С влезлите в сила дълго чакани от бизнеса и наложителни изменения на Закона за търговския регистър (ЗТР) бяха поставени три цели - опростяване на процедурите, съкращаване на сроковете за регистрация и ликвидиране на условията за корупция. Регистърът се провали категорично с първите две и е много спорно доколко е постигнал третата. Въпреки дългия срок до влизането му в сила администрацията се оказа недостатъчно подготвена за неговото прилагане. Освен това практиката показа, че законът въвежда редица ненужни бюрократични изисквания, които създават сериозни пречки пред търговците.

Промените в закона са важни на първо място, защото изрично беше закрепен принципът, че регистърът се ползва безплатно от всички, като се създаде възможност документите по регистрация и пререгистрация на търговци да бъдат подавани и от пълномощници. Това значително облекчава най-вече чуждестранните инвеститори, защото при отказ и повторно заявяване на обстоятелства могат да се ползват вече подадените в Агенцията по вписванията документи. Създаде се по-ясна регламентация на част от процедурите по вписване като намаляване на размера на държавните такси в случаите, когато заявленията се подават по електронен път.

вписванията да се извършват в кратки срокове. Забавянето им носи значителни неудобства и вреди, които влияят отрицателно на икономическото развитие.

От съществено значение са и промените, с които се разширява кръгът на лицата, които имат право да подписват и подават заявления. Законът вече прави разлика между заявител (лицето, от чието име се подават заявленията) и подател (конкретният приносител на заявленията). Въведено е и допълнително изискване към подателите за представяне на изрично писмено пълномощно. Когато заявителят е адвокат, той трябва да разполага с пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата (пълномощно от т.нар. адвокатски кочан). Нововъведение е и възможността съставителите на финансовите отчети да бъдат заявители, като тя е ограничена само до заявленията, с които се иска обявяване на финансовите отчети на дружеството, и то единствено, при условие че бъде приложено изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа.

На въпроса дали прокурист с вписана вече прокура може да бъде заявител, законът обаче не дава отговор. Той може да бъде открит единствено в практиката на Агенцията по вписванията, като често е отрицателен. Аргументът е, че вписванията, заличаванията и обявяванията не са непосредствено свързани с упражняването на търговското занятие. Същата причина вероятно би била приложима и по отношение на търговския представител.

Какво може да се каже обаче за търговския пълномощник и изобщо за физическото лице, притежаващо изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа? От общата формулировка в закона следва да се даде положителен отговор, но изричната уредба по отношение на съставителите на отчети подсказва друго. При всички положения това е още един въпрос, нерешен от законодателя и прехвърлен на практиката на Агенцията по вписванията, а подобен подход по никакъв начин не улеснява бизнеса.

С промените в ЗТР беше въведено изискване за представяне на изрична декларация за достоверност от страна на заявителите. Това поставя под съмнение стремежа на законодателя да облекчи процедурата по вписванията. Тълкувайки буквално закона, Агенцията по вписванията не отчита, че такава декларация съществува във всички заявления по образец, независимо че при тях процедурата е по-усложнена, отколкото за нововъведените писмени бланки - декларации. Това поставя въпроса наистина ли е необходима допълнителна декларация в обикновена писмена форма, при положение че такава вече е предоставена, и то с нотариално заверен подпис, и въобще каква е целесъобразността на двойното деклариране на едни и същи обстоятелства.

Не е лесно да се приемат за облекчаване на процедурата и допълнителните изисквания, които измененията в закона поставят за подателите. В случай че заявителят не е подател, последният е задължен да приложи освен изрично писмено пълномощно, подписано от заявителя, и втори документ, а именно - отделна декларация, че подадените от него документи са предоставени от заявителя.

Повторното вписване вече може да бъде извършено единствено от подадени нови заявления, прилагане на липсващия документ (ако има такъв), нова декларация и внасяне на нова такса. В случай на отказ поради липса на представителна власт на заявителя заявлението и декларацията следва да бъдат подписани от съответното оправомощено лице. Срокът за вписване също така е доста съкратен, като е въведено и незабавно вписване при влязло в сила съдебно решение.

Едно от най-важните предимства на електронния търговски регистър за бизнеса е прилагането на текста от ЗТР, който постановява, че всички институции, на които е възложено упражняването на публична функция, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в него.

Съществува недостатъчна яснота в държавните органи за същността, характера и функциите на единния публичен регистър и за опасната за бизнеса инерция в действията им. За съжаление в тази насока дори измененията в законовата уредба не могат да помогнат много, защото законът може единствено да изисква дължимо поведение, а въпросът дали новият търговски регистър ще се превърне в такова улеснение за бизнеса, каквото представлява в редица други държави, е по-скоро свързан със способността за модерно мислене и един малко по-различен манталитет.