Оперативно дело "Псевдоними"
"Всеки, който и най-малко ме познава, знае, че не бих си избрал такъв некрасив "псевдоним" - Страхил..." Това е един от аргументите на журналиста Борислав Костурков, че не е бил сътрудник на комунистическите тайни служби. Подобен довод използва и кинорежисьорът Людмил Стайков - другият от огласените от Комисията за досиета в доклада за заемалите ръководни постове в БТА и членове на Съвета за електронни медии, който отрече да е работил за бившата Държавна сигурност (ДС). Постановчикът на суперпродукциите "Време разделно" и "Хан Аспарух" написа: "В кръга на шегата бих казал, че едно от доказателствата за моята неангажираност е дори и детайлът - псевдонимът, който са ми лепнали - Симеонов или нещо подобно. При всички случаи бих избрал нещо по-ярко - поне Калигари или Танхойзер." Според обявените данни Стайков е бил Василев.
Хладен ум, горещо сърце, многозначителни имена
По каква логика са били избирани псевдонимите на агентите, понякога толкова мелодраматични, че предизвикват усмивка, а понякога съвсем делнични? Практиката на многобройните управления в ДС е била различна, разказа неофициално бивш служител на Първо главно (разузнаването). Той с охота прие да разясни как е постъпвала неговата служба. Определи среща пред градинката между Народното събрание и Ректората. След това тръгна говорейки, без да уточни посока, често се обръщаше и пропускаше "опасно" приближилите се. Крайната цел се оказа ресторант, на около десетина минути пеша. Там случайно го чакаше негов приятел, който по-късно се представи като бивш служител на Военното контраразузнаване (ВКР), а по-късно и на Националната служба "Сигурност". Двамата избраха маса в средата на заведението, равно отдалечена от ушите на други посетители.
Човекът от разузнаването преди 1989 г. много често е давал агентурно име, без вербуваният да знае какво е то. Информацията и анализите, които агентът пишел, били подписвани от оперативния работник с псевдонима на автора им. Имало случаи при самата вербовка да предложат на бъдещия сътрудник да си избере име. Това се правело хем да се засили конспиративният момент, хем - чисто психологически - да се ангажира повече новият, разказа бившият от Първо главно. Лично той имал практика да дава женско име на мъже. По думите му било огромна грешка агентурните имена да подсказват характеристиката на вербувания.
Във военното разузнаване правели друго.
"Първо обектът се смачква психологически"
След тази "необходима" стъпка оперативният работник кръщавал "обработения". Другият събеседник, работил във ВКР, обясни: Ако някой е станал Петров или Василев, нещо много обикновено, това означава, че обектът е бил смазан при обработката. Разказа, че обикновено службите използвали строги инструкции при вербуване. Преди 1989 г. почти нямаше жена оперативен работник, спомни си той. По думите му жена оперативен работник никога не е била изпращана да вербува мъж от арабски произход. Службите нямали практика да изпращат агенти да обработват техни близки приятели, защото можели да ги отблъснат. В армията пък не било удачно офицер с по-нисък ранг да "обработва" по-висшестоящ от него.
Двамата събеседници си спомниха, че когато било наблюдавано едно от чуждите посолства, разработката била наречена "Кошара", а на следените били дадени иронични имена на животни - Коча, Овена.
Обикновено на по-лесно манипулируемите и по думите им не толкова интелигентни хора им се давали обикновени имена, каза бившият агент на ВКР. По-умните и по-начетените сами си избирали грандомански имена по трактовката на събеседниците. Единият се сети за агент, харесал си предложеното му име Три уши.
Помолени за разяснения на псевдоними от типа на Честния Стенд (излезе при проверка на кандидатите за местна власт), източниците стигнаха до извода, че човекът зад него е искал да работи за ДС и е предпочел нещо оригинално, което да го отличава.
Творческа дейност
Даването на имена на разработките и сътрудниците е творческа дейност, обобщи друг източник, който е заемал висш пост в контраразузнаването след 1989 г. По думите му псевдонимите на разработвани лица са едни от атрибутите на оперативното дело. Когато се поставяли, обикновено се извеждала характерна черта на разработвания. Примери - Плешивия, Куция, а за групова разработка - Глутницата.
По инструкция, която се прилагала във вътрешното разузнаване, псевдонимите на агентите трябвало да се дават от самите вербувани лица, каза същият източник. Някои избирали имената на близки, други - на герои. Всяко оперативно дело трябвало да има име, което се поставя от щатния служител, който работи върху него. Всяко такова дело имало и уникален номер, който се завеждал в архива на съответната служба. Източникът посочи, че в архива на МВР всяка разработка се завеждала, а това се правело, за да се предотврати възможността две различни служби да разработват един и същ човек.
