Биолози от Медицинския център към университета "Еразъм" в Ротердам съставиха най-подробната до момента генетична карта на Стария континент, показваща връзките между различните европейски народи, пише в. "Ню Йорк таймс". Мащабното изследване обхваща общо 23 народности, предимно от Западна и Северна Европа. Чехите, поляците и жителите на бивша Югославия обаче са единствените славянски народи, присъстващи на новата генетична карта.

Основният извод на холандските учени, чието изследване наскоро беше публикувано в сп. "Кърънт байолъджи", е, че генетичната структура на Европа почти изцяло съвпада с нейния географски облик. Най-големи генетични различия са открити между северните и южните европейски народи. Според Манфред Кайзер, участник в изследователския екип, това по всяка вероятност е резултат от мащабните миграции на европейските популации в далечното минало.

В древността Европа е била колонизирана три пъти и всеки път заселването е вървяло от юг на север. Преди около 45 хил. години предците на съвременните хора навлезли в Стария континент откъм южната му страна. Ледниците сковали Европа преди 20 хил. години, прогонвайки населението й на юг, след което то заселило континента за втори път преди 17 хил. години. Третата колонизация била преди 10 хил. години и е от племена, носещи нови земеделски умения от Близкия изток.

Макар генетичните граници между повечето европейски народи днес да са размити, две народности се отличават съществено от останалите. Това са финландците, чиито нетипични за останалата част от Европа генетични характеристики се дължат на факта, че популацията на техните предци първоначално вероятно е била много ограничена, след което се е разраснала. Вторият народ са италианците - според учените немалка роля за генетичната им обособеност са изиграли Алпите, допринесли за сравнителната им териториална изолираност от останалата част на Европа.

Уникалната генетична карта е била създадена с помощта на данни, получени след изследване на ДНК особеностите на близо 2500 представители на различни европейски популации. За да получат генетичния "портрет" на отделните индивиди, учените анализирали разпределението на мутациите в тяхното ДНК, известни като еднонуклеотидни полиморфизми (SNP - single nucleotide polymorphisms) и представляващи изменения само в един нуклеотид, или една "буква" от генетичния код. След това тези мутации били съпоставяни с особеностите, открити в ДНК на останалите изследвани хора. В проучването били анализирани общо 500 хил. SNP, като за създаването на генетичната карта учените използвали само 300 хил. от тях, смятани за "най-надеждни".

Освен че хвърля светлина върху генетичната еволюция на Европа, картата, или по-точно данните, събрани за съставянето й, могат да се окажат особено полезни в редица области. Така с помощта на откритите разлики в генетичната структура на различните народности може да бъде създаден специален тест, с който да се определя произходът на даден индивид, смята д-р Кайзер. Подобно изобретение може да играе важна роля в криминалистиката - то ще улесни разследването на генетичния тип, а оттам и най-вероятният географски произход на престъпници и жертви.