Може ли доставката на интернет за училищата през новата учебна година да се плаща с бюджетни средства, но да не мине през обществена поръчка? Може, се оказва от схемата, прилагана от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) - доставчици на интернет няма да се избират по Закона за обществените поръчки (ЗОП), а чрез търг по правилата на Програмата на ООН за развитие (ПРООН) в България, научи "Дневник" от агенцията.

По силата на допълнителен протокол между правителството и ПРООН, подписан в началото на 2005 г., поделението в България на международната организация може да извършва доставка на стоки и услуги по искане на правителството и неговите институции "в съответствие с разпоредбите, правилата, политиката и процедурите на ПРООН". Търгът е обявен от името и на сайта на Сдружение "Българска изследователска и образователна мрежа" (БИОМ), в което влизат отново ДАИТС, Съветът на ректорите на висшите училища в България и Българската академия на науките.

Сдружението е регистрирано през 2006 г. на адреса на ДАИТС. Председател на сдружението е председателят на ДАИТС Пламен Вачков, зам.-председател е зам.-председателят на държавната агенция Красимир Симонски. Разликата е, че като неправителствена организация това сдружение не е задължено да спазва процедурите на Закона за обществени поръчки, обясниха от агенцията. Реалният ръководител на търга ще бъде ПРООН.

Причината за странната на пръв поглед схема според ДАИТС е малкото време до началото на учебната година, което няма да стигне да се стартира и завърши процедура по ЗОП. В това обяснение обаче има поне две пробойни. Първата е, че ДАИТС като възложител на предишната обществена поръчка, спечелена от консорциум "Училища онлайн" (в който влизат БТК, "Парафлоу", "Телелинк" и "Ларексо") прекрасно знае, че договорът свършва на 21 юли и не е имало никакви проблеми да се подготви навреме.

Втората е, че ДАИТС отдавна се е готвил да замени доставчика на интернет за училищата и да използва ПРООН. Още през февруари агенцията, ръководена от Пламен Вачков, е подписала партньорско споразумение с ПРООН, според което организацията ще поеме управлението и работата на училищната мрежа "до инициирането на нов проект или решение на база бюджетни средства на Министерството на образованието и науката". Споразумението не е огласено публично. Два месеца по-късно, през април, ДАИТС информира консорциума "Училища онлайн" за това споразумение и го приканва да прехвърли активите и пасивите към екипа на ПРООН.

"Още през 2002 г. между България и ПРООН е подписано споразумение за работа по проекта "Национална изследователска и образователна мрежа", допълни обясненията за избора на схемата секретарят на сдружение БИОМ Бойко Лечев, който също е служител на ДАИТС.

По думите му сдружението ще събира офертите на телекомуникационните оператори и ще подпише договори с избраните кандидати по места, а ПРООН ще управлява парите за търга и ще прилага собствените си процедури.

Обявата за набиране на оферти е публикувана единствено на сайта на сдружението. Оттам обясниха, че до телекомите са пратени мейли с линк към обявата. Част от интернет доставчиците обаче научиха от "Дневник" за търга, срокът за подаване на оферти за който изтича на 11 август. Договорите с одобрените кандидати ще се сключат до 20 август.

Сдружение "Българска изследователска и образователна мрежа" е създадено като наследник на проекта "Национална изследователска мрежа", обясни за "Дневник" Спас Костов, ръководител на този проект от страна на ПРООН. Той заяви, че процедурите на ПРООН са прозрачни и чрез тях ще се избегнат съмненията за заобикаляне на Закона за обществените поръчки, но не пожела да ги уточни. От агенцията допълниха, че БИОМ и досега е била ангажирана с доставката на интернет за академични институции, включително и училища.

В състава на сдружението БИОМ, което е публикувало обявата за търга, ПРООН не участва. Според източници от българския офис на организацията тя няма да се занимава с търга, а само ще поеме плащанията към доставчиците на интернет. От агенцията обаче твърдят, че ще използват 11-членна комисия, в която влизат трима представители на ДАИТС, по двама от БИОМ и МОН, трима от ПРООН и един от Асоциация "Телекомуникации". Тази комисия е съставена, за да проведе и обществени поръчки по закон за изграждането на контролен център и опорна отпична мрежа за образованието.

Според ДАИТС основание за правителството да продължава да търси подкрепата на ПРООН за ключови проекти като този с училищата е заради безупречното досие на съвместните инициативи с международната организация до момента на фона на критиките към България за европейските й проекти.

Преди десетина дни образователното министерство е изпратило писмо до ДАИТС, в което обещава да им даде 5 млн. лева за финансиране на интернет доставките, но още няма превод. На въпроса на "Дневник" с какви средства ще обезпечат търга на сдружението от агенцията се чуха различни отговори. Заместникът на Вачков Красимир Симонски заяви, че ще чакат парите от МОН, но ще ползват и средства на сдружението. Не стана ясно дали и как после то ще си ги връща.

Бойко Лечев, който е натоварен да събира офертите, заяви, че сдружението разполага с пари от предишен проект, с които могат да поддържат мрежата близо три месеца. Неофициалната информация от ПРООН е, че организацията може да поеме временно, до края на годината, плащанията към избраните местни провайдъри.

Според други източници, близки до проекта, от ПРООН не се очаква да съфинансира доставката на интернет за училищата. Досега организацията винаги е участвала в управляваните от нея проекти със символични суми, сравнени с финансирането от държавата. Един от тях е за т.нар. телецентрове - държавните интернет зали, който започна през 2003 г. и ще продължи до 2009 г. Бюджетът му е 4.1 млн. долара. Донори са ДАИТС и ПРООН, като за периода 2003 -2005 г. държавата е дала 2 млн. долара, а организацията - 10 хил. долара, които не само са възстановени, но и далеч надхвърлени чрез средствата за управление на проекта, получени от международната организация.

Зам.-председателят на ДАИТС Красимир Симонски отказа да посочи дори приблизителна обща сума за доставката на интернет с мотива, че тя зависи от цените, които ще предложат местните провайдъри. Според други източници, близки до проекта, предвидената сума е около 2 млн. лева. Останалите пари ще се използват за изграждане на опорна оптична мрежа, която щяла да се ползва от всички академични институции, и за контролен център за нея.