Дългосрочното решение - оздравяване или търг за активите
Дългосрочното решение на проблемите в "Кремиковци" вече се търси, като ръководената от съда процедура по несъстоятелност е необратима. В тези условия вариантите са два - прилагането на оздравителен план или търг за активите на дружеството. Набраните средства трябва да компенсират всички кредитори, но никой не очаква те да получат парите си на 100%.
Макар временният синдик Ана Миленкова да предложи оздравителен план на първото събрание на кредиторите на 26 септември, нито анализаторите, нито експертите в министерство на икономиката вярват, че той може да реши проблемите. Сумата на задълженията към момента е изчислена на 2.36 млрд. лв. Дори и за най-силните откъм пазарни условия години разчетите показваха, че годишната печалба не може да надхвърли 250 млн. лв. Това означава, че най-малко 10 години дружеството ще трябва да работи само за да изплаща старите дългове и чак след това собственикът му ще може да мисли за печалби.
Двамата досегашни претенденти за комбината предлагаха различни стратегии. От официалните им изказвания беше известно, че украинската "Ворскла стийл" на Константин Жеваго иска да оздрави комбината, докато "Арселор Митал" желаят търг. Това обаче не означава интерес към отделни активи, защото от компанията на Лакшми Митал многократно заявяваха, че ако ще придобиват нещо на територията на "Кремиковци", то това трябва да бъде напълно интегриран стоманопроизводител.
В края на миналата седмица министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров обяви, че международната компания вече не се интересува от комбината, тъй като пазарът на стомана се е влошил. Това правило партньорството с изпитващата проблеми социалистическа гордост на България неизгодно.
Ако има търг за активите на "Кремиковци", твърдо сме решени да участваме, заявиха обаче вчера пред "Дневник" представители на "Арселор Митал". Според много експерти цената на стоманата се очаква отново да тръгне нагоре през януари и агрегатите на българското дружество може отново да станат привлекателни. Междувременно стана ясно, че между икономическото министерство и представители на стоманодобивния конгломерат е имало тежки разговори с изисквания от страна на евентуалния купувач, които "Арселор" наричат справедливи, а правителството намира за нагли.
| Ефекти при пълно затваряне Пълното затваряне на "Кремиковци" няма да причини сериозни трусове на българския пазар, защото и преди продукцията му беше предназначена основно за износ, а през тази година комбинатът почти не произвежда. Минималните количества, потребявани от български клиенти, ще могат да се заменят с внос от аналогични стоманопроизводители в съседни държави. С такива мощности разполагат "Ю Ес стийл" в сръбския град Смедерево, а "Арселор Митал" поддържат дори по-голям комбинат от "Кремиковци" в румънския град Галац. Гигантът разполага с фабрика за горещо валцуване в Македония, а по-рано тази година настъпи и към Турция. Негативите от затварянето на "Кремиковци" ще се усетят чрез спад на износа още сега, тъй като за 2007 г. комбинатът осигури близо 3% от експорта. Проблемите на комбината вече причиниха вреди на няколко държавни дружества. Още през лятото заетите в пристанище Бургас служители бяха с 30% по-малко, отколкото в началото на годината. Причината според изпълнителния директор Аргир Бояджиев е именно спадът с 50% на товарите заради липсващите доставки за "Кремиковци". Още през февруари БДЖ анонсира, че загубата на металургичния комбинат като клиент ще наложи съкращения. По оценки на мениджъри от "Кремиковци" в обслужването на работата му са ангажирани дружества с численост на персонала над 70 хил. души. Банкери коментираха, че в условията на финансова криза мащабен инвестиционен проект в областта на недвижимите имоти не би могъл да се реализира дори и "Кремиковци" да затвори. Аргументите им са, че рекултивацията на земята ще струва твърде скъпо, а подобен мащабен проект дори и на зелена поляна би срещнал трудности при набирането на капитал. Дневник |
Занапред водещият производител на стомана в света ще е ангажиран с процедурата по несъстоятелност най-малко за да си получи обратно част от вземанията, които по последни данни възлизат на 48 млн. евро. Те се натрупаха, след като "Арселор" изкупи дълг на комбината към Черноморската банка за търговия и развитие за 18 млн. евро и отделно през май кредитира "Кремиковци" с 30 млн. евро.
В момента базираната в Люксембург компания изглежда в най-изгодна позиция, защото успя на сравнително ниска цена да си осигури място в събранието на кредиторите и на него ще упражнява правото си на глас. Макар вземанията й да се равняват на скромните 2% от общия дълг на "Кремиковци", с тях стоманопроизводител №1 в света може да следи дали процедурата по несъстоятелност се води справедливо и в интерес на всички кредитори. Всеки опит да се нарушат правата му би бил последван от широка публичност и нови критики към съдебната система. Респективно след това, вече като инвеститори, "Арселор" биха си гарантирали най-малкото равен старт в евентуален търг за активите и тогава всичко би зависило от възможностите на наддаващите. Подобна развръзка ще е в ущърб на всички финансови авантюристи, защото поставя на изпитание не само желанието им да придобият "Кремиковци", но и способностите да сторят това по решителен и бърз начин.
При сегашното положение на финансовите пазари почти няма специалист, който да допуска, че ще се получи задоволителна за кредиторите цена, ако комбинатът се разпродава на части. По този начин "Кремиковци" отново става донякъде привлекателен като чисти активи, защото малка част от разрушенията ще са непоправими, а разходите за ремонт със сигурност ще са по-ниски от пълното изплащане на задълженията при един оздравителен план. Допълнителен бонус за новия собственик ще е отсъствието на държавата като акционер, както и ангажименти по линията на плана за жизнеспособност. Може би при този болезнен, но чист вариант "Кремиковци" най-накрая ще намери собственик с мотивация да експлоатира предприятието, за да печели, а не да го интегрира в полупрозрачни схеми.