Петър Добрев"Гледах как по Би Ти Ви попитаха едно дете кой е бил Тодор Живков. То отговори: той е бил велик диктатор, по негово време хората са живеели по-добре. Смешно, но всъщност тъжно", разказва журналистът Фреди Фосколо, лежал в затвора по времето на комунизма и организирал няколко нелегални бягства от България.Не е нужно човек да има неговата биография, за да стане чувствителен към подобни разкази за близкото минало, основани предимно на подобни носталгични интерпретации.

Младото поколение няма реална представа за предишния режим, историята му не се изучава в училищата, а в медиите беше наложена представата, че никой нормален човек вече не се интересува от този период. "Не можем да искаме осем милиона непрекъснато да мислят за същността на комунизма, за неговите престъпления и за основните му актьори. Но това е основната задача на елитите - политици, изследователи, преподаватели, журналисти - да мислят, да поставят нещата на мястото им и да направят оценка, да налагат тази оценка в обществото", смята проф. Ивайло Знеполски, преподавател в Софийския университет и един от основателите на Института за изследване на близкото минало.

Институтът, създаден през 2005 г., се стреми да даде именно такава оценка на комунизма, която постепенно да се превърне в норма през училището, университета и медиите. Институтът вече има издадени няколко книги (виж карето), които дават надежда, че българският комунизъм ще престане да бъде черна дупка в историята и ще може да бъде погледнат безпристрастно и критично. Изглежда, в цяла Европа е дошло времето за подобни процеси. Неотдавна в Прага беше подписана декларация за европейската съвест и комунизма, която заявява, че Европа трябва да признае последствията от комунизма като тези от нацизма и да предизвика откровен и задълбочен дебат за престъпленията на всички тоталитарни режими през миналия век."Прави ми впечатление, че последната година срещнах повече книги, филми и проекти и повече хора се свързаха с мене - във връзка с разследване на тъкмо това минало, отколкото през 18-те години преди това", казва българският писател, пишещ на немски, Илия Троянов.

Тази година в България излезе и неговата книга "Кучешки времена", която изследва последиците от комунизма и "революцията менте" от 1989 г. Троянов също така пусна по втората национална немска телевизия ZDF филма "Балада за българските герои", който разказва за съдбата на българи, противопоставили се на комунистическия режим. "Очевидно в момента има нещо - дали течение, вълна или нещо по-трайно, но интересът расте и все повече хора се занимават с комунистическото минало", смята Троянов.Европа вече веднъж е преживявала подобна преоценка - след Втората световна война, когато страни, сътрудничили с нацистите, постепенно ревизират собствената си история. "Мисля, че както се е случило във Франция 20-тина години след Втората световна война, така и тук след време много неща ще изскочат благодарение на по-младите поколения", смята Фреди Фосколо, който е наполовина французин, наполовина българин и живее както в София, така и в Париж. По времето на комунизма той пише във френското издание за Източна Европа "Нова алтернатива".

Според Фосколо в момента все още запазваме суровия материал на историята, която впоследствие ще прочисти обществото. "Трябва паметта да стане история, но това подлежи да стане в България."И макар да има положителни примери в тази насока, все още масовата представа за комунизма е изненадващо романтична. Тя се поддържа и от всевъзможни конференции за дейността на Георги Димитров, есета на тема Димитър Благоев, паметници на Тодор Живков и срещи с генерали от КГБ."Комунизмът в последните години от своето властване над страната ни не беше характеризиран с онези насилия, както в началото. Някои хора, които не бяха кой знае как ангажирани в грижа за бъдещето на нацията, си спомнят с носталгия за точно този период", обяснява Дянко Марков, организационен секретар на съюз "Истина" и главен редактор на едноименния вестник. "Лекарствата били почти безплатни, хлябът бил евтин.

Това е примитивизмът на мисленето чрез стомаха, чрез удобството", смята някогашният царски офицер Марков, чиято дългогодишна дейност е насочена към разкриване на престъпленията на комунизма и справедливост за репресираните от режима."Всичко в държавата беше подложено на обезличаване и на подчинение на една доктрина, която претендираше, че ще даде щастие на всички. Но това е отречено от азбучните философски истини," казва Марков. "Не е важно какъв е броят на хората, които се чувстват щастливи, а дали другите хора не са обречени на незаслужено нещастие. А именно в това е същността на комунизма. Врагът, ако не се подчини, бива унищожаван." "Трябва човек да съзнае, че комунизмът е една грамадна машина, която е подтискала българската нация", смята и Илия Троянов, чието семейство е било принудено да избяга отвъд желязната завеса.

Според писателя комунизмът е най-зверската система, която изобщо е съществувала в историята на човечеството. Затова и събуждането след него ще трае по-дълго от очакваното.Това събуждане би могло да доведе до общ прочит на историята в България, която в момента има многобройни интерпретации. Според Фреди Фосколо помирението ще стане някой ден, когато може би ще има общ пантеон на падналите за правда и свобода, за нормално съществуване. "Там ще бъдат и Вапцаров, и Георги Марков, няма да се делят жертвите. Лошото е, че днес факторите в държавата не желаят да се знае за борците срещу комунизма", смята журналистът. И въпреки това някакъв напредък има. Проф. Знеполски смята, че е необходима дистанция, от позицията на която да се изгради една обективна и научна представа за събитията и личностите от този период. "Не може да се върви напред, без да се познава миналото", казва професорът. Остава обаче въпросът дали истината за миналото сама по себе си ще доведе до нужните промени в обществото.

Отдавна сме свидетели как хора, доказани като агенти на ДС, продължават да заемат отговорни постове в държавата и да управляват общественото мнение. "Много е трудно хората, които са били потърпевши от стария режим, да приемат, че днес отново техните някогашни мъчители определят битието", казва Дянко Марков. Според него обаче нуждата от ясна памет за комунизма е безспорна и за нея трябва да се работи: "...богатий с парите, сюрмахът с трудът, момите с иглата, учений с умът."