За омарите, залеза на капитализма и правенето на деца

За омарите, залеза на капитализма и правенето на деца

Какво е общото между доставчика на омари от Мейн, продавача на употребявани коли в Канзас и шеф на Уолстрийт? Че кредитната криза ги е захапала всичките, и то доста надълбоко.
Един от тях обаче е в различна ситуация - човекът от Уолстрийт получи спасителен пояс от държавата.
"Цените на омарите са паднали с около долар спрямо миналата година", разказва Ник Карахалиос от Maine Lobster & Seafood във Фалмут, щата Мейн. На едро излиза 5-6 долара за килограм. Компаниите, които обработват замразено месо от омари, вече свиха производството си. Икономиката върви надолу и очевидно няма да продават толкова, колкото през 2007г. И накрая ние се оказваме с купища живи омари, които се чудим какво да правим."
Подобно на човека от Уолстрийт с каса, пълна с лоши активи, които не може да продаде, рибарят е хванат в капана на твърде голямото предлагане и бурните вълни на бързо топящото се търсене.
Пазарът за втора ръка тежки камиони също е в ступор. "Не продаваме нищо", казва Джон Солари от Transport Truck Sales в Канзас сити. "Затова казвам на момчетата от Уолстрийт и Вашингтон - няма нужда да се ровите из статистиката, за да видите дали идва рецесия."
Несигурна защита
Солари разпратил имейл някой да му обясни защо златото поевтинява, след като почти всички в интернет пишат, че то ще поскъпва. "Събрах всякакви съвети и купих малко." През юли той взел златни монети на цена 865 долара за унция, но след това тя падна до около 766 долара.
"Работя заради едната комисиона и май тази година ще взема половината от изкараното през миналата", обяснява той. "Когато купим употребяван камион, ние ставаме негов собственик и няма значение дали сме му взели добра цена, а дали сме го продали добре. Само че сега хората знаят, че има излишък от такива машини", допълва Солари за бизнеса си, в който е обявил за продан 77 камиона.
Ловци на омари и продавачи на употребявани камиони от цял свят, съединявайте се! Няма какво повече да изгубите освен своя... Кейнс.
Наистина ли държавната помощ може да измъкне от калта някой друг освен няколко момчета от Уолстрийт? Ще гледа ли новият президент на САЩ безучастно как загива Детройт, без да предложи някакъв нов договор през 2009 г.?
Цени на дъното
Френският президент Никола Саркози призова преди няколко седмици европейските правителства да създадат държавни фондове и да удържат цените от прекалено падане. "Не бих искал европейците да се събудят един ден и да установят, че европейска компания е собственост на инвеститор извън региона, който я е купил за жълти стотинки", допълни той.
Саркози вече предложи ЕС да отпусне на автопроизводителите помощ в отговор на 25-те милиарда долара, които Вашингтон отдели за автогигантите от Детройт. Парите в САЩ се дават за разработване на по-икономични модели и засега изглежда Брюксел също не иска да подаде ръка за нещо повече от запазване темпото на разработки и иновации на европейските автопроизводители. Шефът на ФИАТ Серджо Марчионе спомена, че една сума от порядъка на 40 млрд. евро (52 млрд. долара) изглежда добре.
Но на човек с чук всичко наоколо започва да му прилича на пирон. За политик, непрекъснато мислещ за следващите избори и как да не изгуби гласове, инструментариум от току-що национализирани банки посред икономика в рецесия може да започне изглежда като празен чек за непрекъснати разходи и кредитиране.
Правете любов, а не печалба
И все пак кредитната криза може да има една приятна последица - правенето на повече любов.
Според проучване на Франческо Билари и Винченцо Галасо от университета "Бочони" в Милано има две основни теории защо хората стават родители. Децата са или "резултат от консумация" или "инвестиционен продукт".
Доминиращата гледна точка е първата, т.е. хората получават удоволствие от това да имат и отглеждат деца, пишат икономистите. "Хлапетата в този смисъл са "консуматорски продукт" в резултат от дейността на своите родители, които в оптималния вариант решават да споделят ресурсите си между собственото потребление и това на своите наследници."
Това проучване, разпространено неотдавна от Европейския център за изследване на икономическите политики в Лондон, анализира последиците от италианските пенсионни реформи през 90-те години. Тези реформи "внезапно и в значителна степен намалиха пенсионните перспективи за значителна група хора". Промените означават, че работник с 15-годишни пенсионни вноски ще получава 80% от заплатата си, когато се пенсионира. Но ако някой има година по-малко вноски, пенсията му пада до 65% от заплатата.
Билари и Галасо са проучвали раждаемостта и стигнали до заключението, че традиционната теория греши. "По-ниските пенсии стимулират правенето на деца. Относителното увеличение на раждаемостта или вероятността да имат деца при тези хора е с над 10%", пишат авторите. С други думи, докато личните ви спестявания се топят, инстинктите ви казват да осигурите старините си по друг начин.
Така че обобщаването на сигналите от кредитната криза е доста лесно - докато правителството не ви помогне, давайте смело и се размножавайте.