Забравете Dot-coms, забравете BRIC (Бразилия, Русия, Индия, Китай) и разни други абревиатури на успеха. За инвеститорите следващото десетилетие ще се върти около едни други буквички. Те се намират в добрата стара Европа, в автомобилите или частните острови например. Вкусът на времето принадлежи на Франция, Италия, Германия. Това е предвиждането на Матю Лин от "Блумбърг": бъдещето е във F.I.G. - сигурно най-вкусната абревиатура, която познаваме досега.

FIG, или Ficus carcia - смокинята. В топлите страни е един от стълбовете на храненето, в по-студените страни е луксозен, екзотичен плод, който най-често се среща сушен. Независимо дали са перленозелени, кървавочервени, тъмнолилави или черни, смокините навяват хубави и носталгични спомени и асоциации: може да събудят образа на ведър и слънчев ден някъде на Средиземноморието, поднесени с няколко капчици зехтин и листенца босилек. Те носят спомена и за едни по-добри времена на Южното Черноморие, когато бабичка в черни дрехи, седнала пред къщата си, ги продава в буркани с най-вкусните сладка. Те може да са уханно листо, топла вечер, сбогуване с лятото, тайнствен и дълбок вкус. Най-старите следи от смокинови дървета са открити сред руините на Йерихон и учените твърдят, че това не е само най-старата смокиня, но и най-старият култивиран плод - нещо като предвестник на земеделието. Освен това може да сме сигурни, че това е най-древното споменато библейско дърво, първото бельо на човеците в Райската градина, че ги има изрисувани в пирамидите в Гиза, че Солон, управлявал от 639 до 559 пр.Хр., забранил износа им от Гърция, че най-старите олимпийци освен лаврови венци получавали и шепа смокини, че са голяма награда в 1001-та нощи на Шехеразада или че просто Плиний ги препоръчвал като най-доброто средство срещу бръчки.Няма съмнение - от най-дълбока древност хората оценили смокинята като разслабително, пречистващо, изобщо като най-полезното нещо, което расте по дърветата. В древна Гърция средностатистическият по-заможен селянин отглеждал смокинови, маслинови дървета, ръж или пшеница и няколко прасенца. И още оттогава се е появило класическото меню: чиния, пълна с няколко цепнати на две зрели смокини, черни маслини, тънко нарязано прошуто или хрупкав бекон и резен хляб. Въпреки че едва ли има по-голямо удоволствие от това да ги наберем - напечени от слънцето - направо от дървото, ролите на смокинята в кухнята са много повече от очакваното. Прибавени към всяко сотирано ястие или в гъст винен сос и много важно - в последния момент, те оставят нежни и неочаквано сладостни следи, които по никакъв друг начин не могат да се постигнат. Правилото е, че зелените подхождат на по-леки меса и на десертите, а черните се прибавят към сосовете, придавайки им гъстота и плът. Освен с прошуто те са прекрасни и с пушена сьомга, повечето видове сирена, орехи и ядки, а сушените участват в класически рецепти с патица. Най-добри са при стайна температура - още по-добре при залез слънце, след като ги е огрявало цял ден.