Това е първият толкова голям кредитен колапс и обезценяване на дълговете от 30-те години насам. Той донесе бурен икономически упадък и възход на безработицата.

В продължение на половин десетилетие бе допуснато една отровна смес от опасни и експлозивни ипотеки, финансови инструменти за неблагонадеждни кредитоискатели и нечестни рейтингови компании да процъфтяват, трупайки измама пласт върху пласт, а суаповете за спрени плащания размиваха рисковете до степен, че повече не можеше нищо да се проследи.

Но той се случи заради провал на държавата. Правителството има власт да предотвратява подобни неща. Но държавата избяга от отговорностите си. Марширувайки под знамето на свободния пазар, администрацията предаде регулациите в ръцете на агентите на една хищническа класа. Така се появиха неконтролираният ръст на дериватите, териториите със статут на данъчен рай, произволното прилагане на правилата и спекулативните сделки. Така действаше Бърнард Мадоф, незасечен от федералната Комисия по ценните книжа и борсите.

През август 2007 г. банките се вторачиха в счетоводните си книжа, където видяха отразен огледалния образ на другите. Никой не можеше да каже какво всъщност притежава и колко струва. Така рухна междубанковото кредитиране. Необходима бе една година, като минем през "Нордърн Рок" и "Беър Стърнс", за да разбере широкият свят какво се случва. Когато всички научиха, плъзна паниката. А паниката е смърт за финансите.

Правителството реагира, но установихме колко зле ни се отразяват икономическите идеи. Трябваха действия. Идеологията трябваше да отстъпи. Финансовото министерство и Федералният резерв се опитаха да минимализират "интервенцията", да запазят "пазарната дисциплина". Така се стигна до решението да бъде оставена да рухне "Леман брадърс". Резултатът бе подозрение в шуробаджанащина и още повече паника.

Хенри Поулсън поиска от Конгреса 700 милиарда долара, за да изкупи "проблемни активи". Това също си беше идеология: не може да сработи механизъм за оценка на активи, чиито характеристики от самото начало бяха измамност и корупция.

В крайна сметка се намеси Конгресът. Необходимо бе да се създаде зона на сигурност в банките и фондовете, като се разшири депозитната гаранция и се гарантират търговските книжа. Това бе сторено. Банките бяха стабилизирани и чрез частична национализация. Финансовата паника намаля, но се задълбочи икономическата криза. След краха на жилищния сектор застрашително надолу поеха промишлеността, застраховането, федералните и местните администрации.

Така Голямата криза се разрази в провал на пазара. Това е срив на системата, срив в сърцевината на механизма, който движи икономиката. Свидетели сме на финансовите и психологическите последици от края на управляващото безсилие.

Предизвикателствата пред американската администрация идват от две посоки. Първата е да се продължи с разходите в една икономика, която за известно време няма да може да черпи за харчене от отровените кладенци на частното финансиране. Втората е да се възстановят необходимите икономически функции на управлението - като се започне с ефективна глобална регулация - в името на оцеляването на това управление и за да се даде пример на света.

Полагането на клетва от новоизбрания президент Барак Обама предлага надежда, че всичко това е добре разбирано във Вашингтон. Но не би било съвсем разумно да се предоверяваме, че това е точно така. Американците, чийто прагматичен разум отхвърли хищническата държава на изборите през 2008 г., трябва да останат ангажирани, информирани и активни по всички фронтове.