Виктор се е сраснал с Chefs. Буквално - живее над ресторанта. Всякакви опити да го накараш да говори за себе си извън екипа и колегите си в ресторанта са като сблъсък в ледник. "Не знам защо съм номиниран. Нещо от менюто НИ се е харесало може би."

Изборът на професия идва не от него, а от баща му. "Аз исках да си се занимавам с автомобили." Учи в ТОХ-а, но истинският интерес към готвенето идва доста по-късно. Първата работа му е в казармата. "Озовах се в кухня с 300-литрови казани, бяха като гигантски джакузита. Черпаците бяха ей такива - и широко разперва ръцете си. Работех по рецепти, в които се изреждаха 20 кг. яйца и 30 кг. ориз. Но това си беше голяма школа". Следват ресторанти по морето и на почивни бази. После отново се намесва баща му. Един ден през 1995 г. идва при него с костюм и му казва: "Обличай това и се явяваш на интервю." Интервюто набирало готвачи за Германия. Одобрили го и така се озовава в "Шератон" Франкфурт. Като начален готвач. Така настъпва моментът на истинското обучение и посвещаване в професията. Тук са и първите гафове. На вечеря за неколкостотин души в хотела, докато бута количката с ястия за няколко маси я обръща и всичко се изсипва на пода. Справянето със ситуацията била като в забързани кадри в анимационно филмче.

Виктор е педант във всичко - от нещата до думите. От ръба на покривката, през граничещата със стерилност чистота /"Едно място трябва да пърха от чистота"/. Има отношение и изискване към всички вещи около себе си - техника, жилище, дрехи…, а и няма съмнение, че е от хората, които внимателно си сгъват дрехите преди лягане. Същото се отнася до думите - четем ги в менюто - обмислени и внимателно подбрани. Тук има много "сочно, хрупкаво, прясно, домашно, свежо". "Свинско в сладко-кисел сос звучи много китайски и много неясно. Докато хрупкаво свинско в манго сос е и по-примамливо, и по-коректно обяснено. Думите също продават, но и само когато отговарят на съдържанието. Много е важно да си педант в кухнята. Кухнята е малката казарма - всичко е дисциплина и йерархия."

Продуктът, без който не може, е зехтинът. "Една от любимите ми салати е панцанела. Домати без сърцевината им, лук, магданоз, залчета хляб, леко запържени в зехтин. Пробвай и маринована моцарела. Само да постои в заквасена сметана, зехтин, настъргана лимонова кора, сол, черен пипер и стрита люта чушка. Сложи я върху печена филийка и виж какво става. Най-важното нещо за всяко ястие - от най-простото до най-сложното - е да е разбираемо. Не обичам да бъда изненадван, и не обичам да изненадвам, особено клиентите ми. Прямотата е много по-верният подход. Така се печели доверие". В случая го спечели, с филето от треска с гарнитура от нудъли, което … е, отидете да го опитате в Chefs.

Детската мечта с колите днес се е трансформирала в хоби, ходи на картинг, а и всяко влизане в колата трябва да е специално преживяване, затова и има и естествено - педантично - подбрана музика за дъжд или за слънце.

Може да се случи да засечете някога Виктор в "Макдоналдс", но само купувайки "Макфиш" - "просто им се е получил много добре".

Бъдещето на Виктор е свързано с пътувания, с всякакви кулинарни обиколки.

"Да седна да вечерям в някой ресторант на някоя скала в Италия, и после да си побъбря с готвача… Какво повече да искам?"