Волейболният национален отбор на България отпадна още на четвъртфиналите на олимпийските игри в Пекин въпреки очакванията за силно представяне на едно от най-талантливите поколения. Извън чисто спортно-техническите причини за незадоволителното представяне на отбора със сигурност голямо влияние оказа и драмата с капитана Пламен Константинов. Най-опитният играч пропусна първите четири срещи заради сагата около завишените нива на тестостерона си.

Тепърва ще се говори много за случая. Ще се уточнява кой е виновен, защо се е стигнало до това положение и имало ли е вариант да се избегне. В цялата суматоха впечатление направи едно изказване на Константинов. "Проблемът на българския спорт е, че в сферата с допинга сме боси и не знаем как да реагираме в подобни ситуации", коментира капитанът на волейболистите преди повторното си заминаване за Пекин.

Заради положителна проба от участие в игрите беше спряна най-голямата надежда на България за медал от леката атлетика Даниела Йорданова - бронзова медалистка на 1500 метра от европейското в Гьотеборг. В края на юни пък заради наличие на анаболния стероид метандианон в пробите на 11-те състезатели от националния отбор по вдигане на тежести всички бяха извадени от олимпийския ни списък.

Наред с проблемите в ръководството на Българската федерация по волейбол (БФВ), които изпъкнаха в рамките само на няколко дни, случаят "Пламен Константинов" насочи погледите и към

възможностите на страната да се бори с допинга.

В тази сфера в България има два основни органа - Националната комисия за допингов контрол (НКДК) и Лабораторията за допингов контрол (ЛДК), които работят под ръководството на ДАМС.

Това, че лабораторията ни не е акредитирана на международно ниво, създаде доста трудности на Константинов по пътя към доказването на невинността си. От обясненията на доктора на отбора Динко Захариев се разбра, че състезателят трябва да предостави доказателство от акредитирана лаборатория, че високите нива не тестостерона му се дължат на ендогенни фактори.

"В света от около 100 лаборатории само 33 са акредитирани", каза д-р Боряна Паунчева, директор на Дирекция "Научно и медицинско осигуряване", в чийто състав е и ЛДК. Вече на дневен ред е и въпросът за това българската лаборатория да получи лиценз. За целта държавата ще даде 5 млн. лева.

"От есента ще се преместим в нова сграда в "Дианабад", която доскоро се използваше от "Нова телевизия". По ремонта й ще отидат немалко средства. Около четири милиона трябват за специализирана техника, която е необходима за модернизацията. Когато новата сграда на лабораторията бъде готова, ръководството ще обяви конкурс по Закона за обществените поръчки за закупуването на необходимата апаратура", заяви д-р Паунчева.

Директорът на ЛДК обясни, че председателят на ДАМС Весела Лечева е обещала подкрепа за осъществяването на проекта, защото такова е и желанието на Световната антидопингова агенция (УАДА). Ръководството на УАДА иска възможно най-скоро

за да може да се засили борбата с допинга. "От световната агенция обаче не са обявили някакъв краен срок, в който лицензирането трябва да се случи", поясни д-р Паунчева. Според нея, ако до три-четири години българската лаборатория бъде акредитирана, това може да се счита за успех.

Тя уточни, че това време е необходимо, тъй като модернизацията не засяга само техническата част. Освен новата апаратура е необходимо служителите да преминат обучение. "Искаме да въведем всички съвременни методи за откриване на забранени вещества - освен традиционното изследване на кръв и урина ще се направят постъпки за откриване на генен допинг", коментира председателят на НКДК доц. Камен Плочев. Ако ръководствата на комисията и лабораторията успеят да постигнат целите си, тогава България ще получи признание в международен план.

за която се говореше покрай случая с Константинов. Освен нея добро име има и московската. В региона акредитирани са лабораториите в Гърция и Турция. "Поддържаме много добри отношения с шефовете на кьолнската лаборатория. Заместник-ръководителят й дори идва в България на семинар по наша покана и остана впечатлен от професионализма, с който се работи", добави д-р Паунчева.

Директорът на лабораторията разказа, че всяка година през март германците организират специализирани семинари, които продължават около седмица. Там винаги има по един командирован представител на ЛДК. Българите се запознават отблизо с най-новите методи, по които работят водещите лаборатории.

Вече е прието решение тази година да се направят повече проби. "През 2007 взехме около 300, а тази година ще са към 600. Засега сме стигнали някъде до 450", обясни доц. Плочев. Той добави, че засега в лабораторията не са отчели нито един положителен резултат.

са ясно описани в Наредбата за допингов контрол в България. Комисията решава кой състезател кога да бъде проверен. Тестът е внезапен, като е задължителен за медалистите от различните състезания. Най-често се проверяват тежкоатлетите, както и състезателите по лека атлетика, борба, гребане и бейзбол. От зимните спортове начело е ски бягането. Страната ни е на четвърто място в Европа по най-много направени допинг тестове на състезатели, като остава зад Русия, Гърция и Унгария. Ако бъде акредитирана, българската лаборатория ще трябва да прави поне по 1500 проверки годишно.

Една пълна допинг проба струва около 150 евро в България. "Покрай случая с Пламен Константинов се поинтересувахме колко ще излезе изследването на тестостерона му в Кьолн. Отговориха ни, че трябва да се платят 200 евро. В Москва пълният допинг тест е 340 евро", уточни д-р Паунчева. Малко над десет са т.нар. допинг ченгета в България. Те се групират в екипи и осъществяват внезапните проверки.

Друг много важен момент по пътя на съзряването на българския спорт в сферата с допинга е изследването на препаратите, които се използват.

от фирмите, които ги произвеждат, сигнализира Пламен Константинов. До 2000 г. за изследването на веществата са се грижили от НКДК. "Оттогава насам обаче прехвърлихме нещата в ръцете на федерациите. За това те получават сериозни средства. За тази година например Българската федерация по вдигане на тежести получи точно 195 хил. лева за добавки и за изследването им. Така че не е сериозно да се оправдават с това, че препаратите, които състезателите взимат, не са проверени. Това е тяхно задължение", каза доц. Плочев. Той обясни, че това е причината бюджетът на комисията да не е голям. "За 2008 г. получихме 100 хил. лева, но те са ни достатъчни. По-голямата тежест пада върху лабораторията, тъй като там разходите са значителни", добави председателят на НКДК.