Александър Рекеда, 34-годишен гений математик от украински произход, предаде своя смартфон "Блекбери" и картата си за достъп и изпрати имейл на шефовете си в "Калион", отдела за инвестиционно банкиране към френската банкова група "Креди Агрикол". След това заедно с десетина свои колеги от нюйоркския финансов екип изпратили подобни съобщения до началниците си, Рекеда извървя две пресечки по "Авеню оф Америкас" до "Мицухо файненшъл груп".

Това се случи на 8 декември 2006 г. и пристигането на Рекеда се превърна в истински удар за "Мицухо", втората по оборот банка в Япония. Месец по-рано тя стана първият от 1989 г. японски заемодател, листван на фондовата борса на Ню Йорк. Тогавашният й директор Джон Тейн нарече това ясен сигнал, че "Мицухо" е на път да заеме мястото си сред водещите компании в света.

Новонаетите служители обаче се оказаха скъпоструваща грешка. Рекеда, който оглави поделението за структурирани инвестиции на двата американски континента, и неговият екип вкараха банката в нещо, за което не е знаела. Става дума за инструменти, гарантирани с американски рискови ипотеки, които накрая ще й докарат загуба от 672 милиарда йени (7.1 млрд. долара) - повече от която и да било друга ощетена азиатска банка. Повечето от загубите произтичат от спряло погасяване на ипотеките.

В "Мицухо" очакват още 20 млрд. йени потенциални загуби върху облигации и лоши кредити, свързани с рухването на "Лемън брадърс", твърди на 16 септември Масако Шионо от "Муудис". Той поставя под въпрос ефективността на управлението на риска в банката и нейния "апетит да поема рискове".

"Мицухо не спечелиха и един цент от рисковите ипотеки в добрите времена, просто продължаваха да я карат на червено", разказва Дейвид Трийдголд, анализатор в токийската "Фокс-Пит Келтън Ейша". Те допуснаха груба грешка да се впуснат в бизнеса с пакетирани лоши ипотеки в края на 2006 г., допълва той.

Как се случи така, че банка с корени в далечната 1864 г. си позволи смело да влезе на толкова опасен американски пазар и да се задави с отровните активи, с които се награби там? Това е една поучителна история за прекаляване и лош избор на време за действие. То също така илюстрира как финансова технология, създадена в САЩ, предизвиква хаос на другия край на света.

Много от подробностите са описани в съдебния иск на "Калион" срещу "Мицухо", подаден в американски федерален съд с настояване за обезщетение от 750 млн. долара. Случаят бе уреден през септември 2007 г. за неясна сума.

Рекеда, който е завършил математика в Киевския държавен университет и има степен МВА от университета в Кънектикът, успява да изгради бизнеса на "Калион" със CDO за две години. През 2006 г. той е приключил едва 6 сделки за френската банка. И шестте, включително с две "звездни" имена - "Цет" и "Орион", по-късно спряха да покриват задълженията си и нанесоха на парижката "Креди Агрикол" удар за 6.5 млрд. евро (8.1 млрд. долара) - все от рискови ипотеки.

"Мицухо", създадена през 2000 г. от сливането на три банки, надминава конкурентите си "Мицубиши файненшъл груп" и "Сумитомо Мицуи файненшъл груп", за да получи одобрение от американски регулатори за основаване на финансова холдингова компания в Америка. Това й позволява да действа като истинска инвестиционна банка.

На 15 май същата година президентът й Терунобу Маеда заявява на пресконференция, че имат много пари и искат да проучат американския пазар на книжа, гарантирани от ипотеки.

Самият Маеда е 63-годишен бивш председател на Японската банкова асоциация. Той е градинар аматьор и не ползва климатик през лятото, за да не застрашава климата. През април 2002 г. той става председател на борда на "Мицухо". През тази фискална година банката отчита рекордна загуба от 2.38 трилиона йени, но на следващата той я връща към печалба, като намалява лошите активи и купува солидни японски акции. Когато "Мицухо" стъпва на американския CDO пазар, тя вече има известен опит за подобен бизнес в Япония и Европа.

Въпреки това банката има нужда от съвети и се обръща към екипа на "Калион" в началото на 2006 г. Цялата работа става по време на голф между директора по продажбите на френската банка Дъглас Мунсон и шефа на отдел на "Мицухо" в Ню Йорк Тийдър Ейк. Когато в групата се включва и Рекеда, нещата лавинообразно набъбват.

По времето, когато тази договорка е консумирана, пазарът вече започва да се обръща. На 11 декември 2006 - денят, в който "Мицухо" обявява навлизането си в рисковия сегмент, от "Фич" дават негативна оценка на пазара за рискови ипотеки с очакване за ръст от 50% на спрените погасявания.

Екипът от петима души около Рекеда става известен в последния момент, но веднага започва и да се разпада. Един от хората му се връща обратно във френската банка, защото се чувства измамен от обещанията. Украинецът говорел за милион-милион и половина печалба от бонусите, но реалността в договора се оказала съвсем различна. За сметка на това шефовете на екипа си вземали по 25% от печалбата от приключените сделки.

Първата сделка е сключена 10 седмици след началото - точно когато Асоциацията на ипотечните кредитори в САЩ обявява, че спрените погасявания са достигнали 12.6%, т.е. най-лошият показател от 2003 г. насам.

Рекеда успява да приключи толкова бързо, защото пакетът на сделката вече е сглобен от лондонската "Лойдс", която обаче се оттегля малко преди подписите.

И с основание, както ще се окаже по-късно. Пакетът за 1.5 млрд. долара е истинска експлозивна смес от опасни активи - 31% са гарантирани с рискови ипотеки, 23% - с жилищни ипотеки, преопаковани от други сделки, 33% - от ипотеки с оценка малко над рисковата, а 13% - от първокласни ипотеки.