Въпреки че е в началото на 1978 г., агент Пикадили е подложен на специално обучение, следващите 11 месеца са бяло петно в досието му - липсват материали какво е правил. Тази празнота особено силно контрастира с интензивните срещи с агента през 1977 г. за насочването в Лондон и към Скитник - Георги Марков. Веднага след септември 1978 г., когато Марков е убит, Първо главно управление (ПГУ) на ДС активира връзката си с Франческо Голино - Пикадали, но не за редовни срещи - единственият интерес е каква е ситуацията около агента. По указания на Центъра резидентурата на разузнаването във Виена търси по кодиран начин по телефона връзка с агента. От резидентурата в Стокхолм пък е изпратен оперативен работник, който оглежда на място в Копенхаген каква е ситуацията около Пикадили. Предадено му е, че Центъра го вика в България.

На 12 януари 1979 г. той пристига в София със самолет. Центърът е подготвил подробен план за престоя му, утвърден от зам.-началника на ПГУ ген. Владимир Тодоров. Първото нещо, в което Центъра иска да се увери, е какво става около агента: "На първата среща Пикадили ще информира подробно за обстановката около него в страната на пребиваването му и подробности по пътуването му", е записано в документа Основната част от престоя на Пикадили обаче не е свързана с някакви нови задачи (такива изобщо не му се поставят), а с почивката му.

Освен посещения на музеи и театрални представления ПГУ на Пикадили осигурява посещение на Пампорово и излети на Витоша. Дават му се вечери в "битови заведения".

Докато Пикадили си почива, началникът на ПГУ ген. Васил Коцев докладва на отговарящия за разузнаването зам.-министър на вътрешните работи ген. Стоян Савов: "На 12 януари по наши указания в НРБ пристигна агент Пикадили. От проведения разговор и направения анализ се установява, че обстановката около него в страната на пребиваването му е спокойна. С Пикадили беше проведен задълбочен разговор по ограничените възможности за работа в страната на пребиваването му и за създаването на такива посредством устройването му в друга страна. Оказа се, че понастоящем най-целесъобразно е да остане в страната на пребиваването си.

Връзката с Пикадили ще се установява по досега установения начин. Тъй като сегашното финансово състояние на агент Пикадили все още е нестабилно и като компенсация за досегашната му работа предлагам да бъдат отпуснати като помощ 3000 долара. Разходите по пътуването и пребиваването му в НРБ да бъдат за наша сметка." Документът е утвърден. Каква е дотогавашната работа на агента не се споменава, но без съмнение е важна, след като парите се отпускат от най-високо място. Към сумата от 3000 долара е добавен и бонус от 9000 датски крони, преди агентът да отпътува обратно в Дания.

Това са само част от всички онези общо над 30 000 долара, които Пикадили ще получи през годините от разузнаването на комунистическа България. Към финансовите инжекции и като потвърждение на факта, че Пикадили е изпълнил важна задача, той е отличен със специален медал "За заслуги за сигурността и обществения ред". Това отличие не е публично, раздава се по вътрешен ред само в системата на МВР на нейни служители и сътрудници и след връчването му е прибрано на сигурно място в досието на агента. За Лондон и за Скитник вече никой не споменава.

Всички следващи срещи с агента до средата на 80-те започват все със същия въпрос - какво е положението около агента. Той не изпълнява никакви сериозни задачи, но разузнаването продължава да му плаща. Защо връзката с него продължава описва най-добре зам.-началникът на ПГУ ген. Владимир Тодоров. В един от документите по досието от 1985 г. Тодоров пише в прав текст за Пикадили: "Поради ограничените възможности  агентът не се използва активно, но във връзка с работата му в миналото, с цел да се следи обстановката около него се провеждат срещи с него от представител на Центъра."

В строго секретния отчет за престоя на Пикадили в България през 1979 г. леко се повдига конспиративната завеса, спусната плътно върху дейността на агента през 1978 г., която така и не е конкретизирана в материалите в досието му: Пикадили информира и изясни, че обстановката около него в страната на пребиваването му е спокойна. Изказа мнение, че засега според него най-подходящо е да остане там.

Заедно с това той многократно декларира и даде гаранции, че е готов винаги да се озове на наши искания и да изпълни всичко, което му се предложи. Засега той прие да остане в страната на пребиваването си без поставяне на конкретни задачи. Наново се потвърди неговата силна привързаност към нашите органи, както сам той подчерта, че на него никой друг не е оказвал толкова голямо внимание и уважение. Изказа най-голямо задоволство от грижите, които полагаме, и подчерта, че ние сме му най-големите приятели и че за нас той е готов на всичко."

След почивката през януари 1979 г. Голино посещава България още няколко пъти. Това става все по негови инициативи, които ПГУ винаги удовлетворява. Всичките визити са с цел почивка и за сметка на тайните му работодатели, които българският данъкоплатец не знае, че плаща. Разузнаването изразходва общо близо 6000 лева за посещенията на агента си (виж графиката вдясно). Пикадили пребивава отново в България през септември 1981 г.

Той отново се среща със стар познат - началника на ПГУ ген. Васил Коцев. В досието му по този повод е записано: "По време на престоя на Пикадили в страната ни с него бе проведена среща в хотел "Москва" от другаря Коцев. По време на беседата той изказа благодарност на агента за работата му с нашата служба. Агентът изрази своята благодарност за срещата и дадената му възможност да пребивава в страната ни, подчерта готовността си да продължи работата с нас и в бъдеще при всякакви обстоятелства."

Следващата почивка на Пикадили в България е през юли 1985 г. ПГУ му урежда луксозна почивка на Слънчев бряг. Отпуснати са му 1000 лева и 800 долара, както и личен автомобил. За втори път му е връчен на медал, подписан лично от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов "На другаря Пикадили. Този път в досието е отбелязано, че награждаването е по повод 40-годишния юбилей на агента. Последната визита е през 1989 г., броени месеци преди комунизмът да се срути и преди Пикадили да попита дали ако опозицията спечели, може да бъде разкрит.