В един забележителен коментар за българския Закон за разсекретяване на архивите на Държавна сигурност Клаус Шрамайер (бивш дипломат и втори човек в германското посолство в София - бел. ред.) пише следното: "Ако все още имаше някакви съмнения, кой управлява България, процесите около приемането на Закона за разсекретяването на архивите на ДС от декември 2006 г. напълно ги отстраниха - духовете от миналото успяха да се наложат при приемането на този закон. Защото те знаят, колко много могат да загубят." По тези причини е напълно разбираемо, че "пагубният съюз" на стари кадри от ДС, политици, бизнесмени и мафия както го нарича Шрамайер, направи всичко възможно да предотврати приемането на този закон. И въпреки че не му се удаде, все пак успя да размие нещата до голяма степен.

Както показва примерът с Германия, и след нацистката диктатура, и след разпадането на ГДР тълкуването на историята е политическо минно поле и изключително болезнен процес. Но това, което се случи и се случва в България, има други измерения. От една страна, комунистическите служби за сигурност се разпуснаха. Този процес не доведе до нищо друго освен до това, че уволнените служители продължиха своите престъпни дейности като нарушаване на ембарго, търговия с наркотици, сделки с оръжие, обучение на терористи. Но сега вече като "бизнесмени", които не подлежат на никакъв контрол. Мюлер-Енбергс от Федералната агенция за архивите на "Щази" в ГДР смята, че през 1991 г. Държавна сигурност в България е била само преструктурирана, но не и разпусната. Властта беше в ръцете на онези, които я имаха и преди промяната - партийната номенклатура и секретните служби. Тя просто се трансформира от политическа в икономическа. Това бяха хората, които инициираха промяната, отчасти създадоха, разцепиха и отслабиха опозицията и до днес определят развитието на страната.

Тази отчасти криминална мрежа проникна (и продължава да го прави) със своите пипала във всички области - политика, правосъдие, полиция или икономика и поради това беше в състояние да предотврати всичко, което пречеше на нейните планове. Това е и причината в България, както и в други посткомунистически страни разкриването и анализирането на комунистическото минало, особено що се отнася до принадлежността на политици и висши държавни служители към различните секретни служби, да протича извънредно мудно и мъчително. Но сякаш общественият интерес към тази тема вече не е особено голям. Което е необяснимо, защото корупцията по високите етажи на властта и връзките с престъпните организации, които и до днес парализират България, имат много общо с това минало. Те представляват всъщност една симбиоза, която води до липсата на достоверна информация за случващото се в страната и до недостатъчна прозрачност в действията.

Липсата на интерес от страна на българските граждани към отварянето на архивите на Държавна сигурност се дължи на предизвиканата от общата социална мизерия политическа апатия у хората а може би и на факта, че много българи в някакъв момент от живота си са имали нещо общо с Държавна сигурност. Да добавим и че управляващите кръгове непрекъснато се противопоставят на отварянето с аргумента, че темата "не стои на дневен ред сред обществото" и не е възможно да бъдат разкрити всички сътрудници на ДС, защото това ще застраши сигурността на държавата и сътрудничеството с чуждестранните служби (!). Освен това стана ясно, че сътрудниците на ДС всъщност са патриоти, които са работили за отечеството. Съществуват основателни подозрения, че досиетата са били изнесени и сега се използват за изнудване. Някои наблюдатели стигат дотам да твърдят, че цялата структура на икономиката в сянка и на организираната престъпност води началото си от ДС.

Неизяснено и досега остава уж самоубийството на началника на отдел "Архиви" на Националната разузнавателна служба Божидар Дойчев в средата на ноември 2006 г., т.е. малко след решението за отваряне на досиетата на Държавна сигурност. Мотивите му да направи подобно нещо останаха неясни.

(...) А какво е поведението на Брюксел? В докладите се порицават недостатъците в областта на правосъдието и на борбата с корупцията. Никъде обаче не става и дума за отваряне на досиетата на ДС. А както е известно, това е една от главните причини за корупцията, организираната престъпност, сивата икономика и унизителното състояние на правосъдието в страната. Единствено Европейският парламент в писмо до българското правителство моли да се предоставят работни помещения на комисията за отваряне на досиетата. На каква власт има парламентът на ЕС в България? Засега поне твърде малка.