Преди няколко седмици Европейският парламент препоръча да се въведат правила за задължително отбелязване на съдържащите се транс мазнини върху етикетите на храните и да се помисли за пълна забрана на изкуствения им вариант. Защото изглежда в света все още има хора, които вярват, че маргаринът е здравословен или поне не се срамуват да го повтарят на всеки петнайсет минути в реклами по телевизията. Освен маргарина обаче има още много храни, които съдържат коварните транс мазнини.

И така, който уважава добрата храна, сигурно вече знае, че не е достатъчно една мазнина да е от растителен произход, тоест без холестерол и наситени мастни киселини. В момента като че ли най-важното, което трябва да се следи, е дали тя е хидрогенирана. Ако е така, това означава, че е втвърдена чрез химическа реакция с участието на водород и че съдържа транс мазнини (или транс изомери на мастните киселини), което никак не е добра новина.

Растителните мазнини в естествения си течен вид са по-скоро полезни. Те понижават лошия холестерол и повишават добрия - този, който прочиства кръвоносните съдове от отлагания. Животинските мазнини пък временно повишават и лошия, и добрия холестерол. След това нивата им лесно се нормализират, особено при физически активните хора и тези, които не ги употребяват в прекалено големи количества. При приемане на хидрогенирани растителни мазнини обаче, които са промишлено създадени и пълни с транс изомери, лошият холестерол се повишава, добрият спада и това положение се задържа доста дълго време, докато организмът търси начин да се справи с несвойствената храна. Този двоен отрицателен ефект върху съотношението между добрия и лошия холестерол е два пъти по-силен от ефекта на животинските мазнини.

Транс мазнините толкова натоварват сърдечно-съдовата система, че според учени от Харвардския институт за обществено здраве замяната им с течни растителни мазнини би предотвратила по 30 хил. смъртни случая годишно в Съединените щати. В прословутия си план за действие "Храни и хранене 2005 - 2010" българското здравно министерство също посочва прекалената употреба на транс мазнини сред факторите за големия брой сърдечно-съдови заболявания.

В България обаче избягването на транс мазнините все още е доста по-трудно, отколкото в САЩ, където обявяването им върху опаковката на хранителните продукти е задължително. Поради ниската им цена и висока трайност те се използват едва ли не навсякъде. Освен това няма изискване за споменаване на съдържанието им върху опаковката на стоките у нас. Така че, ако пише само "растителни мазнини", не става ясно дали са хидрогенирани или не. Затова е добре да се предпочитат продукти с подробна информация за съдържанието, поне докато и в България се въведат по-строги правила в тази област.

почти всички продукти в заведенията за бързо хранене

готовите баници и закуски, бутер тесто, промишлено произведени тестени изделия с много малки изключения

солети, чипс, царевични пръчици

шоколад - там, където пише растителни мазнини, но има шоколади и с краве масло, които са по-полезни

така наречената растителна сметана, в която единственият растителен елемент е хидрогенирана мазнина

пуканки за микровълнова печка

маргарин.