Едно време имаше РУМ-ове, ГУМ-ове и ЦУМ-ове. Сега вече има само МОЛ-ове. Десетина от тях работят, а още няколко десетки се планират, строят или довършват. Конкуренцията между новите търговско-развлекателни центрове вече е факт. Едва проработили, някои молове вече губят наемателите си, а други тихомълком ги подменят. Само две години бяха необходими, за да се обърнат ролите на участниците на пазара. В началото инвеститорите от позицията на силните диктуваха правилата - условията по договорите и ценовите нива. Сега те трябва да се съобразяват с търговците и да ги примамват с апетитни отстъпки. Иначе рискуват въобще да не проработят.

Вече са налице първите ярки примери, че не е задължително да си построил търговски център и да си го напълнил с наематели, за да си успешен. Най-голям шум се вдигна наскоро около "Пфое мол" във Варна, който беше първият работещ център от модерен тип в града. В края на лятото част от наемателите на центъра поискаха предоговаряне на условията и промяна на наемните нива. Силното им недоволство беше породено от отлива на клиенти от мола, след като в града заработи прекият и единствен засега конкурент - "Мол Варна". Според наемателите на "Пфое мол" мениджмънтът не се справял с управлението на центъра, не е прилагал ефективна реклама и в крайна сметка е отблъснал клиентелата. От началото на септември центърът има нова управа.

Класическата причина търговците да напускат моловете е недоволството от резултатите. Но най-често молът се проваля заради сбъркана локация или търговски микс. Невинаги обаче вината е в инвеститора или мениджмънта на центъра.Това се доказва и от примерите на българския пазар. Някои компании напуснаха магазините си в моловете просто защото не се справяха.

За две години "Мол София", който до момента все още се описва от експертите като един от най-успешните проекти, подмени някои от операторите си, без това да бие на очи. Излезе турската "Вивид" и на нейно място влезе "Кашарел". "Вивид" обаче освободи магазините си и на други локации. Това е знак, че причината за неуспеха не е в мола, а в търговеца, коментираха от "Фортън интернешънъл".

От "Мол София" излезе и марката за детски обувки "Шу кидс", чийто представител за България е производителят "Колев и Колев". Компанията имаше два магазина в един и същи център - в средния и във високия клас. Оказа се обаче, че в мола няма място за толкова скъп магазин за детски обувки и беше логично търговецът да бъде сменен, като на негово място дойде "Бети Баркли".

Работещите молове ще се принудят да преосмислят концепцията си, а новите проекти ще се съревновават с голям брой други центрове. Тепърва на пазара навлизат международните гиганти, които от години правят молове и имат доказали се концепции. Ситуацията се нажежава и от кризата, която прави все по-труден достъпа до финансов ресурс и спира инвестиционните намерения.

През следващата година ще заработи търговско-развлекателният комплекс на френската верига "Карфур" на бул. "Цариградско шосе". Германските гиганти ECE, известни с безупречната си формула за молове, вече строят в София, а полската GTC също настъпва здраво към пазара.

Първите, които ще усетят натиска, ще са комплексите, които вече работят. От предимството си на първи отворили те имат две или три години, през които могат да "дишат спокойно". В момента обаче, в който конкуренцията се появи, битката за оцеляване ще стане съвсем реална. "Очаквам да има отлив от центровете, които са с грешна концепция или с неефективен микс от наематели. Сред най-застрашените са проектите на българските инвеститори, които нямат ноу-хау, а растат и узряват заедно с пазара", коментира Павлина Никова.

Сред тях ще са и работещите в момента "Мол София" и "Мол Варна" например. Само до две-три години те ще са изправени пред конкуренцията на комплекси, в които най-малкото ще има магазини на невлезли у нас все още световните марки.

На пазара в момента се оферират около 30 мола. Ако всеки от центровете има средно по сто магазина, това означава, че се търсят наематели за 3 хил. магазина. От друга страна, по данни на консултантите магазините трябва да бъдат разпределени между не повече от 250 компании. Единият вид от тях са сега влизащите международни марки, които търсят и избират най-големите магазини в най-добрите проекти. Другата основна група търговци са българските представители или франчайзинг партньори на чуждите марки, за които сега е времето да се възползват и направят широка мрежа в моловете. Разминаването между търсене и предлагане на свободни площи поставя търговците в по-силната позиция. Вече те диктуват правилата. Преди подписвахме договорите за няколко седмици, сега преговорите продължават месеци и дори година, казва Павлина Никова. Всички искат да се убедят, че молът ще бъде успешен или че въобще ще се построи и чак тогава решават да подпишат с него, добавя тя.

Именно тук се получава и дяволският кръг, който се върти най-вече около инвеститорите. След началото на финансовата криза банките станаха много по-стриктни при отпускането на средства. Те искат да се убедят, че инвеститорът е стабилен и е подписал договори поне с половината от наемателите. Чак тогава се отпуска финансиране за започване на строеж. В същото време наемателите вече не подписват договори, преди да са видели, че молът е започнал да се строи.

Натискът и сега се усеща. В някои градове, в които търговските центрове се оказаха повече от това, което инвеститорската логика би препоръчала, вече има спад на наемните нива. Конкуренцията се нагнетява и от големите международни играчи, някои от които отдават площи на нива с 20 и 30 на сто по-ниски от останалите центрове. Като сериозен конкурент засега се оформя германската ЕСЕ, твърдят от бранша. Освен в София съревнованието между моловете засега е най-ожесточено във Варна, Русе, но по този път са тръгнали и Стара Загора и Бургас, казват от "Фортън". Във всеки един от градовете има проекти за над четири центъра. "Наистина броят на обявени проекти е абсолютно неадекватен за техния потенциал. Съвсем сигурно е, че някои от тях ще останат незапълнени", посочи и единият от управителите на "Колиърс интернешънъл" Давид Давидов.

Модата на моловете се разпали през последните години почти с бързината на кибритена клечка. Засега единствено финансовата криза изля кофа студена вода върху инвеститорите и накара някои от тях да се опомнят.