Колко е "справедливата" цена на петрола? Странен въпрос, но по-странното е, че някои държави имат отговор за него. Според Венецуела, Иран, Индонезия или Либия един барел не бива да струва по-малко от 70-90 долара. Причината е, че на тези нива е изчислен бюджетът им за 2009 г. Впрочем същото е и за Русия - според финансовия министър Алексей Кудрин руският бюджет ще остане балансиран при цени над 70 долара.

Падането на сорта Urals до 50-60 долара за барел означава намаляване на приходите от руски износ приблизително с по 10 млрд. долара всеки месец. Това не е хипотеза, а реалност - в петък този сорт нефт се търгуваше под 60 долара и цената му продължи да пада и в понеделник. На лондонската и нюйоркската борса петролът слезе до около 64-62 долара.

ОПЕК се опита да спре плъзгането надолу с извънредно оттегляне на 1.5 млн. барела дневно от пазара, но ефект няма. На редовната среща на петролния картел през декември почти сигурно ще има ново рязане с голямата ножица. Проблемът на руснаците е, че, както казва президентът Дмитрий Медведев, "сме заинтересувани от поддържане стабилни цени на нефта", но в действителност страната му почти не разполага с никакви инструменти да влияе на това.

Добивите в сибирските петролни полета се извършват по технология, която не позволява замразяването на кладенци с цел намаляване на износа. Затова бе съживен проектът за създаване на стратегически петролен резерв, но реализирането му по думите на министъра на енергетиката Сергей Шматко е средносрочен, може би дори дългосрочен проект. Междувременно инвестиционните банки по света започнаха да преоценяват надолу прогнозите си за петрола през 2009 г. и открито се говори за средна стойност от 50 долара за барел.

В руския случай лошите новини за доходите от нефта повлякоха и рублата, която слезе на нива спрямо долара, познати преди повече от две години. Автоматично това означава, че

Последния път, когато страната бе на червено, бе през 1999 г. - първата след финансовата криза и спирането на плащанията по около 40 млрд. долара външни дългове. Разликата този път е, че Русия има огромен валутен резерв - третият по големина след тези на Китай и Япония. Но пък той бързо се топи - за последния месец за спасителни мерки за банките, индустрията и рублата бяха похарчени над 80 млрд. долара и в момента размерът му е малко над 500 млрд. долара.

Това не може да продължава безкрайно и нещо трябва да бъде пожертвано - социални разходи, външнополитически проекти, лихвите или поддържането на рублата.

В ход е сериозно пренареждане не само в лагера на олигарсите, но и на контролирани от държавата гиганти. "Газпром" например се обезцени за половин година с над две трети и се изпариха амбициите му да се превърне в най-голямата в света компания по пазарна оценка. А едва на 8 май пазарът го оценяваше на 347.4 млрд. долара, което означава повече от "Дженерал илектрик".

Миналата седмица "Газпром" за пръв път отчете печалба от над 10 млрд. долара, но тези данни показваха реалностите за първото тримесечие, а оттогава в световната икономика се случиха много и все лоши неща. Днес гигантът признава, че може да се окаже в невъзможност да обслужи някои от непосредствените си задължения и ще трябва да преразгледа графика на стратегически проекти, поглъщащи около 30 млрд. долара на година.

Бившият премиер и днес водещ опозиционер Михаил Касянов описа в "Новая газета" ситуацията в доста мрачни цветове в статията си "Нашият пазар умря". Той прогнозира, че още през зимата руснаците ще усетят, че след половин година животът им сериозно ще се промени, а

Показателите на икономиката ни се върнаха на нивото от 2003 г., но тогава посоката беше позитивна, докато днес успехите от последните години се оказаха сапунени мехури. Икономиката не е диверсифицирана встрани от газово-петролния сектор, пазарът ни се състои от две-три частни компании и пет държавни или полудържавни, на които им е много трудно да поддържат капитализацията си след оттеглянето на чуждестранните инвеститори. Стойността на акциите на някои руски предприятия в момента е по-ниска от реалните им активи. От август насам в реалната икономика вървят съкращения на производство и персонал, което е сигнал не просто за намален ръст, а за свиване на икономиката към стагнация.

У нас не може да има план "Полсън" като в САЩ поради простата причина, че нямаме институции за регулиране на икономиката и обществото, няма контрабаланс и удържащи механизми на централната власт, а в коридорите й едни хора използват кризата, за да вземат бизнеса на други хора, заключава Касянов.