Тъкмо когато епидемиолозите с облекчение отчетоха спад в заболяванията, причинени от ухапване на кърлеж, преди десетина дни във Варна почина 42-годишна жена от марсилска треска. Всяко лято здравните власти изнасят тревожната статистика за заразени с лаймска болест, марсилска и хеморагична треска, но хората не взимат превантивни мерки, въпреки че непрекъснато тече обилна информация за начините за предпазване. Проблемът е и в това, че кърлежът невинаги се открива. В около 60% от случаите жертвите не са забелязали, че са ухапани.

Според доц. Камен Плочев, шеф на Инфекциозната клиника във Висшата военномедицинска академия, разпространението на кърлежи, бълхи и въшки идва от нарушената екосистема, в която влизат и хората, и животните. "Не че не е имало и преди диви животни, но сега ние сме я променили. Преди тя беше "опитомена" - правеха се градинки, които се поддържаха, нямаше бездомни кучета", обобщава специалистът. Сега тревата не се коси, увеличи се рязко броят на бездомните кучета, а те са основният гостоприемник. Заради неправилни социални дейности хората са им създали добра хранителна среда. Тази ниша дава възможност рязко да нарасне броят им. Много ясно изразена е картината в огромните площи от земи, които пустеят. Точно там са се увеличили най-много ухапванията от кърлежи. В Гоцеделчевско например толкова кърлежи хората не са виждали никога и не е чудно, че там беше първият смъртен случай в началото на лятото, пояснява доц. Плочев.

Според него пръскането с препарати наистина има резултати, но те са минимални, а от друга страна, то е много скъпо. Всяка година се пръскат армейските полигони, където при занятията войниците пълзят, но въпреки това най-малко 600 души са ухапани, показва опитът му.

Твърде скъпо е и лечението, като се има предвид, че само за един болен здравната каса плаща по 300 лв. Проблемът е в това, че за него отговаря касата, а за пръскането - други служби.

"Държавата е абдикирала от лечението на инфекциозните болести, обобщава доц. Плочев. Аз настоявах те да останат държавен приоритет заради социалната им значимост. Но явно надделяват финансово-икономическите съображения пред професионалните и морално-етичните."

Сериозен е проблемът и със съкращаването на службите, които се занимават с пръскането. Преди те бяха към ХЕИ, но вече са търговски дружества и работят с общините само когато кметовете намерят пари за тази дейност. Никой обаче не може да ги задължи.

От друга страна, хората не могат да бъдат принудени да се консултират лекар. Тяхното нежелание идва от страха, че докторите са некомпетентни, а също, че ще ги рекетират финансово. Затова резултатът е налице. "Обикновено хората идват при нас, когато настъпи втората фаза на лаймската болест - когато тя вече е засегнала някои органи: сърцето, ставите, мозъка, констатира доц. Плочев. Ако установим заболяването в началото, 100% подпомагаме организма да се справи."

А примерът с паразитите е само малка част от проблема. Инфекциозните болести са нежелана специалност. Те са болестите на бедните хора. Боледуват малцинствата, социално слабите групи, хората без осигуровки. "Преди няколко седмици при нас приехме клошар, когото лекувахме от пневмония. И с какъв проблем се сблъскахме? Той няма документи, на практика не съществува в правния мир", разказва доц. Плочев.

Пред медицината в света има нови предизвикателства. Макар туберкулозата отдавна да не е болест на бедните, тя продължава да се разпространява и е все по-трудно да се установи. Болестта е уникална с това, че човек може да се е заразил, без да усети, но тя остава в организма - това е т.нар. латентна туберкулоза. Добрата новина е, че преди няколко години австралийски учени са открили такъв тест, който идентифицира тази форма на заболяването. Клиниката, която доц. Плочев ръководи, разполага с тестовете. Проблемът е доколко лекарите ще насочат потенциално заразените към клиниката, за да се установи диагнозата. И онова, което е малко известно в обществото, е, че навлизането на имуннодефицитните състояния, особено на заразата от СПИН, е също важен фактор за разпространение на болестта. В град като Ню Йорк например съотношението между носителите на вируса на СПИН и на туберкулоза е едно към едно. В Африка положението е същото - там туберкулозата също е във възход, защото има много заразени с ХИВ вируса. Затова в медицинската практика сега вече се налага да се прави задължителен тест за СПИН при откриването на туберкулоза.