Законът за марките и географските означения (ЗМГО) дава определение за марка, правото върху марка, определя нейното приложно поле, реда за регистрация и защитата на правата върху марките и географските отношения. Легалната дефиниция за марка е, че това е марка или знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Законът дава ясно определение какви права предоставя надлежната регистрация, а именно: правото да се използва от притежателя, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват в търговската дейност. По смисъла на закона съответните права притежава лицето, регистрирало марката, и лицето, което притежава права за използването й по силата на лицензионен договор.В закона за защита на конкуренцията е установена

Това е предлагането на стоки, които имитират тези, които са произведени и предлагани от утвърдени на съответния пазар производители. Имитацията най-често се осъществява или се улеснява чрез сходни белези на опаковката, маркировката, наименованието или на други характеристики на оригиналните стоки. Или пък стоките имитации носят фирма, търговска марка или отличителен знак, идентични до тези на утвърдения на пазара производител. Така потребителят се заблуждава, че купува оригиналната марка, като обикновено тя е с ниски функционални и потребителски качества. Затова в ЗЗК се забранява предлагането или рекламата на подобни стоки.

В случай на спор, касаещ използването на дадена марка, следва да се докаже, че действията на лицата - ползватели на регистрираните търговски марки, са насочени към извличане на облаги чрез привличане на клиентите с предлагането на продукт, означен с чужда търговска марка. Трябва да се докаже и че това пазарно поведение е насочено към заблуждение на потребителите и не е обичаен маркетингов подход за спечелване на нови клиенти.

Правата на притежателя на марка и защитата на тези права са регламентирани в ЗМГО, като включват използване и разпореждане с регистрираната марка и забрана без съгласие на притежателя трети лица да използват в търговската си дейност този знак.

ЗМГО въвежда и особени правила, касаещи "Ограничаване на правото върху марка". Съществуват и няколко условия, при наличието на които притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да я използва в търговската дейност. На първо място, трябва използването

Определението, което въвежда ЗЗК, че "добросъвестна търговска практика са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави", е много общо и дава възможност за по-обширно тълкуване на това дали дадено поведение противоречи или не на добросъвестната търговска практика. Второто условие е марката, когато е необходимо, да посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части.

Необходимо е предназначението на стоките да е ясно обозначено, но това дава възможност за явна злоупотреба от страна на недобросъвестни търговци на резервни части, които в свои рекламни публикации използват регистрирана от трети лица търговска марка. И тук възниква въпросът доколко са оправдани разходите във връзка с регистрация на такава марка, както и загубите, които претърпява дадено добросъвестно лице от "вратичката" на закона. Увреждането на един стопански субект може да се изразява в различни направления, като най-честите му проявни форми са

намаляване на заемания пазарен дял. Регистрираната търговска марка позволява на притежателя й легално да произвежда стоките си и да заема благодарение на тях трайно присъствие на пазара, предоставя му възможност при утвърждаването й да отграничи стоките си от тези на конкурентите, дори и последните да не притежават различия по отношение на предлаганото качество. Без съмнение, при положение че основната функция на марката е да създава у купувачите устойчиво възприятие за връзка между даден продукт и определена фирма, дори и несъзнателното използване на марката от друг стопански субект е в състояние да донесе вреди на официалния вносител "лицензополучател" или лицето, регистрирало марката.

Върховният административен съд в свое решение е извел доводи, че в случаите, при които може да се докаже, че предлаганите от дадено лице, което не притежава права върху дадена марка, резервни части са придобити от официален дистрибутор, то може да се счита, че има нарушение на ЗЗК в частта за предлагане на оригинални стоки, а не имитация.

Дори и съдебният състав да е допускал съществуваща възможност чрез надлежни писмени документи за редовен внос на оригинални авточасти да се прикрива продажба на авточасти, които са имитация, а не оригинални произведения, счита, че такова обстоятелство може да бъде установено само чрез експертно изследване. Подходът на законодателя, който предоставя възможност на недобросъвестни лица да се възползват от изключенията в даден закон, невинаги е оправдан и може да доведе до сериозни материални загуби на лицата, надлежно регистрирали дадена търговска марка.