Румъния призова миналата седмица западните банки да помогнат за стабилизирането на своите поделения в бившите комунистически държави. Лично президентът Траян Бъсеску заяви това във вторник и така страната му се включи в дебата как да се смекчи ударът от икономическата криза върху този район от ЕС. В допълнение Бъсеску предложи ЕС също да се включи, като се позволи на банките в еврозоната да прехвърлят средства извън групата на единната валута.

Подобно на другите възникващи икономики в Източна Европа и в Румъния по-голямата част от банковия сектор се контролира от чужденци. Двете най-големи банки - BCR и BRD, принадлежат съответно на австрийската "Ерсте груп" и на френската "Сосиете женерал". В началото на тази година в някои от държавите в района този тип банки останаха единственият източник на кредитиране, след като глобалната финансова криза принуди инвеститорите да избягват рисковите места.

Според президента Бъсеску Румъния не бива да се товари с още дългове само за да спасява банковия си сектор. Иначе казано, той не смята, че румънският данъкоплатец трябва да плаща за кредитната политика на западните банки. Западноевропейските държави пък не смятат, че техните граждани трябва да плащат сметката за потребителския бум на Изток.

"Чуждестранните собственици имат задължение да продължат да гарантират, че румънските им банки разполагат с достатъчно ресурси, за да финансират икономическата активност на румънския пазар", каза Бъсеску. Той допълни, че банковият сектор е стабилен, но анализатори предричат забавяне на ръста на кредитирането и рязко увеличаване на лошите кредити през тази година, защото икономиката се забавя.

От "Ерсте" твърдят, че нямат никакво намерение да изоставят своето поделение BCR. "Напълно сме съгласни. Възнамеряваме да поддържаме румънската икономика с предоставяне на нужното финансиране, както сме правили досега. Нашият ангажимент в страната е дългосрочен", заяви говорителят Михаел Мориц, цитиран от агенция Ройтерс.

"Ерсте" и "Сосиете женерал" обаче са в групата от 6 европейски банки, които още на 1 декември са изпратили до Брюксел писмо с настояване Европейският съюз да сглоби финансова помощ за страни като Румъния и Украйна. Другите имена, подписали се под 12-те точки, са италианските "Уникредит" и "Интеза Санпаоло", австрийската "Райфайзен интернешънъл" и белгийската "KBC груп". На 28 януари МВФ заяви, че "няколко банкови системи в Западна Европа остават силно изложени на влошаване на качеството на активите във възникваща Европа. Регионът ще изпадне в рецесия тази година, тъй като износът ще рухне."

Само австрийците са раздали в района 230 млрд. евро и правителството във Виена поде инициатива за паневропейска помощ за Източна Европа. Амелия Торес, говорителка на еврокомисаря по монетарните въпроси Хоакин Алмуня, коментира по този повод, че "има обща отговорност на банките и на страните домакини към гарантиране на финансовата стабилност в държавите, където са били придобити финансови институции", посочва агенция "Блумбърг".

Западните банки се радваха на години на успехи в района и "е съдбоносно те да спазят ангажимента си към възникваща Европа", предупреди и президентът на ЕБВР Томас Миров в статия във "Файненшъл таймс" на 25 януари.

Румъния подобно на останалите държави района вдигна гаранциите върху банкови депозити до 50 хиляди евро. Литва качи летвата до 100 хиляди, а Словакия, Словения и Унгария дори се ангажираха с безгранична гаранция. Украйна обаче, която е сочена като страна в особено тежка ситуация, покрива само 150 хиляди хривни, а еквивалента им в долари се топи с всеки изминал ден и днес е някъде под 18 хиляди долара.

Румъния засега не е чак в толкова сериозно положение, но е проблемна. Причината е същата като за повечето държави - силна зависимост от външното кредитиране и много голям търговски дефицит. Две рейтингови агенции вече свалиха оценката си за държавния й дълг на най-ниското ниво. Това в комбинация с очакванията за драстично икономическо забавяне накара анализаторите да прогнозират, че подобно на Унгария и Латвия и румънците ще прибегнат до предпазни споразумения с МВФ и ЕС.

Засега Букурещ сондира такива преговори, но се оправя сам. Миналата седмица правителството замрази заплатите на 700 хиляди държавни служители (от общо милион и 200 хиляди), както и индексирането на пенсиите, за да прехвърли спестените средства към развитие на инфраструктурата.

Планът предвижда бюджетен дефицит за 2009 г. от 2 процента от БВП, при положение че през 2008 г. "дупката" бе 5.2%. Премиерът Емил Бок настоява, че с новите мерки икономиката няма да изпадне в рецесия и ще продължи да нараства, макар и доста по-бавно - от 7.8% през миналата година на 2.5% през тази. "Инвестираме 10.2 млрд. евро за стимулиране на растежа. Това е огромно усилие на правителството предвид забавянето", заяви той.

Властите обаче не рискуват да разчитат единствено на собствени средства и започнаха преговори с Европейската комисия за помощен пакет. В края на януари мисия от Брюксел посети Букурещ и според Николае Иду, ръководител на представителството на Европейската комисия в румънската столица, "президентът Бъсеску обсъди възможността за финансова помощ в размер на 6-7 милиарда евро".

Според анализаторите и това няма да е достатъчно и страната ще изпадне в рецесия след години на несъразмерни бюджетни разходи и неоправдан бум в потреблението. Освен това правителството се колебае откъде точно да вземе парите - твърди се, че те ще дойдат от ЕС, а може би в съвместен пакет с МВФ, но едва ли в само от МВФ, тъй като фондът поставя доста сурови изисквания към фискалната политика, за да отпусне помощ.

Впрочем Румъния сама засилва несигурността, тъй като бюджетът за тази година още не е минал през парламента. Правителството одобри проекта му, но той тепърва се обсъжда със синдикатите, които никак не са щастливи от растящата безработица, замразените заплати и орязаните държавни разходи.

От официалните институции централната банка остава най-критична към ръста на заплатите, който освен че захранва инфлацията, стои и зад бума на вземането на кредити. Данните сочат, че през януари нетната стойност на заплатите в Румъния се е увеличила на годишна база със 17.6% - най-бавното нарастване от две години насам. Ръстът на частното кредитиране е бил около 38%, докато през юни беше на впечатляващите 63%.

Управителят на централната банка Мугур Исъреску заяви, че институцията му не може да си позволи да се отпусне. "Завърнахме се към реалността и видяхме, че в действителност не сме толкова богати. И въпреки това още не можем да говорим за намаляване на задлъжнялостта. Изобщо няма признаци за това."