Ще издържат ли нервите на инвеститорите

Ще издържат ли нервите на инвеститорите

Ще издържат ли нервите на инвеститорите
След историята на Кавказ като енергопреносен център и след прогнозите за ефекта на войната между Грузия и Русия върху енергийните пазари вчера разказахме за опитите на Кремъл да парира алтернативните енергийни доставки от тези региони. Днес представяме първите реакции на чуждестранните инвеститори през сигналите от руската борса и прогнози ще издържат ли дълго в ситуация на несигурност.
Ще издържат ли нервите на чуждестранните инвеститори в Русия е единственият въпрос, който се дискутира в специализираните руски финансови блогове от началото на военната агресия на Кремъл срещу Грузия.
Според президента на консултантската компания "Кейбридж рисърч" Робърт Уескът, който е бил икономически съветник на бившия президент на САЩ Бил Клинтън, ставащото в Грузия е шок за инвестиционната общност. "Ако досега се смяташе, че може да се прогнозира случващото се на борсата, след военната интервенция в Грузия очакванията на инвеститорите ще бъдат заредени с мрачни сценарии", коментира пред "Блумбърг" Уескът.
Русия се изправя пред аржентински сценарий
Ако се продължи с негативната тенденция да се вземат изненадващи и крайни решения, Русия може да бъде забравена от инвеститорите, както се случи с Аржентина в края на XX в. Това се казва на доклад на инвестиционния експерт Кингсмил Бонд за руската банка "Тройка диалог". Признанието на вицепремиера Алексей Кудрин от миналия петък, че военната авантюра в Кавказ е предизвикала бягство на 7 млрд. долара, е червена лампа за състоянието на пазара. Според Бонд борсата жизнено се нуждае от приток на чужди инвестиции, защото руските вложения дори и при рекордните цени на енергийните ресурси не могат да компенсират бягството на западни капитали. "Ако конфронтацията със Запада продължи, Русия може да изчезне от погледа на инвеститорите", предупреждава Бонд.
"Всички водещи западни издания критикуват Кремъл за Грузия, а чуждестранните инвеститори бързат да се отърват от руските акции", обобщава ситуацията на пазара брокерът Роланд Неш пред "Файнешъл таймс". Поради тази причина движението надолу на руските индекси през последните дни беше по-силно в сравнение със световните, а капитализацията на търгуваните на борсата в Москва компании падна за първи път от юни 2007 г. под 1 трлн. долара. Преди дни "Уолстрийт джърнъл" писа, че освен войната в Кавказ негативно влияние върху борсата ще оказва натискът от Кремъл над минната компания "Мечел", както и желанието на премиера Владимир Путин да се разправи с водещия чуждестранен инвеститор в енергийния сектор, петролната ТНК-ВР, по подобие на случилото се преди това с ЮКОС. Според Уескът с нахлуването си в Грузия Кремъл е показал, че предпочита да действа импулсивно, без да се съобразява. Според него западните инвеститори трудно разбират не само натиска на държавата над частни компании, а още по-малко решението да се нахлуе в съседна страна, без преди това да се търси международна подкрепа.
Точната прогноза се отлага за октомври
Според АФП реални оценки как военната инвазия в Грузия ще се отрази на руската борса и икономика могат да се очакват едва в края на септември.
Анализаторът от "Антанта пиоглобал" Александър Потавин уточнява, че след световната ипотечна криза влияние на руския пазар ще оказват последните решения на НАТО и на ЕС във връзка с кризата в Кавказ. Според Потавин започналите от вторник продажби на глобалните депозитарни разписки на руски компании са само предвестник на бурята. Специализираният руски делови в. "РБК дейли" прогнозира дори, че индексът РТС може да падне и под 1500 пункта. Това ниво дори може да се окаже само добро пожелание, ако петролът в края на година поевтинее до около 80 долара за барел, каквито прогнози не се изключват в докладите на ОПЕК, отбелязва Потавин.
Един от малкото оптимисти на пазара е анализаторът от руската Алфа банка Ерик Депой, според когото инвеститорите вече не се вълнуват от военната агресия срещу Грузия, а негативната тенденция ще се дължи на "стари теми" като динамиката на световните капиталови пазари и цените на петрола.
Ако при началото на президентството на Путин западните инвеститори можеха да понесат агресията в Чечения, днес Медведев не може да си позволи този лукс, се отбелязва в доклада на Кингсмил Бонд за "Тройка диалог". Причината е, че преди осем години Путин изглеждаше като либерал и гарант за започването на икономически реформи, а днес неговият приемник трябва да доказва, че Русия все пак се стреми към пазарна икономика.
В случая ролята на руската борса е на първия сигнал за това накъде тръгва Кремъл - все пак да си партнира със Запада или предпочита да гради утопичен нов център на световния ред.