Една грандиозна идея може да взриви и най-богатото въображение - възстановяването на тракийския град Севтополис. Според проекта на арх. Жеко Тилев древният град трябва да възкръсне изпод язовир "Копринка" благодарение на уникална пръстеновидна конструкция насред водната маса на язовира. Впечатляващото съоръжение трябва да покаже не само уникален археологически обект, но и цяла съкровищница с данни за живота и бита на траките, по думите на инициаторите на проекта. Те залагат на това, че Севтополис е най-известният обект под вода в българската археология - единственият цялостно проучен до момента тракийски град на българска територия. Градът е открит при изкопните работи за строителството на язовир "Копринка" през 1948 г. Археологически екип под ръководството на проф. Димитър П. Димитров се заема с разкопките. Мястото, на което е открито древното селище, бива разкопано напълно заедно с три надгробни могили от неговия некропол. Установява се и името на града - Севтополис. Столицата на Севтовата държава е основана през 323 г. пр.Хр. и е унищожена през 270 г. пр.Хр.

Във вътрешността на огромния кръг, който ще бъде отводнен, ще бъдат показани основите на Севтополис. Кръглата стена, дълга 1200 метра, ще служи за кей за лодки, катери и корабчета, с които туристите ще стигат до древния град. Стената ще е толкова широка, че на нея ще се разположат улица с ресторанти и кафенета, парк, пристанище, панорамна алея. Терасите ще бъдат озеленени и ще представляват нещо като "висящи градини". До древните руини, които ще бъдат частично реставрирани, туристите ще слизат с 4 панорамни асансьора.

Инициаторите на проекта се надяват, че Севтополис ще получи статут на национален и световен културно-исторически център, като го свързват с т.нар. Долина на тракийските царе. Очакванията са тя да бъде посещавана от половин милион туристи годишно. Към проекта вече проявявали интерес много чужди инвеститори, но за изграждането му трябвало да се използват пари от европейските фондове и програми. По последни данни той ще струва над 100 милиона евро. Според автора на проекта той "може да заеме полагащото му се място в листата на ЮНЕСКО за световно културно наследство".

"Съхрани българското, бъди българин!" е национална инициатива по идея и под патронажа на президента Георги Първанов, който свиква на 1 ноември 2005 г. национален младежки събор, подкрепен от няколко неправителствени организации. Държавният глава открива в НДК и експозицията "България на длан", представяща макети на исторически сгради. "Съхрани българското" става мото и на организираната през лятото на същата година първа национална младежка бригада, която има същия патриотичен заряд. Оттогава всяко лято се организират младежки бригади на археологически обекти, които редовно са приветствани лично от президента.

През пролетта и лятото на 2007 г. се учредява и "Национално обединение съхрани българското". Тъкмо на него принадлежи инициативата Севтополис да изплува отново. В края на септември 2008 г., година след като е лансирана кампанията за подкрепа на проекта, организаторите твърдят, че вече са събрали 100 хиляди подписа. В сайта на "Национално обединение съхрани българското" са изброени цели общини, държави и държавни институции, подкрепящи проекта. Към този списък се присъединиха и леви интелектуалци от обкръжението на президента Първанов: Николай Овчаров, акад. Антон Дончев, акад. Светлин Русев, Иван Гранитски проф. Ивайло Мирчев, Вежди Рашидов, Дончо Цончев. Според някои от тези кръгове самият Първанов не се е ангажирал с проекта, поради което и няма как да се дистанцира от него.

В подписката се включват и евродепутати. "Севтополис е градът на Севт ІІІ, столица на Одринската (става дума за Одриската, бел. авт.) държава от края на ІV - началото на ІІІ век пр.н.е. Идеята на проекта е да върне Севтополис в съкровищницата на световното културно-историческо наследство", обосновава се в сайта си евродепутатката Биляна Раева. "Изваждането на Севтополис ще покаже един град, който е по-голям от Ефес", твърди в депутатското си питане до министър Данаилов Мария Капон. Поводът за него е въпросът дали ще се изгради точно този проект. Министърът отговаря, че ще се обяви международен конкурс. В края на август със заповед на Стефан Данаилов вече е създадена работна група, която ще подготви планово задание за осъществяване на международна инженерингова процедура за експонирането на античния град във водите на язовира.

В община Казанлък също не стоят със скръстени ръце. Кметът на общината Стефан Дамянов е сред най-последователните и горещи привърженици на проекта и редовно участва в заседанията на работната група. А в началото на ноември, когато паднат средноденонощните температури и водите на язовир "Копринка" се избистрят от фитопланктона, започва сериозното проучване на състоянието на Севтополис. Миниподводница от варненския Институт по океанология щяла да заснеме със специална геофизична апаратура състоянието на руините, разположени на площ от 50 декара. В проучванията ще се включи и целият екип от леководолази на казанлъшкия клуб за водни спортове. През лятото на 2007 г. миниподводницата вече е била използвана за предпроектните проучвания на мегапроекта.

Проектът обаче има и много противници - предимно от средите на археолозите. Те смятат, че е безсмислено, дори пагубно да се дават пари за такава идея, която оценяват като мегаломанска. И се питат как така изведнъж Розовата долина се превърна в "Долината на тракийските царе". "Толкова много могили останаха разкопани и неконсервирани от времето на Георги Китов, а сега ще набираме фонд, за да правим дупка в язовир", коментираха от националното движение "Българско наследство". Археолозите, за които проф. Димитър П. Димитров е останал като легенда, припомнят също, че когато са били разкопани останките от Севтополис, се е оказало, че зидовете са по 15 до 30 сантиметра. Сградите са били от кирпич, от който не е останало нищо. Това се вижда и на снимките от разкопките.

Според представители на "Българско наследство" институциите са подведени, а в същото време проектът се превръща в гигантска пералня. "Никога не е потърсено сериозно мнението на археолозите, възмущават се някои от тях. Те направо натикват Археологическия институт в БАН да се бори с вятърни мелници."

Самият министър Данаилов се чудел как да се отърве от агресивната агитка на защитници на проекта.

"Ако не общуваме с инициаторите на проекта, ще излезе, че пречим на световната хармония", възкликна заместник-министърът на културата Иван Токаджиев, който оглавява работната група, създадена със заповед на министъра. Според него е погрешно да се смята, че за проекта ще се търси финансиране от държавата. "Отначало ставаше въпрос за 30, после за 50, сега за 100 млн. евро, каза заместник-министърът. Сумата за проектната документация вероятно ще бъде много по-голяма. Това са огромни пари. Но това не е наша работа. Ние трябва да осмислим идеята - има ли тя смисъл въобще и дали е обоснован проектът за общината и за региона. Ние можем да дадем становище, но в крайна сметка те ще си решат какво да направят." Той уточни, че целта на работната група е просто да подготви заданието, както е предложено от общината, защото тя щяла да кандидатства по оперативните програми на Европейския съюз.