонят. След като го заловили, полицаите установили, че Кръстев няма документи за самоличност или за колата, а движенията му са некоординирани. Съдията отказвал проверка с дрегер и докато полицаите били в автомобила си, за да му напишат акт, избягал от местопроизшествието.

Прокурорът от Севлиево Милена Михайлова напусна системата, след като се яви пияна на работа. Тя влезе на заседание с близо 3 промила алкохол в кръвта. Зам. окръжният прокурор на Пловдив Виктор Янков пък стана редови обвинител, след като се блъсна с колата си в друг автомобил на Околовръстния път на Карлово. Пострадали нямаше, но вместо да помогне на шофьора на другата кола, която се ударила челно в ограда, прокурорът продължил по пътя си. За негово нещастие обаче попаднал на патрул. Полицаите установили, че Янков има 1.39 промила алкохол в кръвта. Съдията от Димитровград Росен Райков пък напусна системата, докато срещу него течеше дисциплинарно дело за това, че пиян е счупил музикалната техника в заведение в Харманли.

Най-драстичен безспорно е случаят с Виолина Личева от районния съд в Перник, която, шофирайки пияна, уби мъж и го изостави на пътя. Експертиза установи, че съдията е шофирала с поне 3 промила алкохол в кръвта. ВСС я уволни, а скоро след това беше осъдена на 14 години затвор.

са класически нарушения на магистратите. Само преди десетина дни ВСС се зае със следователя от Ямбол Господин Герджиков, който 9 години така и не започнал да разследва катастрофа. Случаят е изключително тежък, тъй като става дума за произшествие, при което две момичета са блъснати на пешеходна пътека - едното е изпаднало в дълбока кома, а другото е със счупване на таза. Извършителят е бил известен, но Герджиков не е извършил нито едно следствено действие. Бездействието на следователя беше установено от новия инспекторат към ВСС. Инспекторите предложиха за наказание и прокурора от Ямбол, който е наблюдавал делото за източването на 6 млн. лв. от завод "Ямболен". Обвинителят излъгал проверяващите, че разследването продължава, а те установили, че отдавна е прекратено. Шефовете на съдилища имат право сами да налагат на подчинените си двете най-леки наказания - забележка и порицание. Те са и най-честата санкция за забавяне на дела. Само в по-драстичните случаи се стига до намаляване на заплатата, понижаване или уволнение. Така преди десетина дни наказателният съдия Мими Петрова от Софийския градски съд и колегата й от гражданското отделение Златка Чолева бяха порицани. Въпреки предупреждението на председателя на съда Светлин Михайлов двете не са решили дълго време значителен брой дела. Един от рекордьорите по затлачени преписки през последните години беше Яни Костов от Софийската районна прокуратура. Той беше забавил 3000 дела и след като срещу него започна дисциплинарно производството във ВСС, сам подаде оставка. Дългогодишният шеф на районната прокуратура в Лом Вероника Кольова пък беше уволнена, защото не е изпълнила 26 влезли в сила присъди. Тя укрила и 1422 преписки и следствени дела.

Уволнението на бившия зам.-шеф на апелативната прокуратура в София Николай Ганчев е емблематично за смяната на две епохи в държавното обвинение. Ганчев беше много близък с бившия главен прокурор Никола Филчев и беше предложен за уволнение от наследника му Борис Велчев. Повод за това станаха записани разговори на Ганчев с близкия до бившата СИК Илиян Пенев-Мацола. Прокурорът се прочу с репликата "Оферирай!" към Мацола. Делото се точи с месеци в съдебния съвет, защото Ганчев ту беше болен, ту в отпуск. Дори имаше съмнение, че той може да се спаси от наказание заради изтичане на давността. ВСС обаче все пак реши да го уволни.

Интересен казус се оформи със зам.-министъра на извънредните ситуации Делян Пеевски. След като беше уволнен от премиера Сергей Станишев по време на скандала между бившия министър на икономиката Румен Овчаров и бившия шеф на следствието Ангел Александров, Пеевски поиска да се върне на работа в съдебната власт. Тогава ВСС реши, че след като няма морал да работи в изпълнителната власт, не може да е магистрат. Той обаче спечели дело в съда и съветът беше принуден да го върне на работа в следствието. Скоро след това и премиерът го взе обратно в правителството под натиск от ДПС. Направо в прокуратурата отиде случаят със съдията от Горна Оряховица Еманоел Вардаров, който преди година запорира акциите на ДЗИ банк. Определението му предизвика скандал не само защото беше необосновано, но и защото се оказа, че само за няколко часа Вардаров е успял да напише десетки листове с имената на бивши акционери на несъществуващата Тракиябанк. Ангел Дончев от Върховната касационна прокуратура и колегата му от Сливница Емил Милев пък се прочуха с това, че искаха помежду си подкуп от 20 хил. евро. Дончев беше отстранен от работа, а преди седмица срещу Милев започна дисциплинарно дело. За търговия с влияние пък бяха съдени Боян Тошев от Върховната касационна прокуратура и обвинителят от Варна Георги Манасиев. Според обвинението Манасиев дал на Тошев 30 хил. евро, за да му помогне да оглави районната прокуратура във Варна. И двамата обаче бяха оправдани.

- системно неспазване на сроковете

- извършване на действия, които неоправдано забавят производството

- нарушаване на правилата за професионална етика

- извършване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт

- неизпълнение на други служебни задължения

- забележка

- порицание

- намаляване на заплатата от 10 до 25 на сто за от 6 месеца до две години

- понижаване в ранг или в длъжност за от една до три години

- освобождаване от длъжност като ръководител

- дисциплинарно освобождаване от длъжност