Крайната цел на икономическата наука е да намери начин за повишаването на

икономическия растеж, производството и благосъстоянието. Робърт Мертон Солоу

е известен именно с работата си в тази област. През 1956 г. Солоу създава

модел за икономически растеж, известен като нео-класически модел за

икономически растеж, който позволява детерминантите на икономическия растеж

да бъдат представени като нараствания на факторите за производство (труд и

капитал) и технологическия прогрес. Моделът взема под внимание подобренията

в технологиите, инвестициите и образованието, както и личните спестявания.

Използвайки този модел, Роберт Солоу изчислява, че около осемдесет процента

от растежа на произведеното от един работник се дължи на технологическия

прогрес. След като е публикувана първоначалната работа на Солоу през

петдесетте години на миналия век, са създадени много по сложни модели, които

водят до много различни изводи относно причините за икономически растеж. В

други области, той има важен принос към икономиката на природните ресурси и

макроикономически въпрсои, включващи безработицата и икономическата

политика, а също така е поставил основите и на това, което по-късно се е

развило в "счетоводство на икономическия растеж".

Робърт Солоу е роден в Бруклин, Ню Йорк, през 1924 г., най-голямото от три

деца. Той завършва с отличие местните училища и през 1940 г. печели

стипендия за Харвард, където учи социология, антропология и елемтарна

икономика. През 1942 г. напуска университета, за да влезе в армията и служи

в Северна Африка и Италия докато е уволнен през м. август 1945 г. За онова

време, Робърт Солоу отдава заслугите за своето формиране и израстване на

бойните си другари и командващия офицер, "които никога не са се отделяли от

пътя на хумора и благоприличието". Той се връща в Харвард и се занимава със

статистика и вероятностни модели. От 1949-1950 г. Солоу е преподавател в

Университета на Колумбия, но също приема мястото на асистент в Икономическия

факултет на Масачузетския Технологически Институт (МТИ).

Интересите на Робърт Солоу постепенно се променят към макроикономиката и той

работи с Пол Самюелсън по няколко теории: теорията за растже на фон Нойман

(1953 г.), теорията за капитала (1956 г.), линейно програмиране (1958 г.) и

Кривата на Филипс (1960 г.).  Солоу също така е работил на различни позиции

в правителството, включително като Главен икономист на Съвета на

Икономическите съветници (1961 - 1962 г.) и юлен на Президентската Комисия

по Поддържането на Доходите (1968 - 1970 г.). Той се пенсионира от МТИ през

1995 г. но остава почетен професор (professor emeritus) и продължава

дългогодишната си работа с Франк Хан по макроикономическа теория. Той остава

член на борда на Корпорацията за Проучване на Работната Сила, чието създава

е подпомогнал през седемдесетте години на миналия век и чиято цел е да

подпомогне подобряването на заетостта и доходите на групите в неравностойно

положение. През 1961 г. Робърт Солоу печели наградата на Американската

Икономическа Асоциация "Джон Бейтс Кларк", а през 1979 г. е и нейн

президент. През 1999 г. е награден с Националния медал за наука на САЩ.

През 1945 г. той се жени за Барбара Люис, с която имат двама синове и една

дъщеря.

- Мисля, че перспективите за икономически растеж в света са много добри.

Дори в САЩ, където спадът на икономическия растеж е най-голям в сравнение, с

която и да било друга страна. Аз мисля, че следващите тридесет години  ще

бъдат изключително добри за икономическия растеж, който ще бъде генериран

главно от нови технологии. И докато икономиката на САЩ се развива, според

мен Европа може да се развива по същия начин и дори да задмине американската

икономика, но засега само по темп на икономически растеж, а не по рамер на

съвкупния доход.

Същото се отнася и за страните от Източна Европа. Те изостават най-много по

отношение на икономическо си развитие и имат доста да наваксат. Затова няма

никаква причина за това тези страни да не успеят, ако управаляват

икономиките си разумно, продължат да подобряват образованието на населението

и запазят отвореността си към останалия свят. Защо икономическия растеж на

Европа да не бъде същия и дори по-голям от този на САЩ?

Но според мен големият проблем на света от дълги години и все още е Африка и

Латинска Америка. Там трудностите пред подобряването на стандарта на живот

на хората са от части икономически и предимно социални и политически.

Африка, която има изключителни природни богатства, страда от корумпирано

управление, от липсата на управление, от правителства, които са доминирани

от една шепа хора чийто интерес е тяхното собствено богатство, а не това на

народа. И подобно нещо се наблюдава и в Латинска Америка. Но аз си мисля, че

ние всички имаме склоността да бъдем малко песимистично настроени, защото в

този момент световната икономика има някакви проблеми. Според мен обаче това

няма да се отрази на дългосрочните перспективи пред икономическия растеж.

Това ще повлияе само краткосрочната перспектива.

И с развитието на международните капиталови пазари ще бъде възможно

алокирането на капитала да се насочи към онези части от света, където

най-много е нужен капитал. Тогава ситуацията в дългосрочен план ще бъде дори

по-добра.

