Банките са изправени пред "значителни" загуби заради оскъпяването и влошаването на кредитните портфейли в Европа и забавящия се икономически растеж, прогнозира миналата седмица рейтинговата агенция "Стандарт енд Пуърс". Намаляващите приходи на компаниите увеличават проблемните и лошите кредити, а това пък се отразява негативно на рейтинга на банките, обясни анализаторът от S&P Мишел Бренън, цитирана от агенция "Блумбърг".

Перспективата за още по-големи загуби от кредити, причинени от икономическото забавяне, ударите по капитала от пазарната буря и намаленият апетит на инвеститорите към банките допринасят за слаб профил на финансовия сектор, допълва тя.

До момента банките в Европа бяха принудени спешно да наберат над 155 милиарда долара капитал за компенсиране на отписвания и загуби за общо 203 милиарда долара в активи, включително такива, гарантирани с ипотеки. "Сега фокусът се премества към очертаващия се проблем с традиционните кредити, тъй като европейските икономики се забавят с различна скорост. Банките с по-агресивна капиталова политика ще изглеждат неадекватно, ще имат проблем с инвеститорите и ще са под по-силен рейтингов натиск."

Къде в тази картина е мястото на клоновете на западните банки в развиващите се пазари. Отговорът е, че им е доста трудно да се справят в конкуренция с бързо въздигащи се местни инвестиционни банки. От една страна, не е лесно да се сдобият с лиценз за работа, защото централните банки не са много щастливи да пускат големи играчи с неизвестно колко големи загуби от глобалната криза. От друга, е сложно да се открие и задържи опитен персонал, тъй като незасегнатите от кредитната криза конкуренти привличат с по-високи заплати. Данните от фондовите пазари сочат, че инвеститорите се оттеглят от развиващите се пазари заради срив на акциите, растяща несигурност, инфлация и политически риск.

При инвестиционните банки в тези държави обаче нещата изглеждат точно обратното - докато западните инвеститори вече търсят сигурност в развитите пазари, местните играчи са по-агресивни. Статистика на Томпсън Ройтерс показва, че преди година в топ 20 за консултиране на сливания и придобивания е имало само две банки от нововъзникващи пазари, а сега са 7. Броят на подготвящите първото си излизане на борсата е нараснал от 9 на 10, а на тези с нови емисии - от 2 на 3. Такава е "Чайна интернешънъл кепитъл" например, попаднала дори в топ 10, при положение че преди година не беше дори сред първите 20.

Тези банки от развиващите се пазари купуват "на едро" и персонал, напускащ или съкращаван от западните банки. Руската Внешторгбанк (VTB) например придърпа в инвестиционното си поделение двама високопоставени руснаци от Дойче банк. "Тройка Диалог" взе на работа Ник Харууд, който водеше поделението на "Ситигруп" за дялово инвестиране в Централна и Източна Европа, Близкия изток и Африка.

"Западните банки имат основание за тревога, защото местните играчи стават все по-силни и се превръщат в алтернатива на глобалните финансови институции, които пострадаха толкова много", коментира пред Ройтерс високопоставен инвестиционен банкер, пожелал анонимност. "Сега стана и по-лесно да бракониерстваш персонал от тях", допълва той.

Има още една особеност - тези банки печелят добре от инвестиционните потоци между развиващи се пазари, а не тези, идващи от Запад. По-малко вероятно е да привлечеш инвеститори от Лондон, отколкото от Близкия изток, Русия или Китай. Преди 8 години съотношението между транзакциите с участието на северноамериканци или европейци и тези само от развиващи се пазари бе две към едно, днес то наближава 1 към 1, поне в Централна и Източна Европа и бившия СССР. Някои очакват балансът да се промени в полза на играчите от развиващите се държави още догодина. През 2007 г. делът на банките от Бразилия, Русия, Индия и Китай в глобалната капитализация на целия сектор почти се е удвоил от 11 на 19%, сочат данни на "Бостън кънсалтинг груп". Денят, когато местните банки ще доминират своите райони, още е далеч, но глобалните играчи усещат присъствието им.

Тук е мястото да се отдели внимание на националните валути и централните банки в развиващите се икономики. Петгодишният възход при валутите изглежда приключва и централните банкери се чудят как да удържат инфлацията. За пръв път от 7 години инвеститорите са сдържани във вложенията си в тези валути, след като за цялата 2007 г. възвращаемостта падна средно с 8.2% и ситуацията се влошава. Доверието в индийската рупия например се топи с най-бързото темпо от 13 години насам най-вече заради скъпите горива и храни. Южнокорейският вон ще падне тази година най-много от 2000 г. насам, а турската лира ще поеме в обратна посока на най-силния си възход от 1972 г. насам, сочат прогнози на анализатори, анкетирани от "Блумбърг". В страни, където централните банки не се борят изпреварващо с инфлацията, като Индонезия, Филипините и Колумбия положението е същото.

Храните и горивата се виновни за 40% от инфлацията в Индия, Тайланд и Турция в сравнение с 25% в САЩ, изчисляват от "Морган Стенли". Инфлацията надминава очакванията в поне 19 нововъзникващи икономики. Валути като чешката и словашката крони, бразилският реал и колумбийското песо са сред рекордьорите по поскъпване и централните банки обмислят дали да не започнат да свалят лихвите и да променят фискалната и монетарната си политики, за да спрат отлива на инвеститори. Това обаче ще налее масло в огъня на инфлацията, ако не се внимава. Затова инвеститорите ще внимават много кой се справя с удържането на инфлацията, кой поддържа голям дефицит по текущата сметка (турският например се очаква да се раздуе до 50 млрд. долара към края на 2008 г.) и кой печели от поскъпването на петрола и храните, защото срещу тези национални валути е опасно да се играе. В Русия например се инвестира в дълги рублеви позиции. Според последния Биг Мак индекс на сп. "Икономист" рублата е сериозно подценена (около 30%) спрямо долара, докато еврото и обвързаните с него валути са силно надценени (50%).