Една мъдрост гласи, че не е важно колко пъти си паднал, а колко пъти си се изправил. В пълна сила тя важи за Федералното бюро за разследване.

Мнозина биха си помислили, че големите удари на бюрото са залавянето на Ал Капоне, ликвидирането на "романтичната" двойка Бони (Паркър) и Клайд (Бароу) или разкриването на гангстерите, извършители зловещото клане в Канзас. Истината е, че те са по-скоро преувеличени от Холивуд и пресата епизоди от най-бруталния период от историята на престъпността в САЩ.

Много по-голямо влияние върху поуките и израстването на ФБР носят случаи като преследването и ликвидирането на мафиота Джон Дилинджър. В средата на 30-те години няколкото провала в операцията за неговото залавяне "Малката Бохемия" показват, че бюрото страда от сериозни пропуски при набирането на агенти, от липса на координация при планирането и логистичното осигуряване. Шефът Дж. Едгар Хувър започва сериозна реорганизация на службата, която я прави много по-ефективна за десетилетия напред. Въведена е нова система за подробно картотекиране на случаите, които помагат да се изгради база данни на подземния свят. На практика случаят "Дилинджър" е смятан за началото на края на гангстерската ера в Америка. Неин далечен отзвук са разгромът през 90-те на XX в. на основните кланове на мафията в Ню Йорк - Гамбино и Готи, както и продължаващите до днес операции срещу сицилианско-американските връзки в престъпния свят в САЩ.

Постепенно на преден план в работата на ФБР излизат контрашпионажът, корупцията и борбата с тероризма. Тук бюрото също има големи успехи, но и спорни постижения. Съвсем логично в контекста на студената война контрашпионажът се води срещу съветски агенти и прочути случаи продължават да излизат доста след края й. Залавянето на служителя на ЦРУ Олдрич Еймс през 1994 г. се смята за може би най-големия удар, но и за сериозна издънка - той е работил за Москва още от 1985 г. Другият известен случай - този на Робърт Хансен от ФБР, е от 2001 г. Но бюрото едва ли може да се гордее с развоя на събитията около семейство Розенберг от 1949 г. Още се спори по екзекутирането на Юлиус и Етел Розенберг, но пък е факт, че благодарение на групата шпиони около ядрения проект на САЩ много бързо Съветският съюз успява да се сдобие с безценни тайни за производството на атомна бомба, а Америка губи стратегическо предимство.

Тази двусмисленост в успехите на ФБР продължава и до днес. През 90-те години емблематичен беше случаят с атентата в Оклахома сити - най-смъртоносният в американската история до 11 септември. Докато бюрото и спецслужбите слухтят за външна заплаха, ударът идва от американец -

27-годишният ветеран от войната в Персийския залив Тимъти Маквей с помощта на бившия си събрат по оръжие Тери Никълс взривяват със самоделна бомба федерална сграда и убиват почти 170 души, много от тях деца.

Шокът е сериозен и поради факта, че част от мотивите на атентаторите идват от начина, по който е проведена друга операция на ФБР две години по-рано. На 19 април 1993 г. с бронирана техника е атакувана фермата на адветинската секта "Клонка Давидова", където нейният лидер Дейвид Кореш се е окопал с близо 90 свои последователи. Акцията е предавана на живо по телевизионните канали и пред очите на милиони зрители дървеният комплекс се подпали и за броени минути се превърна в пепел заедно със сектантите и над 20 деца. ФБР се опита да се оправдае, че не може да стои със скръстени ръце срещу стрелящи по агентите хора, както и че злополучният изход се дължи на това, че сектантите били натъпкали сградите с бидони със запалителни материали. Малцина повярваха на официалната версия и бюрото осъзна, че трябва да работи още по-активно с медиите и обществото. Благодарение на тази политика бе разкрит един от най-сложните случаи - на Юнабомбър (Тед Качински), мистериозния извършител на атентати с колети, в които бяха убити няколко и ранени десетки души в продължение на повече от 20 години.