Повече държавен контрол в спорта
Допинг скандали, запуснати бази и липсващи спонсори - това са традиционните в последните години проблеми на българския спорт. Клубове и федерации периодично се оплакват от липсата на достатъчно възможности за финансиране на дейността си и невъзможност да управляват спортните бази. Приетите наскоро поправки в Закона за физическото възпитание и спорта трябваше да решат част от проблемите и да създадат условия за прилагането на успешни модели на управление. Дали ще го направят? Новостите в закона са многопосочни, но сред най-значимите е регламентирането на възможността клубовете да ползват базите при ясни условия. Този въпрос трябва да реши проблема на няколко водещи футболни клуба, които от години ползват държавни бази, но и да установи реда за отдаването на общинските спортни имоти. Същите практики може да бъдат прилагани и от спортни клубове, които искат да управляват базата.
Основните възможности за ползване на спортната база
са регламентирани в три насоки - отдаване под наем или за ползване, както и концесиониране. Всеки от вариантите има своите уловки и особености, но пък кандидатите ще могат да избират кое ще им бъде най-изгодно - дали да плащат наем, дали искат да ползват съоръженията за по-дълъг период, или да влизат в публично-частни партньорства с държавата.
При отдаването под наем условията не се различават много от досега известните. За ползване на публична държавна или общинска собственост кандидати могат да бъдат само юридически лица с нестопанска цел, каквито са непрофесионалните клубове и федерациите. За лицензираните спортни клубове или организации срокът за предоставяне е до 10 години. При отдаването под наем на базата, която е частна общинска или държавна собственост, задължително следва да има съгласуване с Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС). Според юристите на ДАМС целта е да се избегне раздаването на спортни бази зад гърба на държавния орган и така ще се спази максимално условието залите и стадионите да бъдат използвани за спортни цели.
Законът вече гарантира, че когато се взима под наем многофункционално съоръжение, каквито са повечето стари стадиони в България, трябва да се осигури възможност за ползване и от клубовете в други видове спорт. Това дава
шанс на по-малки спортове
да съжителстват с големите клубове, които се предполага, че ще бъдат в наемни отношения със съответния собственик - държавата или община.
Поправките вече предвиждат желаната от футбола възможност за по-дългосрочно стопанисване на базата, ако се премине по процедурата "за ползване". Разликата е, че при наема ще се плаща някаква сума, а при отдаването за ползване няма да има обезщетение за държавата или общината. Съоръженията ще могат да се ползват до 20 години, като при желание този срок може да се увеличава за още 10. Тук обаче условията за кандидатите са повече - клубът трябва да е ползвал съответното съоръжение поне 10 години, какъвто е случаят с повечето големи футболни клубове, да е осигурявал възможност на други лица и организации да го ползват за този период, да няма задължения към държавни организации и да има изпълнима програма за модернизация и поддръжка. Освен това ползвателят се задължава да осигурява време за безвъзмездно ползване от национални отбори, от граждани и фирми, което теоретично означава, че при определени условия всеки трябва да може да играе на стадион "Българска армия" или "Георги Аспарухов" например. Дали това вече устройва потенциалните кандидати е друг въпрос, но е елемент, който не трябва да бъде пренебрегван, коментират юристите на ДАМС.
При концесионирането важат повечето разпоредби от съответния нормативен документ. Законът за спорта само уточнява, че при равни условия предимство ще има кандидатът, който е спортна организация. "При наличието на специален закон се прилагат неговите разпоредби, а не тези на общия", заяви Елена Чернева, която е част от юридическия екип на ДАМС. Все още няма конкретни кандидати за ползване на базите, като процедурата ще бъде открита след приемането на правилник за приложение на закона, обяви председателят на ДАМС Весела Лечева.
За първи път ДАМС определи
спортните обекти от национално значение
които не могат да бъдат преотстъпвани или отдавани на концесия. В списъка влизат 14 обекта, сред които стадион "Васил Левски", столичния колодрум, спортния комплекс "Диана", Зимния дворец в София, Двореца на културата и спорта във Варна, както и зала "Фестивална" в София. Неясен остава въпросът с базата в Петрич, която също влиза в списъка на националните обекти, но преди няколко месеца беше предоставена за ползване на футболен клуб "Беласица".
Ръководството на ДАМС се отказа категорично да инициира промени, които да дават данъчни облекчения за фирмите, които рекламират и спонсорират спорта. Според Лечева законодателната рамка дава достатъчно ниски ставки на данъците, които би трябвало да осигурят комфорта на всички желаещи да помагат финансово. "Данъчните ставки са много по-ниски от други държави и не създават никакви пречки. По-скоро проблемът е как спортът да привлече капитала на своя страна. Очевидно има атрактивни спортове, които успяват да го правят и показват добри модели, и такива, които не са достатъчно атрактивни и не могат. Но това е проблем на съответните спортове, а не на законовата рамка", заяви Лечева.
Все още лицензионният режим остава консервативен
като се дава възможност да съществува само една федерация по един вид спорт. ДАМС се придържа към практиката на МОК да признава по една федерация, макар че в световен мащаб съществуват различни организации в някои спортове, които се опитват по свой начин да оцеляват и да развиват съответния спорт. "Децентрализацията може да предизвика хаос. Признаваме само тези федерации, които са членове на признати международни структури като МОК", уточнява Лечева.
Според промените в закона се увеличават възможностите на председателя на ДАМС да отнема лицензия за развиване на спорт при нарушения, каквото може да бъде и системни проблеми с употребата на допинг. Такъв случай в момента съществува във федерацията по вдигане на тежести. Освен това се затягат условията, при които една дейност се определя като спортна. Причината е съществуването на много организации, които претендират да представляват спортове и да получават средства от държавния бюджет.