Сътрудничество или сражение, обща кауза за борба с престъпността и заплахите за САЩ или дърпане на въже в името на истината и ефективността? Какви точно са отношенията между ФБР и медиите в едновековната история на агенцията?

По този въпрос има написани не една книги и романи, а тази има специална изложба и във вашингтонския музей на медиите "Нюзеум". В нея се разказват някои от най-прочутите случаи, както и как ФБР успява често да си осигури място на първите страници на вестниците за своите операции. Разбира се, "кукловодът" Дж. Едгар Хувър е бил истински майстор в контролирането на публичността на ФБР и в използването на пресата за оформяне на позитивен образ на агентите и на бюрото като ефективна машина за борба с мафията, престъпността, шпионажа и тероризма. Който не играел по неговата свирка, просто бил отрязван от информация или му запушвали устата. Който "слушал", получавал ексклузивна информация и така си гарантирал високи тиражи. Има и случаи, когато журналисти са действали като посредници между престъпници и ФБР и са помагали в убеждаването им да се предадат.

Няколко са емблематичните случаи за американските медии, когато редакторите е трябвало да вземат трудни решения. Един от тях е този на Пати Хърст, дъщеря на вестникарски бос. Друг е този с Юнабомбър, когато пресата се съгласява да помогне, като публикува огромния му манифест. За да напипа ФБР поне някаква следа към мистериозния атентатор, най-авторитетните издания в страната - "Вашингтон пост" и "Ню Йорк таймс", правят изключение и отделят няколко страници. Това се оказва решаващо за бързото насочване на вниманието към живеещия в дълбока изолация в горска колиба Тед Качински.

Между ФБР и медиите обаче има непрекъснато напрежение - случаите с вашингтонския снайперист от 2002 г. и особено трагедията в Уейко, щата Тексас, от средата на 90-те години са особено показателни за това.

Има и моменти, когато и двете страни се възползват от връзките си, но упорито мълчат за тях и скандалът "Уотъргейт" е емблематичен. Над 30 години трябваше да минат, за да се разкрие, че заместник-директор на ФБР Марк Фелт е бил източникът, подал информацията на двамата репортери от "Вашингтон пост" Боб Удуърд и Карл Бърнстейн. Само трима души от "Вашингтон пост" са познавали истинската му самоличност и се били заклели да не я разкриват до неговата смърт, отбелязва АП. Удуърд и Бърнстейн използвали Дълбокото гърло основно за потвърждение на информация или за запълване на празноти от информацията на други източници. Той също така им е помогнал да се насочат в правилната посока и им подавал наставления, както пишат репортерите в книгата си "Цялото президентско войнство", публикувана през 1974 г. и филмирана две години по-късно.

Интересът към ФБР се поддържа не само с публикации, книги и филми. Неотдавна в Лас Вегас започна строителството на музей на мафията, подкрепян от бивш високопоставен агент на ФБР в столицата на хазарта. Елън Ноултън твърди, че начинанието мълчаливо се подкрепя и от самото бюро, което се съгласило да предостави копия на фотографии, записи от подслушване и други материали. Музеят се поддържа и от кмета Оскар Гудман, който като адвокат е защитавал прочути мафиоти като Мейер Лански и Тони Спилотро. Кметът помогна на неправителствена организация да купи за 1 долар стара тухлена сграда в центъра срещу обещание тя да набере 50 милиона долара за ремонта и експозицията, която ще отвори врати през 2010 г. В нея би трябвало да се разказва не само за тайния свят на организираната престъпност, но и за това какво е да си агент на службите в Лас Вегас. Впрочем емблематична е и самата сграда - в нея през 50-те години се провеждат заседанията за организираната престъпност и мафията, ръководени от сенатор Естес Кефоувер. Именно тези заседания принуждават Дж. Едгар Хувър да признае, че в САЩ съществува организирана престъпност на национално равнище.

Музеят ще е организиран така, че посетителят сам да избере на чия страна би желал да бъде. Идеята не е нова - подобни неща се правят в други увеселителни паркове. Слава Богу, на изложбата няма да се изпробва как се трошат капачките на коляното на клиент, отказал да плаща рекет.