Какво е общото между между Илия Павлов, бедуините контрабандисти в Израел, жените - мулета на хероин, от Южна Африка, хонгконгските триади и трафика на жени? Отговора на този въпрос дава британският журналист Миша Глени в новата си книга "МакМафия: престъпност без граници", която в понеделник излиза на българския пазар. Дългогодишен кореспондент на Би Би Си и в. "Гардиън" за Източна Европа и Балканите, авторът изследва "тъмната страна на глобализацията" - организираната престъпност, за да докаже, че мафиотските синдикати по света набират все повече сила.

Книгата започва с описанието на пищното погребение на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов. Коренът на злото в България според автора на "МакМафия" се корени още в Държавна сигурност и разработваните от нея контрабандни канали за наркотици, оръжие и високи технологии. Глени разказва за създаването от службите на "Кинтекс", монополизирала износа на оръжие за Африка и Близкия изток, както и за прословутия Указ 56, позволил основаването на частни предприятия и факта, че 90% от тях са били създадени от свързани с ДС.

За Глени схемата, по която мафията добива контрол върху държавата, започва да действа още през 1989 г. "(Андрей Луканов) зае поста на премиер и заедно с Илия Павлов и неговите приятели от ДС планираше да присвои икономиката на България. Бяха покрили почти всички фронтове - Луканов контролираше политическата машина, Димитър Иванов управляваше мрежата на службите за сигурност, а Илия и неговите борци допринасяха с твърда ръка." Авторът обяснява как с помощта на синдиката "Подкрепа" и система, наречена "клопката на паяка", "Мултигруп" успява да източи държавата. "Въпреки всичко имаше и хора, които виждаха в Павлов роден бизнесмен... посветен на интересите на своята родина и на създаването на работни места в райони, където държавата катастрофично бе "изпълнила" марксистките пророчества и напълно бе изчезнала от картата." Подобна оценка британският журналист дава и на руските мафиоти - "необходими акушери на капитализма".

Глени разказва за създаването на ВИС и СИК, прибрали останалите на улицата борци и изгонените полицаи. "Към 1991 г. 14 хил. тайни полицаи се мотаеха свободно и търсеха работа в страна, където икономиката се беше свила до тревожни размери. Но един сектор преживяваше безпрецедентна експанзия и беше професионално поприще, което пасваше идеално на безработните и недоволни полицаи. Този сектор беше организираната престъпност." Глени е убеден, че именно тези хора, а не правителството, са контролирали страната. В интервюта след публкикуването на книгата си в Лондон през пролетта той коментира, че в България мафията не е превзела държавата, защото самата тя е държавата. Пред Би Би Си той посочи, че високата корупция и неясните правила за финансиране на политическите партии продължават да подкопават държавността.

Глени проследява и панбалканските престъпни организации, родени от войните в Югославия, връзката на балканските мафиоти с чешките и унгарските престъпни синдикати, връзките на "Газпром" с мафиотски структури из Източна Европа.

Британският журналист описва схема за контрабанда на черен хайвер, отглеждането на десетки декари канабис под земята в Канада, Карабас - гангстера герой от Одеса, руските имигранти, оформили свои общности в Израел и превърнали Тел Авив в преразпределителния център на света за "екстази". Глени разкрива връзката между бомбените атентати в Бомбай, прането на пари в Дубай и последвалото нахлуване на китайски проститутки в емирствата. Книгата разказва с детайли за зашеметяващите кражби за милиони, извършени от колиби с интернет в Нигерия, и проследява маршрутите и дейностите на традиционните мафиотски синдикати като колумбийските картели и японската "Якудза".