Зеленчуци с идеални форми и гигантски размери, устойчиви на всякакви климатични условия, отгледани за нула време и с гени от животинския свят - това не са картини от полетата край Чернобил или измислици на писател фантаст, а реалността, която се опитва да се намърда в менюто ни. Само че, докато ядрената авария беше следствие на грешка и пробив в системата, генно модифицираните храни са плод на упорита и дългогодишна работа на стотици специалисти, подкрепени финансово от гигантски биотехнологични фирми.

Опитите в тази област датират от десетилетия. През деветдесетте години, когато започва консолидацията на земеделските и фармацевтичните фирми, се усъвършенстват и технологиите, произвеждащи ГМО. В лабораториите се раждат формули за нови видове царевица, соя, пшеница и още много култури, плод на високите технологии. Благодарение на изкуствено променения генотип се получават растения, устойчиви на суша, на хербициди и пестициди. Правят се опити и с някои животни и риби.

От години в европейските страни се води дебат за ползата и вредата от генно модифицираните растения и храни (ГМХ). Старият континент е едно от последните островчета в света, където тези култури са сравнително ограничени със закони. Миналия месец обаче в. "Индипендънт" съобщи за две тайни срещи на европейските лидери, в които се е дискутирало как по-бързо и масово да бъдат лансирани тези храни в страните от съюза. Става ясно, че в излъскването на имиджа им ще се включат големите селскостопански производители и, разбира се, фирмите - монополисти на биотехнологичния пазар.

Смущаващото в новината е, че срещата е проведена тайно и че премиерите на ключови държави лобират активно за бързото лансиране на тези храни едва ли не с цената на всичко. Можем да очакваме масови рекламни кампании, които да атакуват потребителя с послания, разкриващи генното инженерство с човешко лице.

Според много експерти това е неизбежен процес заради изчерпването на природните ресурси и финансовата криза, което се отразява негативно върху цените на храните. Постоянното им повишаване рано или късно ще принуди Европа да допусне в чиниите си генно модифицирани продукти. Нарастващото потребление на биогорива изисква все повече и повече площи с насаждения, които в крайна сметка почти 90% са генно модифицирани. Така кръгът се затваря.

България не остава встрани от въпроса - през 1999 г., още преди страната да влезе е Евросъюза и преди законово да са регламентирани ГMO продуктите, са засадени хиляди декари генно модифицирана царевица, като според министерството на земеделието "количеството им намалява всяка година". В момента вече в страната действат разпоредби, които регулират и ограничават тези храни, но по никакъв начин не предполагат реален контрол върху етикетирането на вносните и родни продукти, както и на фуража за животните. С една дума, законът като цяло ограничава, но, както в много случаи, вратичките му са широко отворени. След множество проверки на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве става ясно, че редовно си похапваме сосове, шоколади, царевични изделия, тестени закуски и сладкиши, съдържащи генно модифицирани съставки.

Един от основните проблеми с генномодифицираните храни е, че няма достатъчно на брой подробни изследвания, проведени от независими източници, които да разглеждат влиянието на ГМО върху здравето на човека, екологичното равновесие, финансовия пазар на храните и развитието на селското стопанство в по-бедните райони по света. Все пак вече има проучвания, свързващи тези храни с множество алергии и болести не само за тези, които ги консумират, но и за хората, които обработват засетите площи. Освен това почва, на която е отглеждана генно модифицирана култура, остава замърсена и поставя в зависимост селските стопани. Поради лесното и неконтролируемо разпространение от вятъра, насекомите и животните, под заплаха е цялото екологично равновесие в районите, където се произвеждат ГМХ. В този смисъл отглеждането им е бомба с часовников механизъм, която вече гръмна в Аржентина - там вид соя мутант разруши екоравновесието на огромни площи.

Днес се опитваме с цената на много средства да заличим ефекта от някои "гениални открития". Почвата, въздухът и водата са замърсени от "невероятните" постижения на химическата индустрия. Нищо чудно след години да се окаже, че ще влагаме средства в развитието на технологии, които трябва да прочистят почвата, водата и въздуха от въпросните генни мутанти.