Може ли да понесе петролният пазар конфликт с Иран

Износът на петрол от целия Персийски залив ще бъде застрашен, ако напрежението между Иран и Запада прерасне в заплаха срещу иранския експорт на нефт. Близо 40% от глобалния трафик на суровината се извършва през тесния Ормузки проток до иранските брегове и Техеран заплаши да наложи контрол над района, ако бъде атакуван. Предупреждението се отнася до всички страни производители в района, а войната на думи наля още няколко долара към и без това рекордните цени на петрола.
"Ако има заплаха в региона, тя няма да засегне само нашия износ", заяви иранският представител в ОПЕК, цитиран от Ройтерс. "Тя ще се отрази и на другите производители - имам предвид износители като Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства. Всеки проблем със САЩ или Израел в района ще застраши 40% от търгувания в света петрол", каза в телефонно интервю Мохамед Али Хатиби.
Никой не говори открито за военен сблъсък с Иран заради спора за ядрената му програма. САЩ и Израел смятат, че Техеран има и военен елемент в нея, благодарение на който режимът може да се снабди с атомно оръжие. Иран настоява, че програмата му е единствено за мирни цели и страната има право на мирен атом, както всяка друга държава по света.
Западът и Израел обаче не приемат за чиста монета
тези заявления и като демонстрация на притесненията си израелските военновъздушни сили проведоха през юни мащабно учение в Източното Средиземноморие. Техеран предупреждава, че ще удари Израел и американски военни и икономически обекти и интереси, ако ядрените му обекти бъдат бомбардирани. В неделя президентът Махмуд Ахмединеджад в характерен стил заяви, че дори преди враговете на Иран "да са сложили пръст на спусъка", нашите военни ще им отрежат ръцете.
Според Хатиби войнстващият тон към Иран само надува още цените на петрола, а производителите изливат на пазара по-голямо количество, отколкото е необходимо. "Не е сега моментът за напрежение в района. Точно сега петролният пазар е много чувствителен. Някои потребители изпращат погрешни сигнали към пазара и вдигат цените. Напротив - в момента търсенето в Европа и САЩ намалява", допълни той. Според него няма нужда на септемврийската си среща ОПЕК да решава увеличаване на производството.
"Ако купувачите искат, Саудитска Арабия - най-големият износител на петрол в света, може да им го осигури", посочи Хатиби, който уточнява, че в момента страната му изнася по 2.5-2.6 милиона барела на ден.
Точно тук обаче е един от най-деликатните
моменти наистина ли на саудитците може да
се разчита да запълнят дупката
дори в случай на криза с Иран. По време на иранско-иракската война страната компенсира срива в износа от два от най-големите износители на петрол, като наду собственото си производство до 10.3 млн. барела на ден. Това обаче бе в началото на 80-те години, докато по средата на десетилетието износът бе едва 3.6 млн. барела дневно най-вече заради липсата на координирана политика в ОПЕК.
През последните седмици Саудитска Арабия се опитва да успокои страховете за дефицит на суровина, но, изглежда, това послание се приема с много скептицизъм. Неверието се основава донякъде на факта, че саудитският министър на петрола Али ал Наими обяви неотдавна, че страната му вероятно ще направи пауза в плановете си за разширяване капацитета за производство след 2009 - 2010 г. Малко след това на 22 юни се проведе петролната среща на върха в Джеда, на която Саудитска Арабия обеща едностранно да вдигне от 1 юли добива си с 200 хил. барела на ден до ниво от 9.7 млн. барела. Очевидно това се оказа недостатъчно, защото две седмици по-късно цената на суровината чупи рекорд след рекорд на пазарите.
Вероятно ефектът щеше да е по-силен, ако мярката беше изненадваща, а не обширно рекламирана в аванс преди конференцията. Освен това тя съвпадна с драстичен спад на добива в Нигерия и съобщенията за израелските военновъздушни маневри. Саудитците опитаха да се оправдаят и с играта на спекулантите по петролните борси, макар че ходът им отчасти беше прицелен и в тяхната дейност. Финансовите инвеститори обаче, изглежда,
разчетоха посланието точно по обратния начин
като засилване на съмнението, че Риад е способен да увеличи рязко производството си в средносрочен и дългосрочен план. Това се утежнява и от факта, че няма независима оценка на саудитските петролни залежи и всички трябва да приемат за валидни данните на държавната компания "Арамко".
Неясноти има около новите саудитски петролни проекти и кога точно те ще започнат да работят за износ. Смята се, че с първите от тях, които ще заработят най-рано догодина, капацитетът за саудитски износ ще достигне 15 милиона барела на ден. Петролният министър Наими обаче каза през април, че страната му не вижда смисъл да надхвърля таван от 12.5 млн. барела на ден.
Малцина са партньорите й в ОПЕК, способни
да вдигнат добива и износа
Мнозинството от тях по-скоро смятат, че производството трябва дори да се намали, за да се избегне създаване на хронично свръхпредлагане. Потенциални изключения са Ирак и Либия - едни от малкото в групата, допускащи инвестиции в петролния си сектор от чуждестранни компании.
Неотдавна Багдад обяви готовност да сключи до средата на 2009 г. дългосрочни договори за шест петролни полета с цел в рамките на две години да се увеличи добивът с 500 хил. барела на ден и с общо 1.5 млн. барела до 2013 г. Предвид нестабилното положение в страната обаче всичко може да се случи - поканите ще бъдат изпратени на 41 подбрани компании през септември, по новия закон за петрола още се спори, а междувременно достъпът до кредитиране на световните пазари се затяга непрекъснато.
Либия изглежда малко по-добре, но и тук има спънки. През последните седмици Триполи сключи 17 сделки за проучване и експлоатация с имена като американската "Оксидентъл", италианската "Ени", канадската "Петро-Канада", а австрийската ОМВ ревизира действащите договорености с либийците. Всичко това трябва да се опакова в 38 разрешителни за експлоатация през следващите три години в условия на ожесточена конкуренция.
Проблемът е, че състезанието е за малки дялове
някои са едва 7% в съвместни дружества с либийците и това не изглежда особено привлекателно. По данни на ОПЕК през април в Либия са действали 15 полета за добив - едва с 5 повече от 2003 г. В комбинация с други фактори всичко това прави невероятно страната да постигне целта си от 3 млн. барела на ден през 2012 г. В момента Либия добива около 1.7 млн. барела дневно, а според Международната агенция по енергетика (IEA) ще изпомпва 1.8 млн. барела на ден през 2010 г. В "Икономист интелиджънс юнит" са по-оптимистични - 2. млн. барела през 2010 г. и 2.3 млн. барела през 2012 г.
В ОПЕК не се притесняват, че, изглежда, няма кой да запълни дупката, ако нещо се случи в Иран. Във вторник организацията на страните производителки прогнозира, че през тази и следващата година търсенето ще продължи да намалява, поради което ще намалее натискът да се изкарва още суровина на пазара. На практика в ОПЕК смятат, че за пръв път от 2002 г. в света ще има значителен спад на потреблението на горива. В първата си прогноза за 2009 г. от организацията сочат очакван ръст на потреблението от 900 хиляди барела на ден, докато доставките от държавите извън петролния картел ще извадят на пазара 940 хиляди барела дневно. Китай ще продължи да бъде с най-бързо растящо търсене. По-скромни са очакванията на IEA - за 2009 г. там прогнозират ръст на търсенето от 860 хил. барела дневно при 890 хиляди барела в момента. Всичко това би трябвало да увеличи петролните запаси в света. |