Пенсионните фондове искат да участват във финансирането на големи инфраструктурни проекти
Пенсионните и управляващите дружества също поискаха държавата да поеме определени ангажименти, които да ги предпазят от негативните ефекти на кризата. Асоциацията на пенсионните дружества (БАДДПО) изпрати предложение до депутатите и до управителя на БНБ Иван Искров с искане държавата да гарантира пълния размер на депозитите, които пенсионните фондове имат в български банки.
Писмото беше изпратено точно по времето, когато парламентът гледаше промените в Закона за гарантиране на влоговете, с които сумите бяха увеличени от 40 хил. на 100 хил. лв. Според асоциацията това е бил подходящият момент да се допълни в него тяхното искане за пълна държавна гаранция. Законотворците обаче не се съгласиха с предложението и след обнародването на норматива стана ясно, че държавата ще гарантира само влоговете на фондовете за задължително осигуряване - универсални и професионални, и то до границата, валидна за всички - 100 хил. лв. Реално средният размер на един депозит на пенсионен фонд е много по-голям, а общият обем към края на депозитите на универсалните и професионалните схеми е близо 412 млн. лв.
От държавната гаранция остават изключени тези на доброволните пенсионни фондове, в които много хора се осигуряват за трета пенсия, а доскоро някои ги използваха и за спестяване на пари.
Исканията на управляващите дружества също са в тази насока - да се гарантират депозитите на колективните инвестиционни схеми (КИС) и на инвестиционните посредници до размера на гаранциите за физическите лица, т.е. до 100 хил. лв. При последните промени на закона обаче не беше направено нищо в тази насока.Държавата не гарантира депозити на КИС, инвестиционни дружества от затворен тип и дружества със специална инвестиционна цел.
Искането на съсловните организации от капиталовия пазар е изпратено до финансовия и икономическия министър, председателя на Комисията за финансов надзор и до председателя на комисията по икономическа политика в парламента.
И двата бранша настояват държавата да се обръща и към тях за финансирането на големи инфраструктурни проекти, стара идея на пенсионните фондове. Представителите на фондовия пазар настояват за осъществяване на големи инфраструктурни проекти чрез публично набиране на капитал или обществено-държавно партньорство. Така според тях ще се стимулира икономиката. Финансирането може да стане чрез създаване на публични дружества и качването им на фондовия пазар или с емитиране на облигации от подобни компании.
Никола Абаджиев, председател на БАДДПО: В период на криза може да сме много полезни
Продължаваме да считаме, че фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване трябва да се разглеждат като специални субекти за защитните механизми при криза, тъй като спестяването в тях е задължително, спестяванията са лични и бенефициентът им е ясно определен. Освен това самите фондове не са капиталови дружества и всичките им активи на практика принадлежат на участниците в тях.
Анализът ни показва, че направените вече изменения в Закона за гарантиране на влоговете са в правилната посока, но сумата от 100 хил. лв. е пренебрежимо малка в сравнение с депозитите, които всеки един фонд има в отделна банка. Смятаме, че правилното решение щеше да бъде държавата да гарантира пълния размер на депозитите в търговски банки на задължителните фондове.
В условията на финансова криза според нас е целесъобразна реакция държавата да използва ресурс от пенсионните фондове за финансиране на инфраструктурни проекти от национално и регионално значение. Подобна практика има в много страни и тя показва добри резултати не само за осигурените лица вследствие на добрата и сигурна доходност, но и за икономиката на съответната страна.
| Какво поиска небанковият сектор - Депозитите на клиентите на инвестиционните посредници също да се гарантират. Става въпрос за подсметките, които посредниците откриват на клиентите си и които са част от обща сметка на посредника. - Общо намаляване на такси и комисиони към фондовата борса, Комисията за финансов надзор и Централния депозитар - Данъчни стимули за инвестиция във взаимен фонд над една година - Приватизация на остатъчни пакети от акции на регулираните борсови пазари в България и в чужбина - Реализиране на големи инфраструктурни проекти чрез публично набиране на капитал и обществено-държавни партньорства- Премахване на данък-дивидент за публичните дружества. В момента той е 5% - Даване на предимство на публични дружества при конкурси и поръчки, включително за европейски фондове, заради по-голямата им прозрачност - Създаване на държавен фонд, който да изкупува дялове на взаимни фондове при засилени обратни тегления- Гарантиране на депозити на КИС и инвестиционни посредници до размера на гаранцията за физически лица* - Оптимизиране на дейността на Централния депозитар - мащабни промени в правилника, процедурите, технологично обновяване - Рационализиране на уредбата за компенсирането на инвеститорите в ценни книжа ---- *От днес влиза в сила промяната в Закона за гарантиране на влоговете, с която таванът се вдига от 40 хил. на 100 хил. лв. |