Светът на децата е коренно различен от този на възрастните. За тях времето минава много по-бавно, те усещат сезоните, забелязват пролетта и се радват истински на зимата и лятото. Очакват с нетърпение ваканциите, когато училищните задължения ще бъдат изместени от време за весели игри и най-вече безгрижие. Дни, отредени единствено за гоненица, сляпа баба и "топло и студено". Периоди, за които са предназначени куклите и играчките, време за снежни крепости или къщички на дърво. Моменти, за които децата копнеят, а родителите изпадат в непоклатимо благоразположение за всяка детска прищявка - летните и зимните ваканции. Ние искаме най-доброто за децата си. В желанието си да им угодим обаче често губим представа кое е истински полезно за тях. Да притежаваш компютър или телевизионна игра е наистина модерно. Но ако се върнем назад във времето, винаги е имало щастливо детство и без тези екстри. Затова е редно да се запитаме дали, вместо да прекарват часове наред, вперили зомбиран поглед в компютърния монитор, не е по-добре да подишат чист въздух в планината.

В България вече има много фирми, които с удоволствие и професионализъм биха се заели да разнообразят ваканцията на вашето дете, и то по алтернативен и най-вече градивен начин. Ако детето ви спортува всеки ден виртуален тенис и смята, че прясното мляко "се дои" от фабриките, време е за драстична промяна.

"Реверсо", "Номадия", "Едюко България", Outward Bound - България, са някои от школите, които организират приключенско-образователни курсове за деца сред природата. В програмите на курсовете са включени ситуационни игри, съчетани с походи, ориентиране, алпинизъм, спелеология, опознавателни експедиции, курсове с каяци.

Приключенските походи са разнообразни и се съобразяват с предпочитанията на участниците, с тяхната възраст, както и с мястото и времетраенето на съответния курс. Всяко приключение се ръководи от двама или трима инструктори, в зависимост от числеността на групата и техническите параметри за сигурност на програмата. Общоприетите международни изисквания за сигурност при работа с деца сред природата налагат съотношението четирима участници - един инструктор.

Предизвикателствата по време на курсовете са интелектуални, физически и най-вече истински: игри, дискусии, походи в планината, изкачване на върхове, катерене, ориентиране, оцеляване, бивакуване, проникване в пещери, въжени градини и придвижване с каяци.

Децата придобиват ценни умения като това как се дава първа помощ, как се спасяват хора в планината и под земята, как се водят пещерни и алпийски експедиции, научават се да боравят с алпийската и пещерна екипировка. Ще свикнат да работят задружно, да се пазят един друг и да се уважават. По време на курсовете се дискутират теми като "Може ли да не се караме или пък ако не - как да се сдобряваме?", "Можем ли да преодоляваме трудности, когато се сблъскваме с тях за пръв път?", "Помагаме ли на хората около нас и можем ли да им се доверим?", "Как хората стават приятели?".

Може би най-важно от всичко дотук е, че в училището използват метод, наречен обучение чрез преживяване (експеренциално образование). Той се основава на осъзнаването на преживените емоции и превръщането им в практическо знание. Програмата, която използва експеренциалните методи и техники в училищата, съществува от 1971 г. През 1977 г. е основана Асоциация за експеренциално образование в САЩ. Сега повече от 1600 членове в над 30 страни са част от нея. Идеята за обучението чрез преживяване, или т.нар. експеренциално образование, се заражда още в началото на XX в. Неин автор е американският философ Джон Дюи, който през 1938 г. издава книгата "Преживяване и обучение". В основата на тази философия е, че учениците правят открития и експериментират със собствените си знания, вместо да четат и слушат за преживяното от други. Така придобиват нови умения и променят начина си на мислене. Програмите, базирани на обучение чрез преживяване, заемат своето място в училища и университети още в началото на 50-те години на XX в. През годините този вид обучение се е утвърдило в много страни, залегнало е в системата на образованието и е толерирано от държавите от Европейския съюз, Канада и САЩ.

Важна част от процеса на ученето чрез преживяване са игрите. Игрите, включващи разнообразни отделни действия, са подчинени на създаващи ред правила, които ги обединяват в общо цяло. Ритъмът, съперничеството и взаимопомощта, които се съдържат в повечето игри, пораждат организация. Насочени са към отделните потребности и преодоляването на проблеми. Разделени са на кръгове, различните стадии преминават през игри за "разчупване на ледовете", "доверие и подкрепа", "проблемни задачи", "творчески игри", както и "игри за групово и лично предизвикателство". Така атмосферата в групата непрекъснато се променя и градира.

При традиционното обучение в класната стая учителите предлагат готово знание. Те разчитат на това, че в бъдеще учениците ще намерят начин да го приложат. Възможностите на обучението чрез приключение са много по-широки (и дълбоки) от тесния смисъл на понятието учене, отнасящо се единствено до съзнателното научаване. Целите на приключенските програми са свързани с идеята да се учи в реални условия, в движение. Чрез предизвикателни занимания сред природата децата усвояват знания чрез лично преживяване, задоволяват конкретни потребности, а това засилва тяхната мотивация и им създава самоувереност.

Децата ни са заредени с неизчерпаема енергия и любопитство към новите преживявания и желание да изпитват нови емоции. Копнеят да бъдат самостоятелни и да доказват непрестанно на себе си и на околните, че могат да бъдат полезни. Затова седмица, изпълнена с приключения като спускане по въже в пропаст, ориентиране под земята, работа с карти и компаси, спане на палатки и вечери около огън, ще се отрази страхотно на подрастващите. Заслужава си да им позволим да открият нов, магнетичен свят, изпълнен с приятелства и радости, които в прашните градове трудно ще преживеят, а и биха пропуснали за цял живот.