Собственикът на "Милацо", малък винопроизводител от района на Агридженто в Сицилия, е смел човек. Преди няколко години той се съгласява виното му да бъде предмет на наблюдение от група експерти към университета в Палермо. Тяхната цел е да пресметнат колко струва производството на бутилка червено вино... на околната среда. В продължение на година експертите следят употребата на пестициди, използването на серен двуокис в процеса на ферментация, системата за напояване, разхода на електричество, транспортните нужди, печатането на етикети и какво ли не още.

Оказва се, че цената на една бутилка съвсем не е 5 лева. Така например 100-те хиляди бутилки Terre della Baronia, които затваря "Милацо" през 2004 г., засипват природата с близо 10 хил. кг пластмасови отпадъци и 5 хил. кг хартия и стават причина за употребата на повече от 1500 кг серен двуокис (серният двуокис се използва като консервант и винопроизводителите често злоупотребяват с него). Собственикът на "Милацо" казва, че никога не се е замислял за количеството вода, което изразходва за напояване, или тоновете хартия, която отива за отпечатване на етикетите. За него разкритията на експертите са шокиращи и той се заема да направи подобрения.

Днес в "Милацо" работи система за рециклиране на пластмаса и хартия. Пусната е инсталация за преработка и повторна употреба на водата за напояване. В момента винопроизводителят е в процес на преход към биологично отглеждане на гроздето. Пестицидите са спрени. Гроздето е една от най-обилно пръсканите култури и голяма част от използваните за тази цел химикали неизбежно попадат в утайката на виното. По груби сметки винопроизводителите използват 17 различни вида пестициди, хербициди и фунгициди.

На българския пазар се предлагат няколко марки вино от биологично грозде. Това е нова тенденция във винопроизводството в Европа и САЩ и макар конвертирането на едно стопанство да вдига разходите с 5 до 10% през първите три години, щемпел за био имат 30 хил. хектара лозя в Италия, 15 хил. хектара във Франция и също толкова в Испания. Това гарантира, че виното е направено от грозде, отгледано без изкуствени торове и всевъзможни "циди". А по отношение на преработката не се допуска използването на обратна осмоза, прекомерна филтрация или добавяне на захари, овкусители и оцветители.

Използването на сулфити е силно дебатиран въпрос сред органичните винопроизводители. В Щатите етикетът "био" означава, че във виното няма добавени сулфити. Вината, в които има добавени сулфити, но иначе са произведени по биологичен начин, се етикират като "вино, произведено от биогрозде".В България се предлагат вече няколко марки биовино. Едно от тях е калифорнийското "Бонтера". Едно от лозята, в които се отглежда гроздето за "Бонтера", е 60-хектаровото лозе "МакНаб". На стратегически места са разположени над сто къщички за птици, в които живеят лястовици и сини сиалии, вещи ловци на всякакви вредни насекоми.

Свободно разхождащи се кокошки обират ларвите и почвените вредители, а фермата се радва и на редовна доставка от пресни яйца. Дори и плевелите са впрегнати в работа. Първоначално ги изкореняват, защото смятат, че се конкурират с лозята, но сега се отглеждат детелини, грах, синап, горчица и типичните за Калифорния диви цветя. Те едновременно наторяват почвата и я раздробяват. Богатите на нектар растения привличат благотворните насекоми, които са превантивно средство срещу неприятели. Друга част от гроздето на "Бонтера" идва от 378-акровото ранчо в Хопланд.

Това стопанство е сертифицирано като биодинамично, една разновидност на органичното винопроизводство, което се базира на философията на австрийския учен Рудолф Щайнер (1861 - 1925). В допълнение към биопрактиките като ротация на културите и компостиране, биодинамичното земеделие се съобразява с ритмичното влияние на Слънцето, Луната, планетите и звездите, за да подсили аграрната екосистема. Но това вече е магия за много напреднали.