Допустимо ли е агенти и сътрудници на бившите комунистически тайни служби да формират общественото мнение като журналисти? Въпросът, който през последните години се задава на няколко пъти по повод на различни казуси, в края на ноември отново стана актуален с обявяването на 37 сътрудници на бившата Държавна сигурност (ДС) в БНТ. И ще остане на дневен ред, тъй като предстои разкриването на журналисти с досиета в БНР и в останалите електронни медии. Оказа се обаче, че теоретично простите възможни отговори - сваляме ги от ефир или остават в ефира, съвсем не са толкова еднозначни. Импровизирано допитване на "Дневник" сред шефове на електронни медии показа желание темата да се избегне или обвърже с условности. И най-вече надеждата "дано на нас не ни се случи".

След бившите агенти в БТА отварянето на досиетата и на журналисти, които са били или са на ръководни постове в БНТ, потвърди официално информацията за

от екрана. Още в деня, в който комисията по досиетата обяви сътрудниците на ДС, заемали ръководни длъжности в БНТ след 1989 г., управителният съвет на медията излезе с декларация, осъждаща присъствието на екран на хора от списъка. Досега друго не последва. От обявените само Атанас Свиленов в момента е водещ на архивното предаване "Знаци по пътя". Другият настоящ служител на БНТ е Александър Авджиев, за когото се оказа, че от лятото е в болнични. Допълнително в списъка влезе и Нина Спасова, която преди време беше и.д. шеф на новинарите и кореспондент в Скопие. Списъкът включи знакови за държавната телевизия имена като Кеворк Кеворкян, Иван Гарелов, Димитри Иванов, пресаташето на президента Желю Желев Валентин Стоянов, Нидал Алгафари и др.

и на ръководствата на медиите спрямо бившите агенти на ДС. Шефовете на повечето електронни медии избягваха конкретен отговор на въпроса биха ли оставили в ефир сътрудник на ДС.

"Не съжалявам, че не уволнихме Георги Коритаров, когато принадлежността му към ДС беше огласена, защото не бях съгласна с начина, по който това стана", каза Силва Зурлева, бивш председател на съвета на директорите на "Нова" и консултант на сегашния собственик на телевизията Ем Ти Джи. Според нея изваждането на досието на Коритаров е било отмъщение на ръководството на МВР (през май в предаване по "Дарик" бившият вътрешен министър Румен Петков обяви, че журналистите Георги Коритаров и Кеворк Кеворкян са били агенти на ДС - бел. авт.) и вид натиск върху телевизията. Според Зурлева каквито и мерки да се приложат спрямо бившите агенти, обществото няма да преживее своя катарзис, защото информацията е закъсняла много. "Според мен аудиторията е твърде сепарирана по този въпрос - младите въобще не се интересуват от тази тема", заяви консултантът на Ем Ти Джи.

Според директора на Би Би Ти Иво Драганов е важно не само кои са били доносници, но и обстоятелствата, при които те са вербувани. Драганов смята, че е въпрос на лична ценностна система дали такъв човек би останал водещ или автор на предаване.

Законът няма лустрационен характер, а и съдбата на всеки човек е различна, е позицията на генералния директор на БНР Валерий Тодоров.

С пълно мълчание отмина темата Огнян Димов, директорът на СМЕ - България, която притежава 80% от ТВ2 и "Ринг ТВ". Димов беше един от огласените бивши служители на БНТ, работели за ДС.

От Би Ти Ви също отказаха коментар по темата, с аргумента че служителите им са млади и това не ги засяга.

"Идеята, че младите не се вълнуват от този въпрос, е напълно погрешна. С времето все повече ще става ясно, че случилото се в миналото има голямо влияние върху настоящето", коментира изпълнителният директор на бизнес телевизията EBF Калоян Иванов. И той обаче избегна конкретния отговор, с аргумента че в телевизията работят предимно млади хора.

"Надявам се да нямаме случай на доносник при нас, защото аз съм ужасен от дебата дали трябва да се огласяват бившите сътрудници", заяви собственикът на "Дарик" Радосвет Радев. Той се обяви за категоричен привърженик на пълното разкриване на информацията и снемането от ефир на агентите. Въпреки че се спекулира с темата за добрите и лошите ченгета, публиката не бива да бъде подценявана, тя много добре се ориентира кой какъв е и какви цели преследва, каза Радев.

Изненадващото е не в имената, които се обявяват, а в това, че все още има необявени бивши агенти на службите, каза Емил Стоянов, член на съвета на директорите на телевизия "Европа". "Не проявявам търпимост към такива случаи, защото не вярвам, че в онези времена хората не са имали избор", коментира той.

Според Асен Григоров, директор на Re:TV, е важно не само да се знае кой какъв е бил, а да се разкрие колкото се може повече информация за мрежата на ДС и кой на каква позиция е работил в нея, какви връзки е имал. Ръководената от него медия започна кампанията "Виж кой говори", за да подкрепи работата на комисията по досиетата и да

с които да стане възможно да се огласят бившите агенти сред собствениците на медии от началото на прехода. Действащият закон прави разграничение - проверяват се за досиета всички хора, заемали или заемащи публична длъжност след 1989 г., а при публичните дейности проверката е само за заемащите такъв пост след влизането на закона в сила, тоест края на 2006 г. Така не могат да бъдат проверени например шефове на фалирали банки, социолози и бивши журналисти, които вече не извършват тази дейност. Според предложението на 22-ма депутати от всички парламентарни групи с изключение на БСП за агентурно минало трябва да бъдат проверявани банкери, синдикални лидери, ръководители на религиозни общности, синдици, главни редактори, водещи журналисти, партийни ръководители, които са извършвали тези дейности и преди 2007 г. На практика се получава така, че някои хора и до момента остават неразкрити или въобще нямаше да има информация за тях, ако бяха само журналисти и не са заемали, макар и временно, ръководна длъжност, коментира Асен Григоров.

Кампанията на Re:TV "Виж кой говори" доби популярност и в интернет. Над 600 българи, регистрирани във facebook.com, вече подкрепиха инициативата, чиято идея е да се получи колкото се може повече информация по темата. Целите на акцията са да се разсекретят и прочетат досиетата на всички водещи журналисти от 1989 г. насам и да бъдат приети промените в закона, с които да се приравнят публичните длъжности с публичните дейности. Сред подкрепилите кампанията има много журналисти, юристи, специалисти в сферата на комуникациите. Инициативата е нещо като продължение на акцията "Чисти гласове" на Българската медийна коалиция, която през 2006 г. покани 300 популярни имена от медиите сами да потърсят досиетата си и да огласят данните, които архивите на ДС съхраняват за тях.