Когато оперативен работник започвал разработката на някого, той информирал архива, където разработваният трябвало да получи номер. Ако друга служба по-късно поиска да следи същия, от архива информирали само първия работник, който вече е "закачил" лицето, и само при негово желание се информира втората служба, която проявява интерес. По този начин често се правели и чадъри над определени хора - дадена служба информира, че започва да разработва някого, но фактически не го наблюдава и той остава защитен.
Сега единствено генералният комисар на МВР можел да разреши две служби да разработват дадено лице - т.нар. двойна езда, твърди източникът. Често така се прихващали и служители на МВР, които информирали и прикривали представители на организираната престъпност.
Екатерина Бончева - член на комисията по досиетата, казва, че често в документите имената на агентите и квартирите се повтарят, но това не е притеснително за проверяващите за чисто минало, защото всяка разработка има идентификационен номер. Тя е забелязала, че често явочните квартири и псевдонимите са кръщавани на дървета. При големите групови разработки не се дават псевдоними, каза тя. За пример посочи делото "Аполония" - ДС е наблюдавала години наред празниците на изкуствата в Созопол. Също така е имало дело за Варненския балетен конкурс.
И за...
Творческа дейност, както казаха и агентите.
| С дъх на роза и вечност Флора, фауна, литература, митология и свободни асоциации - всичко може да бъде подходящо за агентурно име. В докладите на комисията по досиетата се срещат псевдонимите Люляк, Роза, Теменуга, Еделвайс, Кокиче, Детелина, Лале. Бойците на тихия фронт са избирали и по-внушителни видове като Явор, Черница, Върба, Бук, Топола, Хвойна. Бор, Кестен и Бреза се срещат по два пъти. Един се нарекъл Еней, друг - избрал поетичното Бриз. Трети се видял като Мусала. Какво да мислим за Вечност, Култура, Вега, Феникс, Пан, Ровно, Сема, Спортист, Алис, Старт, Орбита, Джеки или за Честния Стенд? Но можело и "Сашо-89". |
| По името ще ги познаете Псевдонимът до голяма степен е отличителен белег за това дали Държавна сигурност води някого като агент или като обект. Нещатните сътрудници (агентите) на ДС почти във всички случаи работят под псевдоними - имена на хора. Те биват малки имена Свилен, Страхил и др., и фамилни - Кирилов, Маринов и др. Тази методика е заимствана от съветския НКВД ,т.е. Народный коммисариат внутренных дел - Народен комисариат за вътрешни работи, което е обединената служба за държавна сигурност на СССР (1922 - 1923, 1934 - 1943), която предшества КГБ (Комитета за държавна сигурност). Например по време на емиграцията си в СССР Вълко Червенков, който впоследствие става първи секретар на компартията и министър-председател, работи за съветските служби под псевдонима Спартак. Водещото при определяне на псевдонимите на обектите (целите на ДС) е ключова характеристика на човека или от неговата външност. Например Шесто управление (политическата полиция) води дело за оперативно наблюдение срещу д-р Желю Желев (първият президент от демократичните сили след 1989 г.) под псевдонима Философ, защото авторът на "Фашизмът" е философ. Пак Шесто управление на ДС следи отблизо поета и сатирика Радой Ралин под кодовото име Козел. Писателят носеше брада на сатир. Художникът и карикатурист Борис Димовски също е разработван от Шесто управление под псевдонима Мършавия, дошъл от характерния за илюстратора на "Люти чушки" изпит външен вид. Допреди разрива със Сталин кодовото име на югославския лидер Тито в КГБ е Орел, но след това набързо е сменен на Лешояд. Преди да измени в Париж през 1977 г. секретният сътрудник на Първо главно управление Владимир Костов, работещ във френската столица като кореспондент на българската телевизия, носи псевдонима Кръстев. След измяната обаче делото за оперативна разработка, която разузнаването му завежда, е под псевдонима Юда, апостолът, символ на предателството. Външното разузнаване при Живков води разработка срещу бившето царско семейство, включващо и Симеон Сакскобургготски, под кодовото название Паразити - псевдоним, достатъчно красноречиво показващ отношението на комунистическата власт срещу монархическото семейство. Обикновено с малки имена на жени ДС определя явочните квартири, където се провеждат различни конспиративни срещи. От оповестените имена на съдържателите на явочни квартири пък може да се направи изводът, че псевдонимите са предимно свързани с различни видове дървета - Бор, Липа и др. ДС е определяла и псевдоними на различни разработки, свързани с определени институции. Така например разработки са водени срещу всички западни радиостанции. Първо главно управление на ДС е събирало информация за радио "Свободна Европа" и служителите му под кодовото име Латерна - вероятно защото го е оприличавало на латерна, която не спира и повтаря една и съща мелодия. Радио "Дойче веле" пък е разработвано под псевдонима Сирена. |