Пламен Петров е влюбен. Щастливо и споделено. В италианската кухня. Страстта и отношението с което той приготвя домашна паста или "долче вита" (от италиански - десерт) се усеща от клиентите в trattoria La Famiglia, които може би е по-правилно да се наричат почитатели. "Да вземем блюдата на базата на прясната паста. Ако те са на първо място в моята класация, то всички останали са на второ. В моя случай всичко зависи от клиента, ако той според моята преценка е готов да се спусне стремглаво в дебрите на кулинарния авантюризъм, аз съм на среща и ще направя така, че той да изпита наслада от това което ще му предложа", обяснява Петров. Другите му кулинарни пристрастия са към морската храна и десертите.

Връзките между професията/бизнес и семейството при него са силно преплетени. Той е потомствен готвач и дебютът му в кулинарията е в средата на 80-те в ресторанта на баща му. Жулиените на тиган с лек винен сос са "дегустирани" от родителите му. "Първото ми ястие мога да сравня с първото ми истинско влюбване - беше еднакво вълнуващо", спомня си Пламен. Сега той с удоволствие похапва храна, приготвена от съпругата му.

Работил е в Югославия, Кувейт, Майорка и в най-престижния италиански ресторант в Бавария. Бил е готвач в посолството в Рим и от там е споменът за най-големия му гаф: "Случи се на една вечеря дадена от българския посланик. Беше една торта на която кремът с който беше покрита бях оцветил с кулинарна боя, чийто срок на годност беше изтекъл. Така кремът беше станал възсоленичък. Може те да си представите как се почувствах в този момент. От тогава опитвам всеки продукт преди да го използвам за нещо. Правете го и вие", съветва той и колегите си, и непрофесионалните експериментатори в домашната кухня. Няма любима подправка, но все пак изрежда шафран, прясна мащерка, салвия, розмарин...

На въпроса коя е любимата му рецепта, отговаря с " Това е като онзи, който възрастните задават на малките деца-,,кого обичаш повече - мама или татко?". За този сезон ще ви дам едно мое предложение което се надявам да не ви затрудни. Ньоки от тиква, полети с препържено масълце, овкусено с трюфел и маково семе, поднесени върху фондю от пекорино-ночино и поръсено обилно с прясно настъргана пушена рикота от района на Чивидале (Фриули) Италия. Препоръчвам ястието с отлежало мерло (2002-2004).

Buon appetito!