Аз мисля, че същесвуват няколко риска, особено за Европа. Не може всяко

място по света да има има ръст на икономиката, генериран предимно от износа.

Не е възможно всяка държава по света да има голям и растящ износ.

- Да, само че това няма да бъде възможно през следващите тридесет години.

Мисля, че има много важни части на света, които още не са се научили да

растат предимно на база вътрешното потребление. Такива са Китай напърво

място, но също така тук в Европа това е Германия. Например Китай се отвори

към света не чак толкова отдавна, просперира и расте на база износа. Но това

не е политика или стратегия, която може да се разпростира безкрайно.

Затова единият проблем, който може да възникне, се състои в това, че ако

държави като Китай и Германия не се научат да използват вътрешното търсене,

то тогава останалата част от света може да отговори с протекционизъм. И това

ще бъде много лошо нещо.

Вторият риск за икономическия растеж е политически. Въобще не съм експерт по

тези въпроси. Но това са всички онези неща, които се отнасят до

международните конфликти и опастностите от малки войни, голям тероризъм и

подобни неща, които затрупват правителствата и отвличат тяхното внимание от

това те да могат да се концентрират върху подобряването на икономическата

политика.

Според мен, това са основните опасности. Също така оставям настрана въпроси

като глобалното затопляне, защото не е сигурно до каква степен те ще бъдат

релевантни за икономиката през следващите тридесет години. Разбира се

съществуват всички онези въпроси с околната среда и климата, с които трябва

да се справим. Но това по-скоро е въпрос на воля да се справим с тях. А те

от своя страна не представляват някакъв технически проблем от фундаментален

характер.

- Не знам нищо за тях, затова е по-добре да не ги коментирам.

- Да определено ще бъде положително. Според мен разширяването на ЕС като

цяло е положително нещо. Добро нещо е особено за новите държави-членки.

Защото те ще имат достъп до много богатите пазари на ЕС, а това е много

важно за тях и може да бъде постигнато без каквато и да било вреда за

настоящите държави-членки.

- Напоследък американската икономика е слаба, дори много слаба особено през

последните шест, а може би седем и дори осем месеца. Но в действителност не

е в рецесия. Ще попитате защо икономиката ни е слаба? Основната причина

според мен не е финансовата криза. Основната причина е кризата на пазара на

недвижими и имоти и строителството на жилища.

Преди всичко, това не е финансов проблем. Напротив, това е в следствие на

факта, че през предходните две години ние в САЩ построихме много повече

жилища, отколкото се нуждаехме и можехме да продадем на прилични цени. Това

е едно от нещата, а това за което спомогна финансовата система, е бумът на

пазара на жилища. Но сега проблемите в строителната индустрия водят до

проблеми в индустрията за обзавеждане и всички останали индустрии за уреди и

приспособления. И това ще продължи дотогава, докато големия излишък в

предлагането на жилища се абсорбира. Експертите смятат, че това ще отнеме

около две години. Но това не обяснява слабостта на икономиката.

Това, което ме притеснява е, че финансовите проблеми ще допълнят проблемите

в пазара на недвижими имоти и ще доведат до нежелание и неспособност за

отпускането на нужния размер кредити, което от своя страна ще ограничи

потребителските кредити, дори студентските кредите ще бъдат засегнати.

Затова основния страх е, че ако ефектите от кредитната система се обединят с

кризата на пазара на недвижими имоти,това може да доведе до рецесия. Засега

не се наблюдава подобно нещо. Засега това, което се случва с БВП на САЩ може

разумно да се обясни с жилищния сектор.

Финансовата криза трябва бавно да се преодолее. Всички тези кредитни

транзакции с висок ливъридж трябва бавно да се уредят, а банките и

финансовите институции трябва да получат повече финансов капитал. И в крайна

сметка, това ще се случи рано или късно. Но икономиката не трябва да чака

кризата в жилищния сектор да отмине, защото е възможно да се стимулира

потреблението в други сектори, не само в жилищния сектор или индивидуалното

потребление. Например това може да бъдат инвестициите в бизнеса.

И ние сме големи късметлии в САЩ, а вие в Европа нямате този късмет, че

долара толкова се обезцени спрямо останалите валути. Никога досега не съм си

мислел, че ще мога да кажа пред журналисти, че американската икономика ще

реализира икономически растеж генериран от износ. Но това вече е факт.

Също така има други източници за вътрешно и външно потребление в

американската икономика, затова не очаквам, че икономиката ще изпадне в

рецесия, ни най-малко. Ако успеем да изчистим бъркотията във финансовата

система, така че нормалното кредитиране да се възстанови, тогава

предполагам, че ще можем да преодолеем жилищаната криза и това ще ни струва

най-много половин до един процент от ръста на БВП, след което ще можем да

поддържаме нормален темп на растеж. Аз си мисля, че това е възможно да се

направи дори през втората половина на настоящата година. Разбира се,

съществуват всички онези песимистични сценарии, според които ние сме на ръба

на рецесия, но според мен те са доста крайни.